Какво хубаво нещо е Комисията по досиетата. Винаги, когато управляващите затънат до шия в собствените си фекалии - хоп, с едно щракване на пръста, я вкарват в действие. Така стана и този път - разпоредиха откъдето трябва и шефът й Ефтим Костадинов мигом обяви списъка на посланиците - агенти на Държавна сигурност (ДС).

И настана една такава словесна вакханалия от аргументи, съображения и позиции „за" и „против" този акт, че вербалните престрелки относно фалшивата диплома на Калина Илиева заприличаха направо на пубертетски любовни закачки.

Нещо повече, достойно свършената работа от о.р. генерала от милицията и неговата свита даде така дългоочакваната от властта зелена светлина, за да се справи най-сетне с тайните врагове на държавата, окопали се във Външно министерство.

И за да разбере народа с какви чувства ГЕРБ подхожда към изпълнението на тази епохална задача, с която се заема, лично министър-председателят Бойко Борисов проплака пред журналистите: „Много ме е срам, че е 20 години след това."

Въпреки тази емоционална реакция, както стана ясно, нищо обаче не е в състояние да спре решимостта на железния генерал, стоящ начело на управляващата партия, да отиде докрай в изпълнението на дълга си и в преследване на убежденията си.

След като половината посланици се оказаха с досиета, премиерът призова старите кримки от кариерата, вербувани от ДС, да бъдат сменени от млади кадри.

Против готвената чистка обаче се обяви президентът  Георги Първанов, а бившият външен министър Ивайло Калфин оприличи решението на Комисията по досиетата с „Оня списък", с който също преди 20 г. бяха „осветени" дипломати- агенти.

Цялата тази срамна история има обаче още една тъмна и позорна страна, за която и част от потърпевшите в нея, и сценаристите й упорито мълчат.

И то с право, защото нито едните, нито другите печелят от разгласяването й. Но тъй като вече е казано „а" ще трябва да изтърпят да чуят и „б". И то не защото на тях това ще им бъде особено полезно. Точно обратното!

А, тъй като в тази дълбоко пазена тайна, от която участниците в сътворяването й и досега ги избива студена пот, се крие истинската същност на поредната манипулация за масова употреба, наречена вече „Оня списък-2".

Става дума за истеричния опит на част от „обречените на опозоряване" на всяка цена да се спасят от „обществения линч". И за убедеността им, щедро подхранвана от мощни външни фактори, че на всяка цена ще го направят.

В историята на българската дипломация този опит остана като „второто покръстване" и се състоеше във вричането на „най-перспективните" щатни и нещатни служители на бившата ДС във вярност към новия „голям брат" - САЩ.

За да преглътнат по-лесно прехвърлянето им от единия на другия борд след абсолютно задължителното им разкаяние, че са направили „грешния избор", на тях им се обещаваше не само „светло бъдеще". На готовите заради „израстване" да целуват всякакви телесни части на янките, им се „гарантираше" протекция.

Или казано с други друми - даваше им се гаранция за безметежно търчане по кариерната стълбица. И повече от десетилетие това се спазваше.

До момента, в който „покръстените" в школата на ЦРУ в Гармиш-Партен Кирхен, или в другите обекти за вкарване на бившите шпиони на ДС в правата вяра, не станаха излишни!

Въпреки че по думите на президента Първанов, точно тези кадри ни вкараха в НАТО и ЕС. За повечето от „покръстените" този момент настъпи, когато Комисията по досиетата изтъпанчи имената им като „посланици-шпиони".

Но за да не остане някаква сянка на съмнение, че омаскаряването им не е съгласувано, с когото трябва, на другия ден след оповестяването на списъка в парламента се яви видимо доволен от ставащото самият посланик Уорлик.

Задаващата се след скандала с агентите дипломати пълна промяна в мисиите ни неизбежно ще доведе обаче до едно - кастрацията на Външно!

Защото, независимо от твърденията на външният министър Николай Младенов, Външно министерство не разполага с достатъчно млади и достатъчно обучени хора, за да смени половината от служителите в посолствата ни.