"Ядрената енергия ни дава това, от което времето ни се нуждае повече от всякога: независимост, устойчивост на кризи, конкурентоспособност и способност да посрещнем нашите амбиции. Докато нашите икономики се електрифицират, индустрията трябва да се наелектрифицира".

Това са думи на френския президент Еманюел Макрон, с които надъхва френската нация за подкрепа за развитието на ядрената енергетика. Пред лицето на нарастващите нужди от електроенергия Франция има предимство пред много държави: 57 реактора в 18 обекта, което, по думите на Макрон - прави Франция най-големия ядрен парк в света.

Ядрената енергия е и решителен лост за декарбонизиране. Плановете на Франция за развитие на ядрената енергетика не спират тук - новата програма на страната за изграждане на реактори върви напред с ускорени темпове. В един по-нестабилен, по-фрагментиран, по-несигурен свят това е избор на суверенитет, избор на конкурентоспособност и гаранция за бъдещето, казва още Макрон. В целия свят има огромен интерес към ядрената енергия. В момента тя осигурява около 10% от световното производство на електроенергия. В редица държави тя е допълнение към възобновяемите енергийни източници. Именно Франция инициира срещата на върха за енергетиката.

С поглед към светлото бъдеще

Светът е на прага на преломен момент за икономиката като според експертите навлизаме в Пета индустриална революция. Промяната идва с изкуствения интелект (AI), а България може да е сред първите, ако съумее да заложи на печеливша карта. Европейският съюз класифицира ядрената енергия като "преходна" и "екологично устойчива" при строги условия.

Основният дебат е около управлението на радиоактивните отпадъци, високите разходи и рисковете от аварии. Въпреки това, тя се възприема като част от стратегията за енергиен преход. Ядрената енергия може да задоволи бързо нарастващите енергийни потребности на света. Тя е необходима за захранването на огромните енергийни нужди на центровете за изкуствен интелект и центровете за данни. В България ще се обособи една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект на Европейския съюз.

Страната ни печели проект с финансиране от 90 млн. евро в конкуренция с някои от най-развитите страни, благодарение на съвместната работа и постигнатите резултати между София Тех Парк и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Според властта, страната ни наистина може да привлича IT сектора с проектите за нови мощности в ядрени централи.

България се дави в енергийния гьол!

АЕЦ "Белене" остава нереализиран проект за атомна електрическа централа с неясно бъдеще. Централата е замислена още през 80-те години, но проектът е замразен през 1990. Опитите за възобновяване строежа на втората атомна централа се спъват в политически инат, вероятно недалновидност и идеологии.

Президентът Георги Първанов включи АЕЦ "Белене" в т.нар. голям енергиен шлем (който обаче не се случи). Според привържениците, проектът за АЕЦ "Белене" съчетава повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс с акцент безопасността за хората и околната среда. Бойко Борисов го нарече гьол, при това скъп.

Милиардите за изграждане на проекта растяха главоломно. Референдум, съдебни процедури и едно голямо нищо, освен потънали пари. Бе взето решение реакторите да бъдат продадени на Украйна, за да си възстановим част от инвестициите, но под натиска на БСП последното управление отстъпи и реакторите остават в България. Поне засега. За да няма дразнене на политическа основа, ще строим нови блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като изграждането на 7-и и 8-и блок е ключов стратегически проект за енергийната сигурност на страната. Блоковете са по американска технология AP1000.

Подписани бяха договори за инженерно-консултантски услуги, но и тук се родиха дебати относно прозрачността на процедурите. По план 7-и блок трябва да бъде завършен до 2034 , а 8-и блок до 2035 година, ако и той не се удави в конюнктурата и идеология. А дотогава Европа се мобилизира срещу американската енергийна инвазия (за справка Франция) в контекста на ядрената сигурност .

Рано е да погребваме ядрената енергетика!

Най-значимата тенденция за затваряне на ядрени реактори в Европа през последните години е водена от Германия, докато други страни като Белгия, Испания и Швеция също имат исторически или планирани спирания. Някои страни вече преразглеждат политиките си в тази посока заради енергийната криза.

Германия отказа ядрената енергия. На 15 април 2023 тя окончателно спря последните си три работещи ядрени централи, като по този начин приключи дългогодишния си процес на отказ от атомна енергия. След 2011 страната изключи общо 17 реактора.

Обединеното кралство води в класацията по брой изведени от експлоатация реактори в Европа - общо 18 за периода 2011-2030 , тъй като много от старите им централи достигат края на живота си. Белгия планираше пълно затваряне до 2025, но впоследствие отложи спирането на два от най-новите си реактора до 2035.

Испания също планира постепенен отказ от ядрената енергия, като се предвижда спиране на реакторите между 2027 и 2035. Швеция, България и Словакия също затвориха стари блокове. Оказа се, че тези стъпки май са прибързани, а Европейската комисия вече призна отказа от ядрена енергия като "стратегическа грешка".

Всъщност ядрената енергия има потенциала да играе ключова роля в подпомагането на страните да преминат безопасно към енергийни системи, в които преобладават възобновяемите енергийни източници. Тя може да намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да намали емисиите на въглероден диоксид и да позволи на електроенергийните системи да интегрират по-голям дял слънчева и вятърна енергия.

Изграждането на устойчиви и чисти енергийни системи ще бъде по-трудно, по-рисковано и по-скъпо без ядрена енергия. Около 63% от днешния ядрен производствен капацитет идва от централи на повече от 30 години, тъй като по-голямата част от ядрения парк е построена след петролните шокове през 70-те години на миналия век. Но редица напреднали и нововъзникващи икономики наскоро обявиха енергийни стратегии, които отреждат значителна роля на ядрената енергия, както и значителни финансови стимули за инвестиране в нея, според доклад.

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол е категоричен:"Новата ера за ядрената енергетика обаче в никакъв случай не е гарантирана. Тя ще зависи от правителствата, които ще въведат стабилни политики, за да осигурят безопасна и устойчива експлоатация на ядрените централи през следващите години, както и да мобилизират необходимите инвестиции, включително в нови технологии".

А къде ще се позиционира България, зависи дали ще се измъкне от блатото на собствената си безгръбначна енергийна политика. Защото сляпата идеология е по-опасна от ядрен взрив. Политиците така и не обясниха защо не трябва да имаме две централи. Но пък обясняват колко ни трябва енергия.

Е ако се върнем на тезата, че енергийните ни проекти са затънали в блато, то добре би било за енергетиката политиците (а и ние самите) да мислят като Стив Банън: "Блатото е бизнес модел. Това е успешен бизнес модел". Защото за момента сякаш България не печели от своите стратегически предимства. Докога?