На 31 октомври ненавижданият у нас и обожествяван в някои арабски и други мюсюлмански страни либийски ръководител Муамар Кадафи започна историческо посещение в Москва, след 23 годишно прекъсване и период на сериозно охлаждане на отношенията с Кремъл.

То става в обстановка на възраждане на някои военно-политически аспекти на студената война, особено в района на Близкия и Средния Изток.

От една страна, мюсюлманският свят продължава да изостря отношенията си със САЩ и логично върви към единомислие и единодействие с Русия по ключови въпроси на световната политика.

От друга, бившата съветска република Грузия е напълно загубена за каузата на Москва, след августовския конфликт.

Такава съдба очаква и Армения, в случай на руски натиск за мирно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан (тогава ще бъде поставен под въпрос и статусът на руската армия, пребиваваща на арменска земя).

За Русия обаче в момента е по важно утвърждаването в Каспийския регион и развиването на добри отношения с Турция и други стратегически партньори от ислямския свят.

По традиция това са преди всичко страните от оста Триполи - Дамаск - Техеран.

Факт е, че в Кремъл се съгласиха да опростят либийския дълг от 4,5 милиарда долара, в замяна на значителни по своята стойност поръчки към руски компании.

Сред тях се открояват проекто-договорите за доставка на оръжие и военно оборудване за 2 милиарда долара.

Макар, че Кадафи все още не е подписал нито един оръжеен контракт с Москва, по време на започналото посещение той явно ще успее да убеди Путин и Медведев в своята добронамереност и като компенсация за закъснението се очаква да предостави печално известния сред нас българите пристанищен град Бенгази за база на руския черноморски флот.

Същото се кани да направи и младият му приятел и колега от Дамаск Башар Асад.
Той вече е разпоредил започването на строителни работи за превръщането на пристанището Тартус в руска военноморска база.
(Предполага се че бомбардировката на сирийско село на иракската граница от страна на американската авиация трябва да се възприема и като предупреждение да не го прави).

А иранското военно-политическо ръководство е взело решение за превръщането на остров Джаск в Оманския залив във военноморска база, която се предполага да бъде използвана съвместно с Русия и Китай.

Антиамериканските режими в тези три държави нямат друг избор освен да се опрат на възстановената руска военна мощ в противопоставянето си на Вашингтон.

В Кремъл военните и политиците също нямат нищо против да държат VІ американски флот в шах в района на Средиземноморието.
Така ще компенсират евентуалното му присъствие по грузинското крайбрежие.

Въпреки своята малочисленост, руският Черноморски флот е способен да противостои на военноморските сили на САЩ и НАТО в Черно и Средиземно море.
Особено, след като Анкара тръгва на сериозно сближаване с Москва и на този етап двете страни са оставили на втори план старите противоречия помежду си.

Не би могло да бъде по друг начин, след като по вина на САЩ териториалната цялост на югоизточната ни съседка е поставена под въпрос.

Можеше да се очаква, че свалянето на Саддам Хюсеин автоматично ще даде възможност на кюрдите в Северен Ирак да развият автономията си в независимост и да обявят териториални претенции към съседните страни.
А най-голямата кюрдска общност живее именно в Турция - над 14 милиона.

Загърбили противоречията си, споменатите мюсюлмански държави от Близкия и Средния Изток открито или завоалирано се противопоставят на политиката на САЩ в региона.

От което, естествено не пропуска да се възползва Руската федерация, разчитайки на своята възродена мощ.

Днес именно Муамар Кадафи символизира антиамериканския стратегически съюз.

Започналото посещение в Москва определено ще опъне нервите и на Джордж Буш, и на двамата кандидати за негови наследници.
И може би ще налее вода в мелницата на Джон Маккейн.