Никога не сме се славили с някакви особени умения да правим „честни и демократични избори". Току-що отминалият на 30 октомври двоен вот - за президент и местна власт - стана поредното доказателство за това.

Откакто имам право да гласувам, това наистина бяха най-слабите и най-съмнителни избори. Целият процес на подаване на глас бе явно манипулиран, обременен с инсинуации и противоречащ на Изборния кодекс!

Противозаконно бе отнето правото на граждани да гласуват. Около 468 хиляди българи попаднаха в т. нар. забранителен списък. Това, разбира се, си има своето обяснение. Както твърдят и някои социолози, управляващата партия бе жизнено заинтересована от ниска избирателна активност.

Лишаването от правото на глас обаче се явява грубо потъпкване на конституцията и с него не трябва да се правят каквито и да е било компромиси. Защото, в случая, компромисът е равнозначен на толериране.

Така или иначе, следвайки целенасочено ниска избирателна активност, от ГЕРБ отбелязаха някои определени успехи.

Ярко доказателство за това са данните за интереса на българите в САЩ към участие в отминалите избори. Разочарованието им от липсата на политически избор и от утежненото гласуване се измерва в числа - подадени са 2 434 заявления, а в Америка живеят над 300 хиляди наши сънародници.

Не по-малко показателен е и един друг факт - общият брой на гласувалите на първия тур на президентските избори нашенци зад граница малко надвишава 50 хиляди, при над 1.5 милиона с български паспорт!

За да бъде обаче хаосът на отминалия вот пълен, своя „неоценима" заслуга имаше и т. нар. изборна администрация, която работеше безобразно. За пръв път - поради усложнените правила и некомпетентност на избирателните комисии - имаме и най-висок процент на недействителни бюлетини.

Реакцията на целия този небивал изборен хаос съвсем естествено не закъсня. Засега има обявени намерения за подаване на искания за касиране на вота в София, Пловдив и Варна. Ще последват и другаде!

Това налага ЦИК, която иначе е с мандат от цели пет години, да бъде сменена незабавно!

Потвърждение на горната необходимост е и фактът, че до 10 часа на другия ден след балотажа нямаше никакви обявени резултати на страницата на ЦИК. Като се "понаместят" цифрите - и тогава пред публика.

Вечерта на 30 октомври пък - преди двете пресконференции - данните от паралелното преброяване на протоколите от социологическите агенции показваха, че в Пловдив и Плевен кандидатите на ГЕРБ губят.

Тези данни не са изсмукани от пръстите. На сутринта обаче се пръкнаха нови данни. Как се получи това разминаване? С какви данни работиха социологическите агенции? Това са все пак копия от протоколи.

Защо този въпрос не се коментира? Не знам, но само аз ли имам чувството, че се случват много нечистоплътни неща?

Впрочем, Борисов осигури гласове за кандидатите си в големите градове като тихомълком продаде за смешни пари държавна собственост на местни олигарси. И сега тези градове си имат кметове от ГЕРБ.

На прима виста се сещам за „Арсенал", чиито държавни дялове бяха прехвърлени буквално преди две седмици на директора му за 41 хиляди лева. Познайте от коя партия е новият кмет на Казанлък!

Избирателите дадоха още власт на ГЕРБ и защото Борисов я поиска, понеже съдебната система не функционира.

Сега обаче „Ние ги хващаме - те ги пускат" няма как повече да работи като извинение, тъй като и съдиите от квотата на президента ще бъдат назначавани от Росен Плевнелиев. Сиреч от Бойко Борисов.

Така че оправдания повече няма. Сега въпросът става: „Кой ще пречи на Бойко Борисов да си изпълнява обещанията?"

Според Ройтерс - никой! Защото според анализаторите на агенцията: "Победата на Плевнелиев ще укрепи позициите на премиера Бойко Борисов преди предстоящите през 2013 г. парламентарни избори в най-бедната страна-членка на Европейския съюз, която се възстановява от продължителна рецесия, довела до спадане на доходите и увеличаване на безработицата."

Колкото обаче и да се надува Борисов сега, историята никога няма да му прости, че заедно с Дянков, Цветанов и Фидосова, само за две и половина години прогониха от България полонината от активните инженери, физици и математици.

Простотията днес смело пълзи към пълната държавна власт! Но при едно продължаващо невървене на работите във вътрешен и външен аспект и при появата на един пореден „месия", като бързо изгрялия ни сегашен премиер, на следващите парламентарни избори Народното събрание може да се изпълни с новички депутати.

