Последните новини от Сана дават да се разбере, че на сегашния президент - управляващия вече 33 години Али Абдула Салех, ще му бъде много трудно да се завърне в страната си и да продължи да изпълнява функциите си.

След дълго продължилото разиграване на опозицията и най-вече на международните посредници, той намери удобен предлог да замине за съседната Саудитска Арабия, за да се лекува от раните, получени по време на бомбардировките на джамията на президентския дворец от страна на племенния съюз "Хашид". Фактът, че и членовете на "Хашид" се обърнаха срещу него означава, че е загубил почти всичките си съюзници, освен немногочисленото си собствено племе.

Неговите бойци обаче едва ли ще надделеят над йеменската армия и специални служби и опълчението на останалите племена.

Тук е мястото да отбележим, че въоръжените сили на Йеменската Арабска Република до момента се опитват да не окървавяват много ръцете си с репресии срещу собствения си народ и когато е възможно запазват неутрална позиция в междуособиците сред отделните племена.

Разбира се, изключение правят онези части на Националната гвардия и специалните служби, които са командвани от родните синове на президента. Именно те се разправиха жестоко с демонстрантите в столицата Сана и в провинцията. От тях много пострадаха главните южно-йеменски градове Аден и Хадрамут. Там е особено силен контрастът между жизненото равнище и начинът на живот от времето на марксистката Народно-демократична Република Йемен и сега.

Някога населението на тази република със социалистическа ориентация беше най-образованото и с най-голяма степен на грамотност в целия арабски свят. Сега диктаторът ги третира като хора второ качество. Затова, за разлика от северната част на страната, населението на Южен Йемен не се увеличава. Традиционно високата раждаемост в Арабския свят тук се компенсира най-вече от масовата емиграция и тежките условия на живот след обединението на йеменските държави, извършено под натиска на Севера, въпреки съпротивата на Юга.

Реално погледнато, двете йеменски държави имат много малко общо помежду си. Северен Йемен е неотделима част от Османската империя до самото й рухване. А Югът е завладян още в края на 15 век от устремилите се към Индия португалски мореплаватели и конкистадори. След време португалците са сменени за кратко от холандците и за доста по дълго - от англичаните.

И за повече от петстотин години християнско управление южните йеменци придобиват много европейски навици и начин на живот. Например, консумацията на алкохол (предимно уиски) от страна на мъжете и европейският начин (средиземноморският) на обличане от страна на жените.

Никак не е случайно, че когато навремето войските на Али Абдула Салех влязоха триумфално в Аден, те демонстративно изпочупиха няколкостотин хиляди бутилки алкохол и веднага забулиха жените. От образователната система, изградена с помощта на съветски и източно-европейски специалисти, не остана и следа. Съветската военно-морска база беше затворена, затова пък беше изградена иракска военно-въздушна база. В нея беше съсредоточена една трета от авиацията на Саддам Хюсеин. Той обаче, кой знае защо, не се реши да я използва нито по време на първата, нито на втората Война в Залива, когато се решаваше съдбата му.

Затова пък, много от неговите съратници от Арабската Социалистическа Партия "БААС" се спасиха от преследване именно в Йемен, радушно приети от Али Абдула Салех (сигурно сега основателно са притеснени за бъдещата си съдба). С тяхна помощ той успя да укрепи военните и партийните инфраструктури. Парите им допринесоха за съживяване на икономиката на най-бедната арабска държава, каквато е Йемен. Дори и САЩ си затваряха очите за тяхното присъствие, предвид на нуждата им от съюзник срещу регионалната "Ал Кайда".

От друга страна, в самия Южен Йемен съществуваха (съществуват и досега) остри между-племенни противоречия, които се проявяваха в периодични въоръжени сблъсъци. Най-тежкият беше през зимата на 1997г., когато престрелката започна между членовете на Политбюро на ЦК на Йеменската Социалистическа Партия. Тогава президентът и генерален секретар на тази партия Али Насър Мохамед искаше да реши кардинално въпроса с вътрешно-партийната опозиция, като нареди на телохранителя си Хасан да разстреля противниците му по време на заседание на Политбюро.

Така загинаха бившият президент и генерален секретар Абдул Фатах Исмаил, министърът на отбраната Али Янтар и други. Един от тях - Али Салем Ал Бейд, обаче оцеля и поведе недоволните от режима на въоръжена борба. В крайна сметка Али Насър Мохамед беше принуден да бяга в Сирия, Али Салем Ал Бейд оглави Политбюро, а министър председателят Хайдар Аттас стана президент.

