В течение на една седмица в Латинска Америка се случиха две събития, които приковаха вниманието на световните медии към субконтинента.
Най-напред Уго Чавес спечели президентските избори във Венесуела, след което в Чили почина Аугусто Пиночет.

На 03.12.2006г. Уго Чавес беше преизбран на президентския пост с 61% от гласовете на венесуелците, участвали в изборите.
Той не пропусна да посвети убедителната си победа на болния си приятел Фидел Кастро и да се закани да "прати в нокаут най-мощната империя на планетата".

Той нарича съперника си Мануел Росалес (без да го назове поименно), "кандидатче", "марионетка на американския империализъм" и в деня преди изборите, на последния митинг, отправи следния призив: "Гласувай против дявола, гласувай против империята!".

Тогава, в центъра на столицата Каракас, той взе в ръце бинокъл и започна да разглежда прозорците на съседните къщи в търсене на "лакеите на американския империализъм".

Неговото правителство изхарчи милиони долари за социални програми.
В бедните квартали на столицата се появиха безплатни медицински пунктове, където работят кубински лекари. През тях минава и нова линия на метрото.

На границата с Бразилия се появи гигантски мост, многократно ускоряващ трафика между двете страни. За литър бензин венесуелците плащат 3 американски цента.

Резултатът от това, че бензинът в страната се "подарява" на нейните граждани, са продадените 320 000 автомобила за последната година.
Затова изборната победа на Чавес е закономерна.

Смъртта на генерал Пиночет сложи окончателно край на епохата на десните авторитарни диктатори, овладели революционните брожения в латиноамериканските държави през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Тя породи коренно противоположни чувства сред чилийците. Стигна се до масови безредици, изправили страната пред анархия.

От една страна, угасна надеждата за отмъщение, което желаеха репресираните по време на неговата диктатура.
От друга страна, привържениците му се опасяват от ново надигане на революционната вълна от времето на Алиенде. Никой обаче не оспорва решаващата роля на генерала в най-новата чилийска история.

Аугусто Пиночет Угарте е роден на 25.11.1915г. във втория по големина чилийски град Валпарайсо.
През 1937г. завършва с отличие Военното училище в Сантяго. Първото му назначение е в пехотния полк в град Чакабуко.

През 1954г. завършва успешно Националната военна академия, и веднага е назначен за преподавател по военна география и логика.
Междувременно изучава право и обществени науки в Чилийския национален университет.

Издава редица научни трудове в областта на географията, геополитиката и военната история. Постига и забележителни спортни успехи: сдобива се с черен пояс по карате.

През 1970г., по време на управлението на Фронта на народното единство, оглавява гарнизона в Сантяго, а през август 1973 - Генералния щаб.

Междувременно, през 1970г. президент на страната става Салвадор Алиенде, въпреки че е получил по-малко от една трета от гласовете. В решителния момент в негова полза се отказва световно известният поет Пабло Неруда.
На власт идва коалиция, наречена Фронт на народното единство, съставена от комунисти, социалисти, социалдемократи и радикали, която провежда национализация на едрата промишленост и банките, аграрна реформа, инвестира в жилищното строителство, образованието, здравеопазването.

Тази политика среща съпротива, както от страна на олигархията и североамериканските инвеститори, така и от чилийската крайна левица, която смята, че процесът на реформи върви много бавно и че съпротивата срещу тях трябва да бъде смазана по насилствен начин.

В страната започват манифестации, стачки, окупации, които я водят към истински хаос.
Инфлацията достига до 2,5% дневно и 1000% годишно.

Дезорганизиран е транспортът, изчезват горивата и суровините, не достига електроенергията.

В богатата земеделска държава започва да се чувства недостиг на храни. Алиенде постепенно губи контрол върху положението в страната.

Така се стига до военния преврат на 11.09.1973г. Акцията е прецизно планирана и мълниеносно проведена.
Участват всички родове войски и корпусът на карабинерите. На следващия ден бившият Началник на Генералния щаб - генерал Карлос Пратс прави опит за контрапреврат, но не намира подкрепа сред въоръжените сили.

Властта преминава в ръцете на военната хунта в състав: Началник на Генералния щаб и Командващ сухопътните войски - генерал Пиночет, Командващ авиацията - генерал Лей, Командващ корпуса на карабинерите - генерал Мендоса, Командващ флота - адмирал Мерино.
Хунтата е оглавена от генерал Пиночет. На 17.12.1974г. той е избран за президент на Чили.

Военните възстановяват свободния пазар и силно намаляват ролята на държавата в управлението на бизнеса и собствеността, отваряйки чилийската икономика към световната.

Забраняват политическите партии и профсъюзите. Репресират няколко хиляди политически дейци, свързани с Фронта на народното единство и крайната левица.

Експулсират от страната други десетки хиляди. Политическата полиция ДИНА е оглавена от зетя на Пиночет - генерал Мануел Контрерас Сепулведа.
Дългата й ръка достига до най-опасните за режима политемигранти във всички страни по света.

В САЩ е убит бившият министър и виден функционер на Фронта на народното единство Орландо Летелиер, в България умира при неизяснени обстоятелства Алберто Корвалан - син на генералния секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан.

Пиночет напълно ликвидира държавната икономика и създава един от най-ефикасните и конкурентоспособни частни сектори в цяла Латинска Америка.
В страната навлизат значителни чуждестранни инвестиции, най-вече в селското и горското стопанство и риболова. Стимулиран е растежът и диверсификацията на експорта.
Съотношението му към брутния обществен продукт достига до 32%. Общата му стойност се изравнява с тази на аржентинския експорт, въпреки че Чили има три пъти по-малко население и производствени фондове.

Строгото спазване на рецептите на Международния валутен фонд и въведените иновации във валутната политика от местните възпитаници на "Чикагската школа" силно редуцират външния дълг.

Икономиката бележи стабилен растеж от 6% годишно, при 7.5% безработица. Държавният сектор е ограничен до 2.3%.

Тези икономически постижения имат висока социална цена за много чилийци.
Рязко пада стандартът на живот на милиони хора. През първото десетилетие от управлението на военните жизненото равнище пада с 40% в сравнение с 1970г. и едва през 1988г. отново достига тези показатели.

Градската безработица през 1982г. е най-високата в Латинска Америка - 20% (нормализира се едва през 1989г.).
10% от населението изпада в крайна бедност.

Финансовият министър Ернан Бучи е принуден да съчетае пазарния модел с някои социални мерки, водещи до възстановяването на икономическото равновесие, след дългогодишната "шокова терапия".

Постепенно в Чили назряват условия за преход към демокрация. Генерал Пиночет се оттегля от президентския пост през 1990г., а от поста Командващ сухопътните войски - през 1998г.

Той оставя след себе си една страна с обновена и модернизирана икономика и едно общество, разделено от кървавите политически репресии и атентатите на крайната левица през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Свидетели сме, че това разделение продължава и до днес.