Не че българският народ ще спечели кой знае какво и колко от една такава рокада, но поредното отиване при другия „обещаващ" политик поне ще ни даде някаква надежда да си мислим като българи, че „ще излезем от положението".

Иначе положението ни е толкова трудно, колкото дори и не можем да си го представим.

Дните, които ще настъпят няма да са добри и за България, и за народа. Че 2012 г. ще бъде тежка, призна и Бойко Борисов! Интересно само защо не го направи преди изборите?! Навярно си е имал „некои съображения".

Иначе „аргументите" му, че европейската икономика се срина, всичко е замряло в Европа - въобще не издържат. Най-малкото, защото миналата година Симеон Дянков каза, че сме излезли от кризата! Ако не помни, да го пита.

Едно е ясно - мизерията ни е повече от сигурна!

Не можем да разчитаме на синдикати, които да оправят доходите. Или на бизнеса, че ще създава нови и по-платени работни места. Или на правителството, че е силно обезпокоено от ниските доходи и покупателна способност.

Всички те си гледат своя интерес! Синдикатите си живуркат в „трайния социален мир". Работодателите си правят бизнеса при мижаво заплащане. Правителството си разпределя, колкото може, поне взетите от народа данъци.

Затова, колкото и да тръби Бойко Борисов, че: "Хората видяха, че в тази криза успяваме да сложим парите в най-нужните места и оцениха", това изобщо не е така. Освен, ако не е имал предвид, че управниците винаги и неотменно запазват личните си сметки на преден план. Но ние последното отдавна си го знаем!

Истината е, че с избора си на 23 и 30 октомври българите сами си сложиха примката на врата, обричайки се да останат поне до 2013 г. все така на замразени заплати, пенсии и невъзможност за пенсиониране до живот.

Българският народ така и не прозря, че и през последните две и половина години, както и през предишните две десетилетия, продължават да го водят за носа към ямата с калта. И го направи при положение, че като страна сме на ниво сякаш не сме от ЕС, а от третия свят и повечето българи не живеят, а оцеляват.

Но явно това не е важно. Важното е, че ГЕРБ удвои властта си! Не по-малко важно е и, че, ако трябва да перифразираме един популярен предизборен клип на партия „Нова зора", гласувайки на тези избори за Бойко Борисов, българите получиха... Ахмед Доган, а в перспектива ще получат и Ердоган.

Нещо повече, целувката, която Доган обяви през нощта на първия тур, че ще му бъде награда за подкрепата му на балотажа на президентските избори за двойката „Калфин-Данаилов" стана емблема на вота.

Защото това бе целувката на Юда! Сокола не само не мобилизира електората на ДПС в подкрепа на кандидатите на БСП, но и реши изхода от втори поредни избори - след тези през 2009 г. - и сега в полза на ГЕРБ.

С „призива" си той отново мотивира много българи да подкрепят кандидатите на партията за „Дондуков" 2 и в 14 областни центрове! БСП, която пак изпълни ролята на измаменото камилче, победи в 8 областни града.

Заради поредната си неоценима услуга лидерът на ДПС отрано си е получил „своето", и то много повече от 30 сребърника.

Не всички в България са услужливо „забравили" как набързо и за смешни пари самият Бойко Борисов приватизира „Булгартабак", който пожалиха и Виденов, и Костов, и Царя, и дори Тройната коалиция.

За да прикрие тази сделка, след изборната победа ГЕРБ включи послушните му медии да плюят Станишев като го асоциират с Доган. И те се заеха с изпълнението на тази задача с подобаващото им се настървение.

Сякаш журналистите напълно „забравиха" с кого се асоциираше сделката - с вездесъщия Доган, разбира се. А и достатъчно бе да видят данните на социологическите агенции, за да узнаят за кого гласуваха турците.

Иначе Борисов продължава да сочи Първанов и Доган като неговите „най-сериозни конкуренти" на следващите парламентарни избори. Последният изсмукан от пръстите „скандал" с Лютви Местан трябва да докаже точно това.

Лидерът на ГЕРБ обаче нито за миг не трябва да забравя, че, както припомни и социологът Андрей Райчев, когато една партия преяде с власт тя много бързо умира. Доказаха го и СДС на Иван Костов, и НДСВ на Сакскобургготски!