Социолозите направиха смайващо точни прогнози за изключително важни събития в световен мащаб, но нямаше чуваемост при потенциалните потребители на подобна информация.

Продължение от част 1 - Прогнозирането на Арабската пролет

2. Прогнозирането на обявяването на Халифата.

Отслабването на Ал Кайда, изместването й от други ислямистки групировки и обявяването на Халифата (!) беше прецизно отчетено като много възможно и прогнозирано с удивителни подробности в доклад на Националния разузнавателен съвет на САЩ (Mapping the Global Future. Report of the National Intelligence Council's 2020 Project. Based on consultations with nongovernmental experts around the world. December 2004) още през ... декември 2004 г.

Още във встъпителното резюме на доклада се посочва дословно, че се очаква до 2020 г. Ал Кайда „...да бъде изместена от екстремистки групи със сходни екстремистки убеждения. Съществува значителен риск тези групи, за които се предполага, че ще бъдат немалко на брой, да се слеят с местните сепаратистки движения. Информационните технологии, които дават възможност за мигновено свързване, директно общуване и лесно обучение, ще доведат до децентрализация на терористичната заплаха" (Цитирано по българския превод на доклада на Националния разузнавателен съвет: Светът през 2020. С предговор от Александър Адлер, Издателска къща „Colibri", С., 2007 г., стр. 75).

Всичко казано по-горе (тук ние цитираме маркираното във встъпителното резюме, което е детайлно развито и обосновано в основния текст на доклада) се сбъдна вече. В Сирия сме свидетели точно на изместването на Ал Кайда от страна на „Ислямска държава", като това се осъществява точно чрез сливането на ядрата на групировката на Ал Багдади с местни въоръжени ислямистки структури. Както многократно до сега отбелязват добросъвестните наблюдатели, групировката на Ал Багдади, въпреки „предмодерната жестокост", която използва по отношение на противниците си, както и по отношение на взети за заложници граждани на западни страни, се явява като закрилник на местното население на завладяната от него територия.

Тук „Ислямска държава" се явява като категоричен контрапункт на Ал Кайда, която тероризира местното население. От „Ислямска държава" успяха да привлекат на своя страна и сунитските племена в Ирак, които в един момент бяха сключили съюз с американците срещу терористите на Ал Заркауи. Последното доведе до временното умиротворяване, което позволи на американците да се оттеглят от Ирак сравнително спокойно и без угризения на съвестта.

На базата на тези прогнози, в доклада на НРС един от разглежданите световни сценарии е ни повече ни по-малко: „Един нов халифат" (Пак там, стр. 172 - 200). С този сценарий (един от предложените четири сценария в доклада) се дава пример „за световно движение, захранвано от радикални политически форми, свързани с религиозната идентичност, които, ако станат основи на световната система, могат да се окажат предизвикателство за правилата и ценностите на Запада" (Пак там, стр. 76).

Докладът изобилства на точни попадения, които предсказват това, което се случи в Сирия, а сега вече на територията, обитавана от племената от сунитското направление в Исляма в границите на Сирия и Ирак. Голямо е изкушението някои от тези примери да бъдат приведени, но поради ограничения обем на текста на тази статия и поради наличието на общодостъпен текст в интернет и публикуван български превод ще се огранича да препоръчам на читателя сам да прочете тези забележителни страници.

По-важното е, че действително възможността да се стигне до реален опит за възстановяване на Халифата е прогнозирана и обоснована десет години преди това да стане. Нещо повече - това става в документ, който демонстрира сериозно отваряне на разузнавателната общност към академичните среди и към независимите неправителствени аналитични центрове и групи, които участвуват широко в работата по подготовката на доклада на Националния разузнавателен съвет (НРС).

Методологията на подготовката на доклада е изложена върху близо десет страници и от нея се вижда както привличането на световни имена във футурологията, така и използването на интерактивни средства, което става за първи път при докладите на НРС.

