Единствената функционираща атомна електроцентрала на Иран, АЕЦ "Бушер", е подложена на многократни атаки във продължаващата война на Израел и САЩ срещу Иран. Това поражда опасения от евентуален ядрен инцидент, който може да се окаже катастрофален за всички страни от Персийския залив, пише Ал джазира.
Последната атака срещу централата дойде на 4 април, след като ракети удариха място близо до централата, убивайки един охранител и причинявайки щети на странична сграда, според държавната Организация за атомна енергия на Иран (AEOI).
В изявление, критикуващо атаката, иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че съоръжението в "Бушер" е бомбардирано четири пъти от началото на войната. Според него САЩ и Израел не се интересуват от ядрената безопасност. Ядрените експерти и регионалните власти отдавна бият камбаната за невероятните щети, които бомбардировките над АЕЦ "Бушер" биха нанесли не само на Иран и иранците, но и на съседните страни. Безопасността на ядрената централа е от първостепенно значение.
Какво представлява АЕЦ "Бушер"?
Ядрената централа е построена от Русия. Тя е разположена в крайбрежния град Бушер с население от 250 000 души. Работата по нея започва през 1975 г. от германски компании, но е завършена чак през 2011 г. от руското министерство на атомната енергетика. Към днешна дата стотици руски служители са разположени в Бушер. Някои от тях са евакуирани след скорошните удари.
Това е първата атомна електроцентрала в Близкия изток с един действащ реактор. Първи блок в Бушер в момента осигурява около 1000 MW за националната мрежа. Очаква се два допълнителни реакторни блока да заработят до 2029 г.
Какво ще се случи, ако АЕЦ "Бушер" бъде ударена?
Ирански официални лица твърдят, че Бушер е атакуван четири пъти в хода на войната между САЩ и Израел срещу Иран. Това е отделно от първоначалния удар на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха първите атаки, давайки началото на войната. Ударите засегнаха град Бушер, на няколкостотин метра от централата.
Удар по ядрен реактор или басейни за съхранение на отработено гориво би довел до изпускане на радиологични частици, по-специално опасния изотоп Цезий-137, в атмосферата. Те могат да се разпространят далеч отвъд точката на изпускане чрез вятъра и водата и могат да замърсят храната, почвата или източниците на питейна вода в продължение на десетилетия. Близкият контакт с такъв материал би изгорил кожата и би увеличил риска от рак.
Мнението на МAАЕ за ударите по АЕЦ "Бушер"
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), атомният надзорен орган на ООН, предупреждава от месеци да не се насочват атаки към централата.
По време на 12-дневната война на Израел срещу Иран миналата година, генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че израелски удар по електроцентралата в Бушер може да предизвика регионална катастрофа. Директно попадение върху централата, която съдържа тонове ядрен материал, може да доведе до много високо отделяне на радиоактивност с големи последици извън границите на Иран, предупреди Гроси, призовавайки за максимална сдържаност.
Удар по електропроводите, доставящи електричество до Бушер, които поддържат охладителната система в действие, може да причини разтопяване на реактора и да предизвика радиоактивен теч. Заповеди за евакуация ще трябва да бъдат издадени в рамките на няколкостотин километра от централата, като се разпростират и до страни извън Иран. Ще се наложи властите в Техеран да дават йод на хората в района и потенциално да ограничат доставките на храна поради евентуално радиоактивно замърсяване. Зоните извън непосредствено опасните зони също ще трябва да бъдат наблюдавани в продължение на стотици километри.
Риск от замърсяването на водата в Персийския залив
Съществуват и опасения, че щетите в АЕЦ "Бушер" биха могли да замърсят водите на целия регион на Персийския залив. Радиоактивното замърсяване би засегнало морския живот в района, а плитчината на залива би могла да доведе до продължително въздействие на негативните ефекти, установяват изследвания.
Това би засегнало и доставките на питейна вода. Повечето страни от Персийския залив нямат подпочвени води и разчитат в голяма степен на обезсоляване на морска вода. Но инсталациите за обезсоляване не са по своята същност изградени за филтриране на радиоактивен материал и не всички инсталации в момента разполагат с необходимите технологии.
