С показните си акции в Лъжница и други българомохамедански села министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов продължава да си вдига рейтинга пред гласоподавателите, което е ясен признак, че сериозно се е прицелил в президентския пост.

Това че си спечелва ненавистта на обладаното от уахабитския фундаментализъм мюсюлманско население на Родопите не го тревожи особено, тъй като и без това не е разчитал на неговите гласове - те са запазена марка на ДПС и на този етап ситуацията няма как да бъде променена. Затова пък демонстрира пред българите-християни загриженост за запазване на народностната традиция и европейската ориентация на България.

Така подражава на идола на дясно-консервативните политици в Европа в момента - френския президент Никола Саркози, известен с непримиримостта си към ислямския начин на обличане и циганския начин на живот. Естествено, рискува да си навлече неистовия гняв на шепата правозащитници и многото ислямски духовници.

Когато обаче преди година и половина вторият тогава човек в йерархията на ДАНС - Алексей Петров, инспирира подобна акция в разположеното недалече от Лъжница село Рибново, беше взет на мушка не само от правозащитниците и духовниците, но и от много политици и журналисти, включително и от някои от тогавашната опозиционна партия ГЕРБ.

А кметът на община Гърмен Ахмед Башев си беше не по-малко виновен от сегашните репресирани - искаше да изсели от подопечните му села разкритите агенти на ДАНС. Тоест, опитваше се да създаде нещо като "държава в държавата", в която българското контраразузнаване да няма никакво физическо присъствие. И арестът му беше преди всичко едно ефектно предупреждение да не го прави. И то наистина сработи!

Цветан Цветанов не бива да си приписва всички заслуги за безспорно успешната и ефективна акция, тъй като разработването на заподозрените лица е от две години, а самият той е министър малко повече от година!?

Истината е, че след като е принуден да напусне ДАНС, Алексей Петров вече се чувства до голяма степен с развързани ръце и със свои сили и средства продължава да работи по този ключов проблем за националната сигурност.

И тъй като, от една страна, се беше обградил със специалисти по религиозния и политическия екстремизъм и тероризъм, а от друга, твърденията че е създал "собствено МВР" на басейна "Спартак" до голяма степен отговарят на истината, решава в началото да проведе мащабно социално-политическо изследване с работно заглавие "Влияние на радикалните ислямски идеи сред българите-мюсюлмани".

След неговото завършване и обработката на резултатите, се кани да информира Парламентарната Комисия за контрол на ДАНС.

Интерес факт е и, че радикалните ислямски секти вече са се добрали и до родния му Тетевенски край. За разлика от Родопите, там в четирите ислямизирани села: Градешница, Галата, Глогово и Бабинци, е най-активна пакистанската секта "Ахмадия".

Последната се е насочила и към татарските и алианските села в Североизточна България и сред циганите в Пиринска Македония. Нейните основни емисари в България са дамата с неясен произход Рифат Ара и имамът на джамията "Малката река" в Мадан Шефкед Мурад.

Но най-горещата точка са Западните Родопи. Тук трябва да се направи уточнение за по-неосведомените читатели - проблемът с ислямския фундаментализъм е много по-тежък по отношение на българите-мохамедани, отколкото на българските турци. Последните са контролирани от своите ходжи и имами, които в крайна сметка признават властта единствено на "Дианет Вакфъ" -управлението по религиозните дела и имоти на Република Турция (колкото и да се правят пред медиите на лоялни български граждани).

Турската страна следи много строго фундаменталистките секти и, когато е нужно, ги репресира с цялата строгост на закона. Едновременно с това, на българска територия дискретно толерира и финансира някои типично турски секти като "Нурджулар" и "Ъшъкчълар", проповядващи консервативния ислям.

Затова в Кърджалийска област и сред турците в Североизточна България на този етап уахабитските секти и фондации срещат отпор.

Ако се окаже вярно, че българската клетка на "Ал Уакф Ал Ислами" е учредена в Истанбул, нейните членове не могат да си позволят да се развихрят на турска територия, без да се притесняват от репресии. А там, както се знае органите на реда не си поплюват!

Не така обаче стоят нещата в Западните и Средните Родопи и в долината Чеч, а също и в някои райони на Република Македония и в гръцка Западна Тракия, където живее еднородно българо-мохамеданско население.

Там от началото на така наречената "демокрация" (ако така може да се нарече политическият пробив, осъществен от ДПС) шестват емисари на ислямски фундаменталистки секти и фондации, разположени в арабските страни, често пъти с формална регистрация някъде в Европа.

