Тези дни българските и румънските читатели имаха удоволствието да научат, че още един политик в "Стара Европа" - Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) е решил да спечели някакви изборни дивиденти за сметка на колективния фалстарт на нашето общо еврочленство от двете страни на Дунава.
На читателите със сигурност ще е интересно да научат, коя е партията понесла знамето на борбата с "Най-нова Европа".
(Молим всички, които смятат, че българите са най-старите европейци да ни извинят и да не ни засипват с критики. Названието "Най-нова Европа" отразява единствено факта, че България и Румъния са двете последни страни, станали членове на ЕС до този момент).
На тях ще им е любопитно и да проследят, макар и "отгоре - отгоре", кариерата на лидера на "Партията на свободата", обявил българите и румънците за "корумпирани нации", които трябва да бъдат хванати за ухо и изведени извън пределите на Европейския съюз.
Историята на Партията на свободата (PVV Partij voor de vrijheid) започва с напускането на Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) от Народната партия за свобода и демокрация (Volkspartij voor Vrijheid en Democratie - VVD).
Както при повечето политици от типа на Вилдерс, причината е отказът на партийното ръководство да го постави начело на изборна листа през 2004 г. Така през месец септември същата година, Вилдерс напуска с гръм и трясък дотогавашната си партия и се явява на парламентарните избори със собствена листа.
Естествено, един школуван демагог като Вилдерс, никога няма да признае, че кавгата с партийното ръководство е за персоналния му парламентарен мандат и за личното му честолюбие.
Той намира отличен повод за развод и скандал в политиката на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) по отношение на проблема за присъединяването на Турция към ЕС.
VVD има до голяма степен положително отношение към членството на Турция в ЕС и Вилдерс не пропуска да заклейми тази гледна точка. От този момент на знемето му винаги ще присъстват лозунги срещу "навлеците" в ЕС - първо срещу мюсюлманите, а след това и срещу българите и румънците.
Тези дни крилатата фраза на Вилдерс относно членството на Турция в ЕС обиколи света. Всички средства за масово осведомяване повтаряха неговото изявление, че Турция не трябва да става член на ЕС "не сега, не след 100 години, не след 1000 години, а въобще никога".
С този речитатив на уста, още през 2004 г., Вилдерс напуска либералната VVD и поема сам да търси попътни ветрове в морето на политичаското предприемачество.
Действително VVD е твърде "системна" и твърде "улегнала" партия за хора с амбициите на Вилдерс. Партията е смятана за най-сериозния поддръжник на частното предприемачество в Нидерландия.
Въпреки, че в програмно отношение не отрича така наречената "държава на благоденствието" (welfare state), наблюдателите я оценяват като най-сериозният застъпник на икономическия либерализъм в страната.
В този си вид партията съществува от 1948 г., когато към съществувалата тогава Партия на свободата (Partij van de Vrijheid) се присъединява една по-либерално мислеща фракция от социалдемократическата Партия на труда.
Когато Вилдерс търси име за новата си формация, той съвсем съзнателно избира име, което е практически същото на нидерландски - Partij voor de Vrijheid. На политическата сцена в Нидерландия отново се появява Партия на свободата, но в съвсем нов, популистко-ксенофобски вариант, аранжиран от амбициозния Вилдерс.
Като говорим за "системността" на Народната партия за свобода и демокрация, трябва да отбележим, че в годините след Втората световна война, VVD благопристойно редува периоди на участие в управлението с пребиваване в опозиция.
Фактически, от 1948 до 2008 г., партията от която се рои новата формация на Вилдерс е 41 години в изпълнителната власт и 22 години в опозиция.
Солидна политическа история, но на Вилдерс не му се върви по утъпканите коридори, а и смята, че идеите му са къде - къде по-оригинални.
Съпартийците му от VVD доста наивно са се надявали, че след като си получи така желаният мандат и седне в Долната камара на Генералните щати (Парламента - Tweede kamer der Staten-Generaal), Вилдерс ще се присъедини обратно към парламентарната група на Народната партия за свобода и демокрация.
Скоро обаче им се е наложило да разберат, че мотивите на Вилдерс отиват много далече от простото натриване на носа на партийното ръководство.
Вилдерс вече мечтае за собствена партия и за личен пробив на най-високо равнище в политическия живот на "Ниските земи". В Долната камара той сяда като еднолична парламентарна фракция - Група Вилдерс (Groep Wilders).
Шило в торба не седи и през 2005 г., Вилдерс успява да заеме една от водещите позиции в кампанията срещу приемането на Европейската конституция. Холандските избиратели отхвърлят Конституцията с 62 процента от гласувалите и лидерът на Партията на свободата записва нови точки в актива си.
