През 2016 г. станахме свидетели на практически пълната геополитическа преориентация на Република Беларус. Първо, по време на битката в Нагорни Карабах от началото на април Минск взе страната на азербайджанските агресори, което едва не доведе до скъсване на дипломатическите отношения със съюзната по линия на Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) и Евразийския съюз Армения. После, стана публичен скандалът между Москва и Минск по повод на беларуския отказ за разполагане на руска военно-въздушна база на територията на страната в близост до полската граница (макар че скандалът всъщност назряваше много отдавна, но до момента отказът не беше категоричен).

Само тези две позиции на президента Александър Лукашенко, изразени от външния министър и бивш началник на кабинета му Владимир Макей, бяха достатъчни, за да стане ясно, че ОДКБ в сегашния си състав съществува само на книга. Не случайно в Ереван бързо беше прекратено строителството на академията на организацията. На мястото беше построена друга сграда.

Така, паралелно с дистанцирането от Москва, Ереван и другите съюзници по Евразийския съюз и ОДКБ, Александър Лукашенко започна персонално сближение с колегите си от ГУУАМ - (Организация за демокрация и икономическо развитие, в която участват Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова и Узбекистан), предимно с настоящите президенти на Азербайджан Илхам Алиев и на Украйна Петро Порошенко. Заради първия, той дори не дойде в Санкт Петербург да преподпише договорите за ОДКБ и Евразийския съюз: по този начин саботира избирането на арменски представител за Генерален секретар на ОДКБ.

Това трябваше да бъде или бившият арменски министър на отбраната генерал-полковник Сейран Оганян, или бившият началник на Генералния щаб генерал-полковник Юрий Хачатуров.

През ноември беларуският президент посети Баку, където беше посрещнат изключително сърдечно и разточително от домакина си Илхам Алиев. Двамата се прегръщаха и целуваха пред камерите и демонстрираха пълно единодушие по всички въпроси. То скоро се прояви.

През декември обаче Александър Лукашенко нанесе последните, решителни удари по доскорошните съюзнически отношения с Москва и Ереван. Той започна арести на журналисти:

На 12.12.2016г. бяха арестувани тримата най-известни проруски журналисти в Беларус: кореспондентите на ИА РЕГНУМ Сергей Шиптенко и Дмитрий Алимкин и на «Евразия Дейли» Юрий Павловец (написал блестящ коментар, посветен на България, по време на предизборната кампания тази есен). И тримата са обвинени в «разпалване на национална вражда». Истината е, че и тримата не приемат насериозно националната независимост на републиката и новото национално самосъзнание (в това отношение, белорусите много приличат на македонците).

Известният арменски историк и журналист, директор на ереванската телевизия «Еркир Медия» - орган на Арменската революционна федерация «Дашнакцутюн» Гегам Манукян определи ареста като «морално унижение за управлението на Александър Лукашенко» и коментира:

«Това е възмутително, когато в някоя страна затварят журналисти заради професионалната им дейност. Това значи, че властта е безсилна и единственият начин да се справи с тях е да ги държи зад решетките». Този подход обаче е много характерен за беларуските управляващи.

Тази критика никак не се взема предвид от Александър Лукашенко. Нито активната позиция по случая на редакциите на ИА РЕГНУМ и «Евразия Дейли»: най-престижните информационно-аналитични агенции в Руската федерация. Напротив, заплахата е за 12-годишни присъди.

На 15.12.2016г., на следващия ден след кацането си в Минск беше арестуван и блогерът с руско и израелско гражданство Александър Лапшин. За него има издадена международна заповед за арест в Баку, поради посещенията му в Нагорни Карабах през 2011 г. и 2012 г. Както и за призивите, съдържащи се в неговия блог за признаване на Нагорно-Карабахската Република.

Последният арест подозрително съвпадна с момента, в който азербайджанският нефт от нефтопровода, стигащ до грузинското пристанище Супса, започна да бъде прехвърлян до терминалите в Одеса, откъдето се транспортира към Беларус по железопътната линия.

Именно от този момент Александър Лукашенко рязко втвърди тона към «Роснефт» и «Газпром» и се застъпи за високите транзитни тарифи за руския газ, пътуващ към Европа.

Вече пет седмици Александър Лапшин е в известния мински затвор, известен със зловещото наименование от съветско време «Володарка». Държат го на температура 10 градуса, с обещанието, че когато го екстрадират в слънчевия Баку, рязко ще му стане по-топло... Перспективата е безрадостна, имайки предвид на какви унижения и изтезания са подлагани политическите затворници и арменските военнопленници в Азербайджан. От този момент, ежедневно пред посолството на Република Беларус в Ереван се провеждат демонстрации, организирани от Младежката Организация на «Дашнакцутюн» и от колегите от «Еркир Медия». Посланикът Игор Василевич Назарук отказва да излезе да се срещне с протестиращите. Те се опитаха да му предадат протестно писмо, което, в крайна сметка, беше оставено на асфалта пред посолството.

