Хаос - това е думата, с която най-кратко и най-точно може да се опише начина, по който премина първият тур на изборите на 23 октомври.

Грешки, опашки, пропуски - това пък бяха основните изражения на този хаос, родени от въпиющата некомпетентност на изборните органи.

Резултатът от всичко това е, че и сини, и жълти, и червени са единодушни в мнението си - през последните 22 години такива избори не е имало. На коренно противоположно мнение са, разбира се, от ГЕРБ, но от тях друго не се и очаква.

Нали точно управляващите сътвориха този „уникален" Изборен кодекс, за който всички, освен Искра Фидосова и депутатска компания, се надпреварваха да твърдят, че ще доведе именно до това, до което съвсем очаквано се стигна.

Така или иначе, на десетки хиляди българи чрез „забранителните списъци" бе попречено да участват във вота само заради това, че през последните 10 години са живяли за известно време в чужбина. Лишени от право на глас се оказаха и много нашенци, които изобщо не са напускали страната през последните 22 години!

Възпрепяствани да подадат своя глас се оказаха и други стотици хиляди българи, пред които след няколко часа чакане бяха затворени вратите на изборните секции след 21 часа. Само защото органите, определящи как ще протече вота не бяха разчели, че времето за гласуване при избори „2 в 1" е два пъти повече.

Или може би точно защото е отчетен този момент се е пристъпило към провеждането на изборите по този начин. Както твърдят и социолози, управляващата партия е била жизнено заинтересована от ниска избирателна активност.

Пропуските в работата на изборната администрация предизвикаха недоволството не само на граждани, но и на участници в секционните избирателни комисии (СИК). Опашки от гневни чакащи имаше както пред секциите, така и пред общинските избирателни комисии (ОИК), приемащи и обработващи протоколите.

Като христоматиен пример в това отношение ще остане сагата с Общинската избирателна комисия в София, която „успешно" приключи приемането на изборните книжа от СИК-овете почти 24 часа след края на изборния ден.

Това пък предизвика протестите на подложените на абсолютно необяснимо издевателство председатели на стотици секционни комисии.

Впрочем, интересно е, че въпреки драстичните нарушения на закона по време на първия тур на изборите засега въпросът за касиране на вота или се изрича с половин уста от представителите на партииите или се заобикаля. Към момента единствено Градският съвет на БСП, София, има решение да иска касиране на вота в столицата.

Може би самите партийни централи са с недотам чисти съвести, което автоматично им пречи да извикат, че „ЦИК е гол!" Въпреки че лидерите на всички партийни щабове се надпреварваха да твърдят точно обратното в следизборната нощ.

Впрочем, и през нощта на 23 срещу 24 октомври спорът „кой е първи" бе водещ по време на задължителните пресконференции в международния пресцентър, на които напълно естествено всеки от участниците дърпаше чергата към себе си.

Първи взе горно „до" самият Бойко Борисов, независимо от факта, че неговата формация спечели на първи тур само в София и Бургас и отиде на балотаж в Сливен, Варна и още няколко областни града, които също бяха считани до първия тур на вота за „крепости на ГЕРБ". Това изобщо не попречи на управляващата партия да побърза и ясно да обяви, че остава „първа политическа сила" и че хората я подкрепят!

Разбира се, това последното бе веднага подето и преповторено многократно от повечето услужливи медии, напълно пропускащи факта, че подобни „изводи" се правят едва след като вотът е приключил напълно, т.е. минал е и втори тур!

Но, както се казва, това са „подробности от пейзажа".

Представителите на БСП пък уязвиха противника си с факта, че на 23 октомври ГЕРБ е бил подкрепен с 200 хиляди гласа по-малко, отколкото на парламентарния вот през 2009 г.

Същевременно, от столетницата победоносно обявиха завръщането на 250 хиляди блудни синове в нейното лоно. Толкова, по изчисления на „Позитано" 20, са възвърнали вярата си в каузата на БСП и са пуснали в урните бюлетина № 8.

