В поредица текстове под общото заглавие „Мажоритарни прелести" публикувахме анализите и коментарите на колумниста на news.bg Теодор Дечев за нововъведения мажоритарен елемент в изборната ни система.
Публикациите започнаха доста преди изборния 5 юли, предупреждавайки за изненадите, които може да поднесе скалъпеният мажоритарен избор, продължиха и след парламентарния вот (вж текста Мажоритарни прелести 3, или кой каквото прави – на себе си го прави ), коментирайки вече неоспоримия факт - провала на мажоритарния замисъл в българския му вариант.

Читателите със сигурност се чудят, защо с такава последователност и откровена враждебност нападам лелеяния от всевъзможни политически влъхви проект за въвеждане на „мажоритарна компонента" в българската избирателна система.

Причината е проста и тя е в познаването на основните особености на мажоритарната система и на достатъчно факти около нейното приложение в исторически план.

Допълнителни мотиви да бъда толкова враждебен ми дава абсолютно неадекватният начин, по който беше направен опитът да се „освежи" българската избирателна система с „нещо по-така" - с „нещо по-мажоритарно".

В предишните две части на анализа, отделих доста място, за да покажа смайващите диспропорции при очертаването на границите на едномандатните избирателни райони.

Свой принос при очертаването на картината на резила около „мажоритарната компонента" дадоха международните наблюдатели на нашите избори, които без да правят много дипломация отсякоха, че „Въвеждането на мажоритарния елемент в избирателната система според международните наблюдатели компрометира принципа на равно избирателно право поради значимите вариации на броя на населението в мажоритарните избирателни райони". (Виж примерно: http://news.ibox.bg/news/id_57336147).

С други думи - международните наблюдатели се солидаризираха с мнението на шестимата конституционни съдии (от общо дванадесет такива), които оспориха конституционността на въведените по сегашния начин мажоритарни избори на 31 народни представители, но не им достигна един глас, за да ги отхвърлят.

Не бихме могли да очакваме и друго, след като чуждестранните наблюдатели ясно са се произнесли, че „Въпреки че изборният закон като цяло допринася за провеждането на демократични избори, обстоятелството, че значими промени в него бяха осъществени без широк консенсус, скоро преди изборите, не е в съответствие с добрите практики".

Малко по-сложна, но крайно нагледна математика.

Математическата статистика и теорията на грешките ни дават възможността да представим и количествено измерение на неравностойността на броя на избирателите в новите едномандатни избирателни райони, границите на които съвпадат със съществуващите отколе многомандатни избирателни райони.

Най-нагледният показател са така наречените средно квадратични отклонения от средната стойност - σn и σn-1. Тук няма да поместваме формулите им - те могат да се намерят във всеки стандартен математически справочник и изобщо не са толкова трудни за разбиране.

Важното в случая е да демонстрираме разликата между средно квадратичните отклонения при съществуващото законодателство и при варианта, където е търсено уеднаквяване на броя на гласоподавателите в едномандатните избирателни райони.

Ето как изглежда математическата оценка на творчеството на законодателя при въвеждането на „мажоритарна компонента" в избирателната ни система.

Вариант 1.

Конституирани с последните изменения в избирателния закон 31 едномандатни избирателни района, границите на които съвпадат със съществуващите 31 многомандатни избирателни райони, по данни от избирателните списъци за избори за Европейски парламент - 2009 г. (виж rezultati.cikep2009.eu/):

  • Общ брой на гласоподавателите: 6 684 770
  • Брой едномандатни избирателни райони: 31
  • Среден брой гласоподаватели за избирателен район: 215 638
  • Средно квадратично отклонение σn = 91288,13
  • Средно квадратично отклонение σn-1 = 92797,13

Вариант 2

Предложение за 31 едномандатни избирателни района с приблизително равен брой гласове (виж на адрес news.ibox.bg/comment/id_502566386 ,както и news.ibox.bg/news/id_589510087):

  • Общ брой на гласоподавателите: 6 898 810
  • Брой едномандатни избирателни райони: 31
  • Среден брой гласоподаватели за избирателен район: 222 542
  • Средно квадратично отклонение σn = 8299,83
  • Средно квадратично отклонение σn-1 = 8437,03

Както се вижда, средно квадратичните отклонения σn и σn-1 при съществуващото разпределение на гласоподавателите по едномандатни избирателни райони са 11 (единадесет) пъти по-високи, отколкото при предложеният вариант за 31 района с приблизително равен брой гласоподаватели.

Повече няма какво да се добави за количествените измерения на злополучния опит за въвеждане на „мажоритарен елемент" в българската избирателна система.

Саламандърът и джеримандърът на българска почва.