След парламентарните избори през 2006 г., Барт Ян Спруут - човек смятан за един от най-влиятелните съвременни холандски консервативни историци, публицисти и писатели (директор на консервативната фондация Едмънд Бър) - доста невъздържано, но от сърце, заявява, че в PVV съществува "естествена тенденция към фашизъм".
Колкото и да сме резервирани към етикетирането на всичко с лепенката "фашизъм", не можем да не признаем, че Спруут съвсем точно е усетил мощния ксенофобски уклон на PVV, насочван под вещото ръководство на Вилдерс.
Подобна, дори още по-остра оценка прави и седмичното списание "HP/De Tijd". Според публикация в "HP/De Tijd" от месец декември 2006 г., Партията на свободата е своеобразен религиозен култ, в който изключително недоверчивият и почти параноичен Вилдерс подбира само лично верни нему членове.
Обществената реакция към атаките срещу Вилдерс е поляризирана. В негова защита се обявява таблоидния вестник "De Pers" (в превод - "Пресата", който е ежедневник с 700 000 чроя тираж).
Така се стига до последните изявления на Вилдерс, който е решил да кандидатира партията си на изборите за Европеайски парламент.
В предизборната кампания Вилдерс смята да разиграе картата на задължителното за всяка европейска държава фермерско недоволство, да обещае че ще напъди от ЕС България и Румъния и като кулминация - ще начертае визията си за връщане на ЕС към първоначалната му цел - икономическото сътрудничество.
Читателите са достатъчно интелигентни за да отговорят всеки сам за себе си на нападките на Вилдерс.
Авторът ще се ограничи само с две забалежки. Първата е, че ако Вилдерс наистина е загрижен за корупцията в България и Румъния, то той би трябвало да си дава сметка, че единственият фактор, който наистина оказва някакво забележимо влияние върху корупционната среда е критиката на Брюксел.
Единствено институциите на ЕС на този етап успяват да разклатят водата в корупционното блато у нас, хвърляйки в него доста едри камъни. Евентуалното налагане на предпазна клауза на правосъдието в България и в по-далечна перспектива - измислянето на формално основание и на техника за отстраняването й от ЕС е "радужна мечта" на лобито на корупционистите, на "институционализираните крадци" и на най-тъмните сили в България, които са и най-антиевропейски по съвместителство.
Или Вилдерс се заблуждава в преценката си как трябва да се води борбата с корупцията в България (и Румъния) или на него просто не му пука за съдбата на Европейския съюз и иска да изкара гласове за сметка на страхове, раздухвани сред холандските грасоподаватели.
Аз гласувам за втората хипотеза.
Втората ми бележка е, че в качеството си на професионален евроскептик, Вилдерс е забравил за какво в крайна сметка е създаден ЕС. ЕС е създаден с едничката цел да ПАЗИ МИРА В ЕВРОПА с всички възможни средства.
Икономическото сътрудничество е едно чудесно средство за това.
Европейското споразумение за въглища и стомана, създаването на Евратом и прочее и прочее, са инструменти с които се осъществява това сътрудничество имащо за цел установяването на вечен мир в Европа.
Вилдерс впряга каруцата пред коня и обявява, че ще се бори за връщането на ЕС към първоначалните му идеали. Дрън - дрън, както обичат да се изразяват разговорно българите.
Бидейки популист в кръвта си, в костния си мозък, та дори и в потта си, Вилдерс единствено търси актуални страхове и психози, които да яхне в поредната си кампания. Смятайки, че мюсюлманската заплаха се е пиозтъркала, той търси "нови ресурси" в лицето на опашкарите в ЕС- Блъгария и Румъния.
Самият му подход показва неговата абсолютна неискреност и опортюнизъм. Ислямският радикализъм не е престанал да бъде заплаха за Европа.
Приключването на мандата на Джордж Буш не означава приключване на мандата нито на Осама бин Ладен, нито на мароканските и алжирски ислямски радикали.
Световните терористични мрежи (явяващи се по своята същност не организации, а типични дезорганизации), действащи в братска, синергична връзка с организираната престъпност изобщо не възнамеряват да преустановят спорната си и доходна дейност.
Търсенето на нов враг в лицето на България и Румъния, показва единствено изчерпване на идеите и на реториката на Вилдерс, а не промяна на основните вектори на терористични и криминални заплахи в Европа.
Между другото, точно България и Румъния са все още острови на спокойствието по отношение на развитието на радикалния ислям, халифата и самоубийствения тероризъм. (Все пак - да чукаме сто пъти на дърво...).
Друг е въпросът, че вътрешното положение в България и дори в още по-голяма степен - в Румъния, облагодетелствува размахването на плашилото на източноевропейската корупция.