Не бе пропуснато да се спомене и удържането на Шумен като „червена крепост" - кметът Красимир Костов си запази мястото с първата битка.

И като говорим за „битка", няма друга по-подходяща дума от тази, с която да се определи сблъсъкът, макар и с мирни средства, през отминалия предизборен месец в Кърджалийско. Без значение на хвърлените от противниците на Доган, и най-вече от Бойко Борисов, сили, ДПС устоя в Кърджали и в другите шест общини в областта. И седемте кандидати на ДПС, начело с Хасан Азис, бяха избрани от раз на 23 октомври.

Към запазването на родопската му крепост Сокола прибави на първи тур и още трийсетина кметски кресла в други смесени райони, както и значително участие на балотажи. Балонът, че тези избори ще са му последните гръмна на парчета!

Всичко това напълно резонно му позволи не само да бъде в най-добро настроение, но и да се включи открито в битката за „Дондуков" 2, обявявайки подкрепата на ДПС на втори тур за Ивайло Калфин и „чичо Ламбо", както „с любов", по думите му, си позволи да нарече кандидатът на БСП за вицепрезидент Стефан Данаилов.

Не че и на първи тур на изборите Ахмед Доган не участва чрез скрит вот на част от своите избиратели в подкрепа на Меглена Кунева. Но това е тема за един друг, прицелен по-далеч във времето проект за управление на България.

Всъщност, феноменът, който сътвори миловидната дама с чаровната усмивка на този вот, с получаването на подкрепата на над 14 процента от гласоподавателите стана възможен както с подкрепата на част от електората на ДПС, така и на разочаровани бивши сини, червени и герберски избиратели. И тя много добре го знае.

Именно тази разнолика подкрепа на кандидатурата й е и една от причините Кунева да не призове привържениците си да гласуват на втори тур за Калфин или Плевнелиев. Давайки им „великодушно" възможност да гласуват по съвест, тя фактически ги запази за себе си като електорат. Който ще я подкрепи, когато настъпи моментът на неизбежна смяна на все по-изхабяващият се ГЕРБ от бъдещата й партия.

Защото, колкото и Бойко Борисов да тръби за „изборна победа", данните сочат, че двамата кандидати на управляващите са подкрепени от едва 40.5 процента от явилите се пред урните. А при гласували за президент малко под половината българи, това е много далеч от „всенародна подкрепа" за управляващия екип.

Затова на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова ще им е много трудно да съберат на втори тур липсващите им 10.5 процента. Едва ли ще им помогне особено и заявената от Иван Костов „подкрепа" за тях. Тя е по-скоро мечешка услуга, отколкото удряне на рамо. И с това навярно самите те са напълно наясно.

Впрочем, самата партия на Командира така и не успя да издигне свой кандидат за стола на държавния глава и тази негова „подкрепа" за двойката на ГЕРБ, освен друго, звучи и доста иронично. Като: „Чакаме Ви при маргиналите!"

Фактът, че нито една от двойките, участващи в балотажа за президент не се нуждае от ясна „синя поддръжка" бе потвърден и от резултата на кандидата на доста странната коалиция „Съюз на десните сили" Румен Христов - 1.86%.

В този план, когато говорим за хаоса, при който протече първият тур на двойния вот, може би единственото полезно от него нещо е, че след себе си той остави куп партийни отломки и не един или двама политически покойници.

Към последните спокойно и без преувеличение можем да причислим всички кандидати за президент, класирали се след първите трима.

И въпреки че според окончателните резултати Плевнелиев дръпна още малко на Калфин, както каза Доган на пресконференцията си, нощта е бременна. И няма изобщо да бъде учудващо, ако кандидатът на БСП с подкрепата на ДПС стане следващият стопанин за пет години на „Дондуков" 2!

Но, който и от кандидатите да бъде избран на 30 октомври, изборният хаос вече дамгоса България. Показват го и чуждестранните реакции. А това просто няма как да не му тежи при бъдещата му работа като държавен глава!