В началото всичко изглежда безобидно - курсове по арабски език и за изучаване на Корана, сравнително неголеми суми за покупка на сателитни чинии и по-големи за строеж на къщи. После, по време на правителството на Любен Беров, създадено с мандата на ДПС, започват строежите на повече от хиляда джамии, които отдавна вече са готови и функционират.

Най-напред в тях се настаняват проповедници от прословутите "Мюсюлмански братя", начело със сириеца Мувафак Ахмед. Когато обаче това се разчува, те сменят тактиката. В края на 1993г. техният функционер - сириецът Абдул Рахим Муслех Таха, регистрира фондацията "Ал Уакф Ал Ислями". Той сключва договор с Главното Мюфтийство на мюсюлманите в Република България "за съвместна дейност в сферата на образованието и духовните мюсюлмански училища".

Според него фондацията финансира издръжката им и упражнява контрол върху финансирането на учебните заведения, като има правото да предлага кадрови, структурни и административни промени в образователното дело и да осигурява преподавателски кадри, включително и от чужбина. Финансирал е с половин милион лева извънредната мюсюлманска конференция през март 1995г., ръководена от бившия Главен Мюфтия Фикри Сали, на която присъства и депутатът от ДПС Ибрахим Татарлъ. Един от гостите - турски фундаменталист (който явно в България се е чувствал по-свободно и сигурно, отколкото в Турция) заявява от трибуната: "Досега съм хвърлил милиони за разпространението на ислямизма в България и Македония и ще продължавам да давам пари".

Сегашният председател на фондацията - сириецът Саид Мутлу, имам на Сърница, е образован духовник, завършил в Саудитска Арабия. Там е учил и "медийният герой" от последните дни Мохамед Камбер.

Не е случайно, че мнозинството от емисарите на "Мюсюлманските братя", на фондацията "Ал Уакф Ал Ислами" и на друга подобна - "Иршад", издаваща фундаменталистка литература и провеждаща курсове за изучаване на Корана, са сирийци. Сирия е сред най-бедните арабски страни, без залежи от нефт и газ, и тамошните младежи най-лесно се съгласяват да изпълняват подобни мисии.

Присъстват на практика във всеки град, или голямо село в Западните Родопи и долината Чеч. Женят се за местни момичета - мюсюлманки, които го смятат за голяма чест и късмет и така легализират престоя си.

Например в Якоруда местният сириец се е оттеглил в едно от околните села и оттам върши подривната си дейност. Предполага се, че той стои зад създадената през 1996г. нелегална организация "Ислямска защита" (в послание до пресата тя оповести основните положения от своя устав: създаване на мюсюлманска автономна област в Западните Родопи, собствено радио и телевизия, местна полиция и ислямски училища, силови действия за сваляне на правителството и съд за тези, които "репресират" мюсюлманите).

В Лъки сънародникът му по цял ден ходи с ръце в джобовете, докато жена му - общински съветник от ДПС, управлява местния "дебелариум" (по аналогия с този на "Св. Св. Константин и Елена).

В Рибново друг сириец не пропуска да се появи в местното кафене, когато му докладват, че е дошъл непознат човек. От тази страна са и мнозинството от суфитските емисари, които редовно проникват през Турция в нашата страна и изнасят проповедите си в шуменската "Томбул Джамия". (Суфизмът е отшелническо, мистично учение, отхвърлящо всичко светско.)

Когато стартира изследването, инициирано от Петров, емисарите му носят изключително тревожни новини.

В Рибново, Сърница, Сатовча и т. н. местното население строи модерни триетажни къщи, въпреки кризата и безработицата;
никой не разговаря с непознати, или в най-добрия случай ги водят за носа;
ако анкетьорът реши да си направи експеримент и си поръча алкохол в заведение, или магазин, тичат да обикалят селото, докато намерят;
курбан-байрамът в Якоруда минава изключително пищно и разточително, на фона на всеобщата бедност и заплахите за физическа разправа с местния апостол на българщината - учителя Живко Сахатчиев;
в Сърница местните жени са забулени, дори когато ходят на работа в хотелите и почивните комплекси;
кметът на Гоце Делчев, избран с подкрепата на ДПС, се измъква от отговорите на въпросите по темата като "мрена риба, ако я ловиш с ръце" (по израза на местен човек, който го познава добре) и т. н.