Както изрично се подчертава в методологичната част на доклада, при изготвянето на доклада „Светът през 2020" са използувани „информационни технологии и аналитични средства, които не бяха достъпни при предишните анализи на НРС. Значимостта и глобалните измерения на проекта изискваха от нас да започнем непрекъснат диалог за бъдещето и то в световен мащаб. С помощта на CENTRA Technologies създадохме интерактивен интернет сайт, достъпът, до който се пази с парола. Този сайт съдържа коментарните статии и отчетите на ателиетата. Той предлага и линкове към огромни бази данни, от които могат да се черпят референции и анализи.. И не на последно място той съдържа интерактивни инструменти, които позволяват на експертите ни от САЩ и извън тях да създават интерактивни информационни симулации. Те дават възможности както на начинаещите, така и на специалистите да развиват собствени сценарии. Съществената част от тези материали и по-точно  т. нар. „Интернет кутии за емпирични сценарии" беше прехвърлена към разсекретения сайт на НРС, в който е публикуван и настоящият доклад" (Пак там, стр. 60).

3. За прогнозирането на събитията в Украйна и за „блаженото неведение" на политици и журналисти.

Както виждаме, при използването на правилни предпоставки и при коректно анализиране на наличните данни, социологическите и политологическите анализи могат да дадат и дават верни прогнози както по същността на възможни настъпващи събития, но дори и по твърде точното им датиране. Когато към това се прибавят и методологически и технологични иновации в начина на обсъждане, ставаме свидетели на върхови аналитични постижения.

Парадоксалното е, че тези анализи са публично достъпни, дори в някои случаи стават обект на всеобщо внимание, но политиците и журналистите в много случаи не успяват да прочетат и разберат точно най-важното.

Въпреки огромната дискусия около „Сблъсъка на цивилизациите и преобразуването на световния ред", публиката остана напълно изненадана от „Арабската пролет". Това е смайващо при положение, че въпросните събития бяха прогнозирани в книгата. По същия начин, обявяването на Халифата от страна на „Ислямска държава" се превърна в световна изненада, независимо, че в цитирания доклад на НРС това се разглежда като един от четири възможни сценария за бъдещето до 2020 г. Възниква въпросът: как по-ясно би могло да се напише подобно нещо за да бъде разбрано от така наречените "policy makers" и "public opinion makers"?

По подобен начин в момента в украинското публично пространство се водят разгорещени спорове, дали местният политически елит е знаел още през 2012 г. за намеренията на Путин да влезе в Крим и за опасността от дестабилизиране на Донецка и Луганска област в Източна Украйна?

Подобен спор е до голяма степен лишен от смисъл, защото този сценарий е прогнозиран отново в книга, станала световен бестселър - в труда на Джордж Фридман „Следващите сто години" (George Friedman, The Next 100 years: A Forecast for the 21st Century, Doubleday, New York, 2009). Тази книга е публикувана в 2009 година и в нея контранастъплението на Русия в Грузия и в Украйна е прогнозирано и обосновано с геополитически, социологически и демографски аргументи.

Българските политици и журналисти не правят изключение що се отнася до неинформираността и изненадата им, когато настъпват отдавна прогнозирани събития. Това се отнася в пълна степен и за изброените по-горе три случая.

Разбира се, тук можеше да бъдат изброени и други примери, но освен поради много сериозната им важност в глобален план, изборът на тези събития се дължи и на факта, че и трите са предсказани в публикации добили световна известност, които са преведени на български език. Прогностичните възможности на социалните и политическите науки са големи и те се осъществяват успешно. Въпросът е, че в много случаи точно потенциалните потребители на подобна информация нямат рецептори за да я научат, възприемат и осмислят.

(Следва продължение)

Този текст е част от доклада: Политическото прогнозиране в контекста на евроинтеграционния "кливидж", представен от автора по време на Националната конференция на тема "Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство: в  БЪЛГАРИЯ,  ЕВРОПА  и  СВЕТА. Между умереното и радикалното в политиката. Между полюсите на мултикултурализма и национализма", състояла се на 27-28 ноември 2014 г., в София, организирана от катедрите „Икономическа социология" и „Политология" в УНСС.