Като български граждани ние най-добре знаем, какви травми на общественото съзнание нанасят корпуционните феномени. Но това не значи, че поведението и изявленията на Вилдерс заслужават, каквото и да е одобрение.
Той не е загрижен за обществето в България и Румъния. Той е загрижен единствено да открие някакъв нов, екзотичен враг, който да има материален образ на картата на света и с който да могат да бъдат плашени и манипулирани нидерландските избиратели.
Ако съдим по резултатите от изборите през 2006 г. - 579 490 гласа, отговарящи на 5,90 процента от гласовете, донесли на Пратията на свободата 9 (девет) мандата в Долната камара на Парламента, Вилдерс знае какво прави.
Той е поредният самороден политически талант, паразитиращ върху недоволството на избирателите от натрупващата се ентропия в политическата система и върху техните антисистемни настроения.
Можем да очакваме с интерес реакциите и аргументите на българските политически партии по изявленията на Вилдерс. За тях само ще напомня популярната поговорка - "Куче, което не знае КАК да лае, само вкарва вълка в кошарата".
USD
CHF
EUR
GBP
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 13:22:11 #71Не ща при Инокентий.
Newton
на 24.02.2009 в 13:22:00 #70Я гусин Де4ев да напи6е нещо за историята на БКП -- там изглежда е наи-голям специалист.
velikiat
на 24.02.2009 в 13:21:47 #69Спарко
на 24.02.2009 в 13:18:17 #68Иначе, самият аз се смятам за силно вярващ в Бога, спазвам доколкото мога православните традиции, но не ме търсете между обожателите на Св. Синод на БПЦ. ГРЕШКА! В ерес си с това изказване. Второ - не са традиции, а КАНОН. Традицията е че те публикуват веднъж в месеца. Другото не искам и да го коментирам - беж при Инокентий тогава

ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 13:13:08 #67Спарко написа: ТеодорДечев - изказният ти словарь е на ниво председател на ТКЗС "Сърп и Чук". По голямо излияние от това, което заема този пасквил, здраве му кажи А аз си мислех, че изказният ми словал е на нивото на председателя на ТКЗС “Лопе де Вега”. Ако си спомняте известния виц, разбира се ...
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 13:03:23 #66Великият, Не разбирам за какви траки става дума. Поне н тази дискусия не съм писал нищо за тях. Написал съм много ясно, че употребявам термина “Най-нова Европа” единствено по критерия за датата на присъединяване на България и Румъния към Европа. Забележете – към Обединена Евпропа. А иначе в Разединена Европа, ние сме си много преди 681 година, дето я пишеше на времето на герба ни. “България, 681 – 1944”. Нали си спомняте – предполагаема дата на основаване и сигурна дата на ... закриване, прости ми Господи. По въпроса за г-н Паси и “майната му на православието”. Мисля, че тогава не се засегнаха много хора, защото беше ясен контекстът. Соломон Паси прати на майната му, онова “политическо православие”, с което се опитват да ни пробутат всякакви идеи за НЕевропейската перспектива на България - от Евразийските утопии на Александър Дугин, та до “Сблъсъка на цивилизациите” на покойният Хънтингтън. Не сте длъжен да знаете, но аз не съм от фанатичните почитатели на теорията на Хънтингтън, нито пък приемам мнението му, че ние сме едва ли не “острието” на православната цивилизация. Вижте примерно тук, то си пише: Грешката на Хънтингтън (част І) http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=18241 Грешката на Хънтингтън (част ІІ) http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=18243 Грешката на Хънтингтън (част ІІІ) http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=18245 Иначе, самият аз се смятам за силно вярващ в Бога, спазвам доколкото мога православните традиции, но не ме търсете между обожателите на Св. Синод на БПЦ. Не ме търсете и между тези политолози и политици (и “западни” и “източни”), които се опитват да ни втълпят, че Обединена Европа е католическо – протестантски проект и че в него няма място за другите деноминации. Ако беше такъв проект, той отдавна да се е “сипнал” на съставните си части. Но това е друга тема. Въпросът за вакуума – в главата ми или другаде, ще го минем като безобидна форумна шега ... Поздрави !
