Коронавирусът Ковид-19 ни поведе в нова епоха. Епохата на предписан песимизъм и натрапен холеризъм. Епоха, в която ежедневно вместо новородени, бракосъчетани и дипломирани броим заболели, настанени в интензивни отделения и починали. В която животът замръзва в локдауни с плаващи, нерядко и противоречащи си принципи. Епоха, в която мястото на досегашната висша ценност - свободата, заема държавното обещание за сигурност. А сигурността става приоритет, защото нараства субективното усещане за невидима заплаха.

В ковид-епохата Европа се завърна към гранични контроли и национално тесногръдие. Прокарва извънредни закони. Променя дори конституции. Като законовите промени, позоваващи се на коронавируса, в някои държави вече ще действат дългосрочно. Например новият Закон за предпазване от заразни болести в Германия (Infektionsschutzgesetz). Той засилва извънредните правомощия на централната власт при бъдещи епидемии. Покаже ли статистиката повече от 100 заразени на 100 000 жители, цяла Германия влиза почти автоматично в локдаун. Отделните провинции няма да могат да вземат решение по собствена преценка, както досега предвиждаше федералното устройство на държавата. Новият закон е наречен "аварийна спирачка".

Въобще нараства усещането, че аварийната спирачка трайно се настанява в живота на европееца.

Бързам да кажа, че искрено съчувствам на семействата, реално засегнати от заразата. Болката им заслужава респект. С помощта на медиите обаче властимащите в много части на света - включително в Европа и у нас - стилизираха Ковид-19 до такава всеобща страхова психоза, че без да се усетим, се оказахме в нещо като военно положение. Приспани от масовия страх, дори не разбрахме как ни се случи. А психозата разви собствена динамика. Динамика, която като трактор започна да разорава разсъдъка ни. Раздроби и обезсили принципи, които изглеждаха несломими. И то в държави много по-улегнали от нашата в руслото на демокрацията. Последствия са непредвидими - надявам се не преднамерени. Съпротивата е вяла.

При военно положение има военни действия и реален враг. Тогава гражданските права се орязват в името на ефективна отбрана. Дори по време на студената война имаше заплаха за нападение с оръжие от страна на видим и ясно отличим противник. Дори в хибридните войни, които станаха модерни напоследък, се назовава такъв. Случаят с коронавируса е различен. Врагът е недостъпен за сетивата. Съществува само като описание и догадки на хора, които имат самочувствие и нарочен авторитет да говорят за него. Позовавайки се на научни методи, които прилагали, те са свободни да ползват фантазията си, за да опишат на нас, лаиците, вируса Ковид-19 и пагубните му последствия. И така да произведат политики. Да, нерядко опровергават собствените си твърдения или биват опровергавани от факти и статистика, но всичко това, казват, бил трудният път към обективната истина. Резултатът е налагане на фабула с митични измерения, служеща на политиката за анулиране на права и свободи.

А не може ли да са прави другите учени и анализатори, които твърдят, че се борим срещу плашило, което сами си строим? Че страховата психоза около плашилото развързва ръцете на недобронамерени и лекомислени във властта да злоупотребяват с правата ни? Да газят принципите на просветената либерална демокрация?

Може ли в този ред на мисли коронавирусът да се превръща в Коронен номер за финал на либералната демокрация?

Най-пагубното последствие от появата на вируса е именно девалвацията на демократичните ценности. На гражданските права и свободи, които под въздействието на страховата психоза европейците толкова лесно и лековерно сдават. Основополагащите принципи на Обединена Европа също девалвират. До скоро злорадствахме, че в режими като Саудитска Арабия, Северна Корея, Иран, Турция или дори Русия се случват неща, които в просветена Европа са немислими. Сега Европа демонстрира догонващ потенциал. Догонващ по отношение на ...емблематични диктатури на съвремието. Дори мерките срещу вируса да се обявяват като временни, в някои европейски държави те плашещо ограничават права и свободи. И то за некратки отрязъци от време. За довирусния разум толкова плашещо, че се питам понякога:

Ей, Европа - дали нещо ти не хлопа!?

Да - става въпрос за нашата Европа! Тази, в която виждахме гаранция за човешките си права и свободи... Тази, която ни убеждаваше, че свободите на придвижване, заселване, търговия и трансфер на капитали не подлежат на дискусия. Че равноправието не подлежи на дискусия. А сега?

Всъщност в целия този мрачен сценарий има добра новина. За пръв път България е между европейски първенци! Европейските първенци не по какво да е, а по ...свобода! Питате се как така с правителство, което създаваше впечатление, че правовата държава му е не помощник, а досадно препятствие? С медии, по-несвободни от които и да е в Европа? С ниво на корупция и произвол, съотносими само към Третия свят? Е да, ама ето! Мерките ни срещу "смъртоносната опасност" в европейски мащаб се оказват измежду най-либералните! Преди два дни приятели немци си тръгнаха от тук. Благославяха България като... територия на свободния живот. Чак неудобно ми стана - нали си ни знам. Територия, в която хората все още познавали елементарната ежедневна свобода. Свободата на придвижване, общуване, пазаруване, празнуване, ваксиниране и какво ли още не. В просветена Европа вирусът в много по-голяма степен послужил всичко това да бъде възпрепятствано.