Направеният по-горе (в това число и в предишната част на анализа) преглед на огромните диспропорции в броя на избирателите между отделните едномандатни избирателни райони, както и представените изчисления и карта как биха могли да изглеждат 31 едномандатни избирателни района с относително равен брой гласоподаватели, показват, че комай - комай ставаме свидетели на явление, познато в политическите науки като „джеримендъринг".

„Джеримендърингът" (или може би, както ще видим от по-нататъшния разказ - „джеримандърингът") е понятие, с което се обозначава злоупотребата при начертаването на границите на избирателните райони, насочена към постигане на изгода за една или друга страна в изборния процес.

По правило тази страна е управляващата политическа сила, която се опитва да си улесни живота и дори да постигне служебна победа, чрез преначертаване на границите на избирателните райони, дори и с цената на предизвикващи всеобщ присмех, абсурдни и странни решения за композирането им.

Огромните усилия на мнозинството от законодателите да превърнат мажоритарната компонента на изборите за народни представители през 2009 г. в един тотален „джеримендъринг", ни задължава да кажем нещичко в прослава на човека, дал името си на това тъй цветисто звучащо понятие.

„Джеримендърингът" е кръстен на Еlbridge Gerry (1744 - 1814) - губернатор на щата Масачузетс (Massachusetts) в периода 1810 - 1812 година.
(По принцип избягвам да препращам хората към Уикипедия, но за ползващите английски език, там има блестяща статия и по двата въпроса - и за губернатора Джери, и за безсмъртното му полит-технологическо творение.)

Самият Елбридж Джери бил ревностен последовател на управляващата по онова време Демократическо-републиканска партия и положил огромни усилия за улесняване на изборната им победа със средствата на разделянето на щата на избирателни райони, направени „по поръчка".

(Демократическо-републиканската партия е била създадена от Томас Джеферсън и от Джеймс Медисън около 1792 г. и се е противопоставяла на партията на федералистите, създадена около година преди това от Александър Хамилтън.
Партията доминира в политическия живот в Съединените щати от 1800 до 1824 г., когато се разцепва на няколко враждуващи фракции, една от които е днешната Демократическа партия).

Особено чудновата била формата (както и съдържанието, разбира се ...) на избирателният район Есекс Каунти (Essex County), чиято графика на границите му който много наподобявала дракон.

През 1812 г., когато губернаторът Джери бил в стихията си, карикатуристът Джилбърт Стюарт изрисувал картата на шедьовъра на губернатора Джери - Есекс Каунти, като вложил в нея ширещото се сред хората сравнение с митичното чудовище.

В последния момент обаче, „гущероподобието" отстъпило пред сравнението с познатите ни от зоологията опашати земноводни - саламандрите.

Джилбърт Стюарт предложил на главния редактор на „Бостън Сентинел" ("The Boston Centinel") - Бенджамин Ръсел, да кръстят карикатурната карта на Есекс Каунти - „Саламандър". Ръсел, сякаш получил просветление свише и ... предложил вместо „Саламандър" да се сложи името „Джеримандър" („Gerrymander").
Шегата така „залепнала" за тази форма на измама в изборното законодателство, че останала до наши дни.

Усилията на губернатора Джери най-вероятно са се отразили благоприятно на кариерата му, защото в периода март 1813г. - ноември 1814 г., той е вицепрезидент на Съединените американски щати по време на президентството на Джеймс Медисън.

Но нека се върнем към българските географски ширини ...

Единственото, което биха могли да кажат архитектите на мажоритарната компонента срещу отправеното по-горе обвинение е, че действията им са в по-голяма степен въвеждане на неравностойно представителство - "malapportionment", отколкото „джеримендъринг".

За такива оправдания българският народ е измислил поговорката - „да пресипваш от тикви в кратуни". Без значение дали сме свидетели на „джеримендъринг", или на въвеждане на неравностойно представителство - "malapportionment", ковачите на закони от досегашното мнозинство не могат да не бъдат поздравени за този свой принос, който неизбежно ще попадне в учениците по избирателно право и избирателни системи, както и в книгите по политология, въобще.

Общото между „джеримендъринга" и неравностойното представителство - "malapportionment", освен в принципната си нечестност е и във факта, че подобни хитрини могат да се прилагат само в държави с някакъв вид мажоритарна избирателна система.

Те са абсолютно невъзможни при пропорционалната избирателна система, особено когато цялата страна представлява един избирателен район, както е в Държавата Израел или в Кралство Нидерландия.

Всичко казано до тук още един път обяснява, защо над този текст стои заглавието „Мажоритарни прелести". Любителите на самовнушението за огромните достойнства на мажоритарната система, за „избирането на личности" и други подобни кухи клишета, набивани с години от различни медии и експерти с откровено користни цели, могат да си изтеглят от Интернет образа на „Джеримандър"-а и да си го сложат в рамка.