Бокко
на 24.02.2009 в 13:00:32 #65Общественото мнение в Западна Европа периодично се насъсква срещу бедните роднини от Изтока. Така че, винаги ще има демагози, които да развяват този байряк. На теория България трябва да получава от ЕС повече, отколкото внася. Тъжната ирония е, че това всъщност не е така и вероятно никога няма да стане - липса на административен капацитет, налагане на санкции и т.н. А дори всичко да е наред, в Брюксел пак ще измислят някой трик, с който да изработят "бедните роднини". Иначе корупцията наистина е значителна и няма как да бъде преодоляна.
velikiat
на 24.02.2009 в 12:59:33 #64Цепеница
на 24.02.2009 в 12:55:15 #63ОТ 100 МЕТРА УЦЕЛВАМ КИБРИТЕНА КУТИЯ . МОГА ДА БЪДА ПОЛЕЗЕН В ПРОчИСТВАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА НИ ОТ чЕРВЕНИТЕ ПАРАЗИТИ И БЕЗОТЕчЕСТВЕНИЦИ . ИМА ЛИ ВСЕ ОщЕ Б Ъ Л Г А Р И
Спарко
на 24.02.2009 в 12:49:14 #62ТеодорДечев - изказният ти словарь е на ниво председател на ТКЗС "Сърп и Чук". По голямо излияние от това, което заема този пасквил, здраве му кажи
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 12:44:46 #61Спарко, Бъркате нещо бе драги ... Аз само насърчавам аудиторията да си излее душата.
velikiat
на 24.02.2009 в 12:40:52 #60Спарко
на 24.02.2009 в 12:36:33 #59ТеодорДечев
нали вече коментира, какво си погнал съфорумците, които си изказват мнението, което е различно от твоето? Или пребиваването в синия вакум, тотално ти е размътило мозъка?
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 12:31:34 #58Кр, какво словоблудство бе любезни ? Ами че то 99 процента от текста си е чиста фактология – да знаят хората, кой е добрият човек, дето ни е погнал. Истина е, че не го харесвам, но изобщо не го подценявам.
отдалече
на 24.02.2009 в 12:30:14 #57Будалавата пак за секс мечтае. Ех, тези натрапчиви идеи..
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 12:29:45 #56Булава SSNX30 отново се намесва убедително, разчитайки да безгрижието на модераторите. Какво пък – нека си пише човекът ако това го успокоява и му помага да изчисти гнева от себе си. След още години – две във форума, може и джедай да стане с тези тренировки по овладяване на гнева и омразата.
отдалече
на 24.02.2009 в 12:23:56 #55Неди, не се напъвай! Виж там да си говориш с Тундито и латиното - може да имаш някакъв успех и разбиране.
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 12:21:32 #54Великият написа: бай дечев, от 2004 приеха 12 страни, блондито не иска само 2, православните, много му здраве и тебе де сучиш и въртиш Великият, Вие май не обръщате внимание на факта, че Гърция също е православна страна. При това – в пъти по-православна от България. В Румъния са малко по-вярващи, но и те са далече от гърците. Та като ще си препрочитаме Хънтингтън (Бог да го прости човека) и неговия “Сблъсък на цивилизациите”, бихте ли обяснили, защо Вилдерс не предлага да изгонят и “наследниците на древна Елада”, барабар с нас – северните варвари ? Човекът е школуван популист. Той много добре зане, че на средно статистическият холандец изобщо не му минава през главата да мрази православните, още по-малко – да се плаши от тях. Но средно статистическият холандец мрази крадците и корупционистите и страшно се плаши от хаоса, който тоталната корпуция предизвиква. Вилдерс е тръгнал да печели гласове, а не да проверява научни теории. За това, той иска да изгонат от ЕС “корумпираните нации” според собствения му изящен израз, а не “православните нации”.
Цепеница
на 24.02.2009 в 12:20:48 #53мълчете овчи душици ! (БОЙЧО , не се отнася за теб) Форумни рицари , бойци за правда , ДРИШЛЙОВЦИ. джав , джав ,джав . ПОСОЧЕТЕ ПЪТ , ПОСОЧЕТЕ ЛИЧНОСТ , КАЖЕТЕ ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМЕ ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ , ЧЕ СВЕТЪТ НИ ГЛЕДА С ПРИСМЕХ И ПРЕЗРЕНИЕ ЗАРАДИ ЖАЛКИТЕ НИ И ПРОДАЖНИ КОПЕЛЕТА , НАРЕКЛИ СЕБЕ СИ ВОДАЧИ НА НАЦИЯТА .
Бойчо
на 24.02.2009 в 12:20:39 #52То се вижда веднага, че Хеерт Вилдерс е обикновен популист, който се стреми към гласовете на ударените от кризата холандци, които са обикновени хора и като такива са склонни да търсят причина и виновник за положението си. Вилдерс просто им предлага такъв в лицето на двойкаджиите и калпазаните на ЕС - Румъния и България. Въпреки тези евтини трикове и спекулации не мога да не отбележа, че позицията му за Турция е правилна и заслужава внимание. Едно пълноправно членство на Турция би означавало край за България. Просто не ми се мисли за такъв вариант.