Свободата винаги е риск. Но има ли нещо по сигурно от свободата?

Всяка мнима тоталитарна сигурност крие за потърпевшите неизмеримо повече рискове. Рискове за провален живот! Това ние в Източна Европа най-добре знаем. Още пресен е споменът от тоталитарния сюрреализъм, в който бяхме заставени да живеем. Човешкото усещане за действителност и истинност подменено от пропаганда за смъртна опасност от "дебнещ империалистически враг"! Поради наличието на който нищо не трябвало да се възприема така, както изглежда. А не дай си боже да живееш свободно и естествено, по човешки, направо компрометираш отбранителната способност на нацията... Пак ли натам вървим? Един от немските ми приятели подхвърли, че поради блокадата от мерките срещу Ковид обединена Германия вече му напомняла на ...ГДР.

Може ли и ние да залитнем към ново Ковид-НРБ?

Да приемем, че обикновеният гражданин е толкова улисан в борбата си за оцеляване - която в Ковид-кризата изисква още повече усилия, че няма време и сили да вникне в случващото се. А интелектуалците къде са да му обяснят? И на тях ли страховата психоза отне оценъчната способност? Или е обикновен конформизъм? Безхарактерност? Не виждат ли опасностите от ковид-произвола, който в почти цяла Европа руши принципите на либералната демокрация и обединена Европа. Ако ги виждат, не смятат ли нещо да кажат? Поне за да се знае, че е забелязано. За да усети властта, че не е безконтролна. За да се върне позадрямалото гражданско общество към надзорната си функция. Юристи, психолози, историци, философи, социолози, културолози, антрополози и всякакви други учени люде затова ли са учили и размишлявали десетилетия наред, за да гледат сега безучастно соловата изява на вирусолозите, все едно техните собствени области на знанието в кризата нямат значение?

И още нещо. Нали избрахме партии, които да ни избавят от несвободата и произвола на ерата ГЕРБ? Да сте чули някой техен представител да се противопостави публично и еднозначно срещу използването на ковид-кризата за произволно, а възможно и трайно орязване на права и свободи?

За пръв път в Европа нещата не стоят по-добре. Наскоро Европейският съд по правата на човека узакони задължителното ваксиниране. С решението си омаловажи или направо унищожи правото на избор. Подаденият иск касаеше други ваксини, но правозащитници се опасяват, че съдебното решение прокарва пътя на задължителната ваксинация срещу Ковид-19. Италия вече задължи хора от определени здравни професии да се ваксинират, ако не искат да загубят препитанието си. Малко преди въвеждането на задължителната ваксинация в италианското градче Биела, провинция Пиемонт, 57 годишен учител по музика умира броени часове след като му е сложена ваксината на "Астра Зенека". Подобна е участта на полицай от Сицилия и двама италиански военни. Местна прокурорска разпорежда около 393.600 дози "Астра Зенека" да бъдат конфискувани с презумпция, че може да са опасни за здравето...

Няма да се ваксинираш, ама... ще видиш ти!

Няма да се ваксинираш, ама... ще видиш ти!

Човекът е човек, докато волята му е свободна. На Иво Алексиев му се е струвало, че Европейският съюз е верен пазител на свободната му воля. Та нали затова е създаден? Но...

Вече писах за общоевропейския "Зелен сертификат", с който ваксинираните срещу Ковид-19 се предвижда от края на юни т. г. да получат привилегии и свободи, които неваксинирани няма да имат. Деленето на имунизирани и неимунизирани е апартейд и противоречи на основополагащия демократичен принцип на гражданското равноправие. Припомням, че демократична Европа навремето бе сред най-яростните противници на апартейда в Южна Африка.

Днес става ясно, че дори Световната здравна организация препоръчва "страните да не изискват доказателство за ваксинация като условие за международни пътувания". Не толкова от етични притеснения, а защото още не е ясно, дали ваксинираните нe продължават да са преносители на вируса. Неотдавна Ханс Клуге, Регионалният директор на СЗО за Европа, също се обяви срещу имунизационния паспорт "Зелен сертификат". Съображението му бе: никой не знае, колко дълго трае имунитетът след поставена ваксина. Неглижирайки научните възражения и принципа на равноправие, бюрократите от ЕС продължават да симулират чрез имунизационния паспорт решение за летните пътувания. А какво друго е това, ако не произвол и заблуда, характерни за нерадостните времена, за които стана въпрос по-горе?

Между другото действителността още веднъж реши да опровергае наложеното мнение, че без правоотнемащи локдауни срещу Ковид-19 сме загубени. В началото на март американският щат Тексас отмени всички ограничителни мерки. Дори използването на маски. Застъпници на локдауните по целия свят предрекоха на Тексас драматични последствия. Тържествуваха, че най-сетне ще стане ясно, колко незаменими са мерките. Един месец по-късно ситуацията е следната. Тексас отчита след отмяната на локдауна постоянен спад на броят и на заболелите, и на починалите от Ковид-19. Вече е достигнато най-ниското ниво от юни миналата година.