По време на тези събития остана в сянка и запази неутралитет завършилият съветската Военна Академия "М. В. Фрунзе" Касем Абдул Раб - член на Политбюро и председател на Дружеството за йеменско-съветска дружба (посещавал неколкократно и нашата страна и добър познат на автора на тези редове). Той успя да насочи противоборстващите страни една срещу друга и да запази сигурността на съветската военно-морска база в Аден. Заради което впоследствие беше повишен и се издигна до четвъртия пост в партийната йерархия в Южен Йемен.

Сладкият живот за оцелелите в междуособиците йеменски марксисти свърши след обединението със Северен Йемен. Те загубиха гражданската война, тъй като след разпадането на СССР нямаше на кого вече да разчитат и бяха принудени да търсят убежище в чужбина. Касем Абдул Раб се спаси във Великобритания, Али Салем Ал Бейд - в Германия, а Хайдар Аттас продължава да митарства из арабските страни.

След насилственото обединение на двете йеменски държави, Али Абдула Салех разчиташе предимно на помощта на могъщия в икономическо и военно отношение Ирак на Саддам Хюсеин за справяне с вътрешните си противници.

Столът му обаче започна да се клати много силно още през месец юли 2009г. Тогава едновременно в два района на страната - Абиен и Даале, армията разстреля мирни демонстрации на местните племена, искащи равенство и човешки права (интересното е, че Али Абдула Салех и тогава се лекуваше в болница, след падане от кон). Може да се каже че гражданската война от този момент реално не е спирала.

Шейхът на Абиен - Тарек Ал Фадли, от десетилетия е скаран с Али Абдула Салех, а от друга страна се ползва с огромен авторитет в района. Той и сега е след главните противници на президента. От друга страна, в района на споменатия по горе град Хадрамут продължават да се засилват позициите на "Ал Кайда". И нищо чудно, след като почти всички жители на този град са по-близки или по-далечни роднини на Осама Бин Ладен и всяко семейство е излъчило представител в Саудитска Арабия, който издържа останалите.

Али Абдула Салех оцеля на върха толкова години, защото навреме успя да се ориентира към съюзнически отношения със САЩ в борбата с "Ал Кайда". Макар че в разузнавателните централи на единствената глобална сила едва ли са забравили, че именно в Аденския залив навремето беше взривен есминецът "Коул", както и че по време на първата Война в Залива, Йемен, в съюз с Ирак и Йордания, искаше да подели Саудитска Арабия, без да предвиди отрицателната американска реакция (тогава Саддам се стремеше към саудитските петролни полета, йорданският крал Хюсеин - към свещените градове Мека и Медина, а Али Абдула Салех - към южните саудитски територии, където и досега не е маркирана границата между двете арабски страни).

Сега обаче на йеменския диктатор изглежда няма да му се размине и затова е много вероятно изобщо да не се завърне от Саудитска Арабия, въпреки че и там, както стана ясно, не го обичат много. Това ще означава почти сигурно разпадане на страната, след предстоящата ескалация на поредната гражданска война. Този път обаче едва ли само на две държави.

Изобщо, йеменските племена по традиция не изпитват особен респект към централната държавна власт. И по примера на противостоящата на африканския континент Сомалия, ще се появят няколко или много квази-държави, които ще създават проблеми не само на корабоплаването в региона, но и ще приютят още много бойци от "Ал Кайда". Сигурно ще се появят и техни тренировъчни лагери и инфраструктура.

Българското външно министерство с право призова намиращите се там българи веднага да напуснат страната. То обаче трябва да направи и следващата крачка - да потвърди готовността си за даване на политическо убежище на тези южни, а и северни йеменци, които завършиха у нас средни и висши учебни заведения, прекараха половината си живот в България и създадоха семейства с българки. Защото нали никой не си представя, че някоя омъжена за йеменец българка ще се прибере у нас без мъжа си!

Освен това, завършилите в България и перфектно владеещи български език йеменски специалисти биха могли да бъдат полезни и на нашата страна, и с познанията и уменията си, а и с капиталите си, ако разбира се, успеят да ги изнесат.

Сред тях са журналистът Сакаф Машкур Ал Каф, който се беше издигнал до поста секретар на президента Хайдар Аттас (естествено, след обединението беше репресиран), колегата му Мохамед Шоудари дълги години работеше в Министерството на отбраната, а друг журналист - Ахмед Ал Суел, както и социологът Абдулла Биудани, също направиха кариера в партийните и държавни структури. А северният йеменец Ахмед Ал Суфи - талантлив поет, от години е сред най-изтъкнатите представители на художествено-творческата интелигенция в Йемен.

Тези хора продължават да се стремят към втората си родина - България, и биха могли да запълнят някои дупки, отворени от българските емигранти на Запад. Затова трябва да се направи всичко възможно да ги доведем тук.