Всички арменски медии и местни блогъри следят ситуацията и всеки ден предават последните новини по случая. Най-активна, разбира се, е «Еркир Медия», която активизира народната дипломация по света. В Израел вече се намира арменска делегация, която повдига въпроса пред различни държавни и обществени структури. Тук е важно да се има предвид, че колегата Александър Лапшин не само е израелски гражданин, но е служил и в израелската армия. Също така е мобилизирана и арменската диаспора в ЕС и САЩ, тъй като в случая е налице и голямо предизвикателство към ЕС, където напоследък се стреми Беларус. Благодарение на местните арменци официалният представител на Държавния департамент във Вашингтон Джон Кирби разкритикува властите в Минск и Баку, заявявайки подкрепата си за свободата на словото.

Гегам Манукян, който е и главен организатор на протестите, определя ареста по следния начин:

«Ситуацията е абсурдна. В азербайджанския черен списък присъстват няколко стотин журналисти, депутати, политици. Това е първият случай, когато Азербайджан изисква от трета страна предаване на гражданин на друга страна. Действията на Република Беларус са не само антихуманни и противозаконни. Това е подтискане на свободата на словото и пресата».

Той коментира и последствията от ареста за отношенията между Минск и Ереван:

«Позицията на Беларус е неразбираема, вражеска по отношение на своя съюзник по Евразийския съюз и ОДКБ Армения. Ние имаме много съюзнически договори. Азербайджан използва вратичката към лостовете за въздействие върху Беларус. Това е прецедент да се изисква гражданин на трета страна, действията на когото се смятат за противозаконни. Налице е предизвикателство към тези страни и народи, които поддържат и са авангард на подкрепата на свободата на словото, изразяването. Това е посегателство върху междунароното право. Трябва да се въздейства много мащабно, да се противостои на това беззаконие, за да не се повтори».

Няма съмнение, че за Минск отношенията с Азербайджан са много по-важни, отколкото с Армения. В Беларус, най-вече в Брест има арменско малцинство - бежанци от Азербайджан и техни потомци. Въпреки мащабното жилищно строителство, те и досега преживяват в амортизираните общежития на Бресткия Държавен технически университет. Няма да е чудно, ако бъдат екстрадирани и дойдат да живеят в Ереван, в новите жилищни сгради, в северо-западната част на арменската столица (Нор Алепо), предназначени за арменците от Алепо.

Александър Лукашенко обаче или наистина подценява, или «се прави на ударен» за възможната ответна мярка, която управляващите в Армения могат да приложат и от която силно ще пострадат той и семейството му.

Гегам Манукян разкритикува и позицията на руското външно министерство в този случай:

«Мене ме възмущава косвената позиция на Руската федерация: става дума за неин гражданин. Много е студен официалният комментар от Москва. Това е направо възмутително. Например в Испания е арестуван друг руснак и искат да го предадат на САЩ. Лексиката по този повод на Кремъл и руското МВнР никак не прилича на лексиката на Сергей Лавров в коментара на ситуацията с Александър Лапшин. Налице е политическо и дипломатическо лицемерие».

За Сергей Шиптенко и останалите момчетата съм сигурен, че скоро ще излязат от ареста, защото:

Ако Лукашенко се е устремил към Брюксел, ще трябва да спазва правата на човека; ако все пак се върне към Москва, не може да си позволи да ядосва Путин с арести на проруски журналисти. Иначе всичко ще свърши много лошо за него и най-близкото му обкръжение.

За момента беларуските медии се опитват малко да смегчат ситуацията, разпространявайки новината, че Александър Лапшин се е извинил на Илхам Алиев, а майка му е помолила азербайджанския президент за помилване. До момента няма налице потвърждение от независим източник. В затворите на страните от ГУУАМ обаче не само това е възможно. Там действат сталинските методи за подписване на признания. На фона на това, което виждаме след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ: разпределение на сферите на влияние по света, Владимир Путин най-вероятно ще бъде оставен на спокойствие да се справи с ГУУАМ. И тогава нищо добро не чака Лукашенко, Порошенко, Алиев и компания!

Въпреки че Република Беларус засега формално е член на ОДКБ и Евразийския съюз, а не на ГУУАМ.