Атентатът в турския град Суруч демонстрира пред целия свят провала в тактиката и стратегията на управляващите в Анкара. Те, от една страна, се опитваха да играят ролята на арбитър в Сирия и Ирак, където „Ислямска държава" успешно настройва срещу себе си мнозинството от местното население. От друга страна, се постараха да изолират Турция от разрушителните процеси, протичащи в южните й съседки и да предотвратят за колкото се може по-дълъг период от време центробежните тенденции сред кюрдското малцинство (засега) в югоизтока.

Не случайно ударът на ислямистите беше насочен предимно срещу турски и кюрдски младежи - социалисти. По този начин техните млади и стари съидейници ще бъдат отказани от опитите да навлизат в териториите, които ИД смята за свои, и да възстановяват светските институции и начин на живот. Освен това, турските кюрди също получиха кърваво предупреждение да не се престарават в подкрепата за сирийските и иракските си събратя, които на този етап единствени дават ефективен въоръжен отпор на ислямистите.

В случая, кюрдските борци за независимост пречат и на ИД, и на Турция. Затова навярно имат достатъчно основания и обвиненията към турското разузнаване, за което се твърди, че е проследило навлизането на поне 7 атентатори - самоубийци на територията на страната и не е предупредило властите. Оттам, разбира се, веднага излязоха с опровержение, но май никой не го прие на сериозно. Включително и ръководството на Кюрдската Работническа Партия (ПКК), което организира показното убийство на двама турски полицаи и пое отговорност за него. Беше подчертано, че това е отмъщение за бездействието на турските органи за сигурност пред активността на ИД на турска територия.

Както става ясно, силовите държавни органи в Турция вече са поставени „между чук и наковалня". Те все по-трудно ще се справят със своите задължения да неутрализират едновременно и ИД, и ПКК. И ще търпят все повече и по-тежки загуби в жива сила.

В такъв случай, става все по-актуален въпросът, накъде ще се насочат ислямистите, по-точно към коя съседна на Турция страна? Това със сигурност няма да са източните съседи на страната. В Иран, Азербайджан и Грузия огромното мнозинство от местните мюсюлмани са шиити и не приемат добре догмите и жестокостите на ИД. В Армения такива просто липсват, а и армията и полицията там са в постоянна бойна готовност.

Остава северозападът. В Западна Тракия е напълно възможно местните мюсюлмани-сунити (турци и помаци), под влияние на краха на гръцката държава и рязкото падане на жизненото равнище и перспективата за бъдещата тотална неизвестност, да потърсят закрила от ИД. Същото се отнася и за нашите турци и помаци, особено за последните.

Всички социологически изследвания и разработки на специалните служби в пост-социалистическия период подчертават многократно по-голямата възприемчивост на помаците към идеите на ислямския фундаментализъм в сравнение с турците. Има достатъчно доказателства за разрушителната дейност на местните имами и арабските емисари в Западните Родопи, долината Чеч и Тетевенския Балкан (там емисарите са предимно пакистански).

Доказателствата за дейността им са предостатъчно и се събират от дълги години. Не ясно обаче кой, в крайна сметка, не си върши работата: следствието, съдът, или прокуратурата. Резултатът е, че делото срещу пазарджишките имами, сеещи религиозна вражда и тероризъм, е прекратено.
И то по „технически" причини - досъдебното производство при предявяване на разследването и при изготвяне на обвинителния акт от прокурора са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.

Докога така?