Военно-политическото обединение ГУАМ върви към разпад и изчезване. Четирите бивши съветски републики, символизиращи наименованието - Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова, нямат никакъв шанс да продължат независимото си съществуване в сегашните си граници, начертани навремето абсолютно произволно от болшевишкия народен комисар по националностите - другаря Сталин.

А може би "вождът на народите" е бил наистина толкова прозорлив, че е знаел какво ще стане в началото на 21 век и затова е определил по такъв начин кой в коя република ще живее - така че сега местните народи да въстават срещу титулната нация, която да няма мнозинство и да не може да удържи новата държава в пост-съветските й предели.

Обществена тайна е, че Сталин не е бил грузинец. Въпреки че сега там го боготворят и са му издигнали паметник в родния град Гори, където са превърнали и родния му дом в музей (често минавам оттам и с удоволствие се спирам да погледам). Неговата майка е осетинка и в никакъв случай не му е внушавала любов към Грузия. Нейният формален грузински съпруг в един момент изоставя семейството и постепенно се алкохолизира.

Биологичният му баща - руският пътешественик от полски произход Николай Пржевалски (Пшевалски) предоставя достатъчно средства за неговото образование и така малкият Сосо Джугашвили попада в семинарията. Там придобива обширни комплексни познания, които след време му дават възможност да оглави 1/6 от човечеството и да стане играч №1 на международната арена, преди и след Втората световна война. И да решава къде и как да минават границите, в СССР и по света.

Другарят Сталин дава на Грузинската ССР доста повече територия, отколкото се полага на немногочисленото и нееднородно грузинско население. И създава бъдещи етно-религиозни проблеми. Затова, след разпадането на СССР станахме свидетели на последователното откъсване от пост-съветската република на абхазци, южни осетинци, аджари (неуспешно). Предстои да се отделят и арменците, азербайджанците, руснаците.

В момента сме свидетели на разпадането на Украйна. Това изкуствено квази-държавно образование нямаше от самото начало никакъв шанс да просъществува дълго. Защото, след Втората световна война, другарят Сталин, ползвайки се от правото на победителя, "премества" Полша стотици километри на запад и присъединява огромни територии от нея, Чехословакия, Унгария, Румъния. Затова сегашните западни граници на пост-съветската бунтовна република предстои скоро да бъдат променени и всичко да си дойде на мястото. А източните и южните да се отделят в полза на Руската Федерация.

Република Азербайджан също се разпростира на чужди етнически територии, заради компромиса, който Ленин е бил принуден да направи с Кемал Ататюрк. Поради това, освен редица съседни нетюркски народи, като лезгините, талишите и т.н., на азерите са дадени Нагорни Карабах и Нахичеван. И тъй като "апетитът идва с яденето", сега никак не им се иска да ги загубят и явно все още много ги боли за Нагорни Карабах - в последните престрелки през месец февруари т.г., на които бях свидетел, загинаха петима азербайджански и двама арменски военнослужещи. Броят на ранените е неясен.

Молдавската СССР също беше създадена навремето изкуствено и на територия, на която живеят съседни народи с несъвместима история и самосъзнание. И в Кишинев обаче много ги заболя, когато се откъсна Приднестровието, а сега Гагауз Ери ясно заяви, че вместо към ЕС се стреми към Митническия Съюз.

Плановете в Комрат и Тараклия за обединение с Българската Културна Автономия са ясен сигнал за управляващите, че пътят към Брюксел и Букурещ минава през отделяне на южните молдовски територии, където живеят българските общности - на осъзнатите българи и гагаузите. Руско-езичните части на републиката, като втория по численост град Белци, също не "драпат" да стават част от Европа. И няма кой да ги принуди да го направят.

Моят млад приятел Костадин Костадинов предлага София да настоява пред Букурещ, в случай на обединение с Кишинев, за териториални компенсации от сегашната българо-румънска граница, до канала Дунав - Черно Море. И там да бъдат преселени двете български общности. Като идея звучи примамливо, стига разбира се нашите хора масово да се съгласят да сменят местожителството си. В което дълбоко се съмнявам.

Петият формален член на ГУАМ, или ГУУАМ - Узбекистан, не заслужава сериозно внимание, тъй като ту влиза, ту излиза от организацията. Но истината е, че от една страна, част от узбекското население живее в Киргизстан и Таджикистан, а от друга, на територията на тази пост-съветска република живеят многочислени национални малцинства - узбеки, таджики, туркмени, каракалпаци, руснаци, арменци и други.

Навремето обединението на пост-съветските републики ГУАМ беше създадено с цел да се противостои на стремежа на Москва да обедини поне руснаците в една държава, след разпада на СССР. Точно това са републиките, "налапали" повече територия, отколкото могат да "смелят". И сега ще се разделят с нея.

Започва прекрояване на картата на Европа. И дано у нас по-скоро да дойде правителство, което да се възползва от ситуацията и да се опита да реши териториалните ни проблеми, които имаме с всички съседни държави, без изключение.

И частично да възстанови Сан-Стефанска България!