Алън Еър от Института за Близкия изток заяви пред Ал Джазира, че академичните изследвания показват, че концентрацията на радиоактивен материал в Бушер може да не е достатъчна, за да причини бедствия на ниво Чернобил, визирайки трагедията от 1986 г. в тогавашна съветска Украйна. Но "по-сериозна е заплахата от радиоактивен материал във водата, защото щом се получи значително количество радиоактивност във водата, това изключва обезсоляването", посочва той, обяснявайки, че високо радиоактивният материал може да спре обезсоляването напълно.
Миналата година премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани разкри в интервю, че удар по инсталацията би засегнал "всички нас". Шейх Мохамед отбеляза, че Катар, който се намира на около 190 км южно от Иран, е симулирал възможните последици от атака в Бушер. Властите са установили, че морето ще бъде "изцяло замърсено" и страната ще "остане без вода след три дни", добави той. "Няма вода, няма риба, нищо, няма живот", каза още шейхът.
Има ли закон срещу атаките по граждански ядрени съоръжения?
Да, съществуват международни рамки, защитаващи ядрените съоръжения по време на конфликт. Извършването на атаки срещу енергийни или ядрени съоръжения, знаейки, че това може да причини големи загуби на човешки живот и щети върху околната среда, е военно престъпление.
Член 56 (Протокол I) от Женевските конвенции забранява нападенията срещу "съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили", включително тези, съдържащи ядрен материал.
Воюващите страни също така трябва да правят разлика между съоръжения, обслужващи цивилни, и военни цели. АЕЦ "Бушер" осигурява електроенергия за национално ползване. Насоките на МААЕ също така забраняват безразборното нападение срещу ядрено съоръжение. Те включват, че държавите трябва да избягват физическо поразяване на реактори и съхранявано гориво, че трябва да гарантират безопасността на персонала, да осигурят захранване на мрежата, за да предотвратят топенето на активната зона на реактора, и да имат системи за наблюдение на радиацията.
САЩ и Израел удариха АЕЦ "Бушер" за трети път
МААЕ заяви, че Иран я е информирал за удара и го осъди
Мълчи ли Запада в сравнение с атаките по Запорожката АЕЦ?
На 4 април иранският външен министър Абас Арагчи разкритикува западните държави, че не са се изказали открито за евентуалните опасности от нападения срещу Бушер по същия начин, както направиха с украинската Запорожка атомна електроцентрала по време на продължаващата руско-украинска война.
"Спомняте ли си възмущението на Запада от военните действия близо до Запорожката атомна електроцентрала в Украйна?", написа той в X. "Радиоактивните отпадъци ще сложат край на живота в столиците на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, а не в Техеран", добави той.
Русия атакува централата през март 2022 г., използвайки тежки танкове и артилерия, причинявайки голям пожар. В отговор Обединеното кралство и Украйна свикаха извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. ООН, САЩ, ЕС и десетки други държави издадоха незабавни изявления, осъждащи действието. НАТО предупреди, че всяко радиоактивно изтичане, достигнало държава членка, ще задейства колективния му механизъм за защита.
По-късно френският президент Еманюел Макрон разговаря с руския президент Владимир Путин за инцидента и поиска да бъде разрешено на служители на МААЕ да наблюдават окупирания обект. В този случай Европейският съюз не е коментирал атаките срещу АЕЦ "Бушер". Русия, която има десетки служители там, междувременно публикува изявление, в което изразява загриженост и "категорично осъжда зверството".
Ядрените инциденти в миналото
Японските ядрени реактори във Фукушима се разтопиха след земетресение през 2011 г. Около 160 000 жители бяха евакуирани, за да се избегнат радиационни рискове. Има един регистриран смъртен случай от рак на белия дроб в резултат на дейности по почистване по-късно през 2018 г. Въпреки това, стресът от евакуацията, травмата и общото разстройство по време на бедствието доведоха до хиляди смъртни случаи.
При аварията в Чернобил през април 1986 г. реактор експлодира по време на тестове, което доведе до масивна експлозия, която взриви тежкия покрив на съоръжението и предизвика пожар, който гореше дни наред.
При експлозията бяха освободени високи нива на радиация. Около 30 души загинаха по време на експлозията или непосредствено след нея. Около 20 000 други по-късно развиха рак на щитовидната жлеза, особено деца. Повече от 300 000 бяха евакуирани и районът все още е до голяма степен пуст.
USD
CHF
EUR
GBP
