След несъмнения международен авторитет, завоюван от руския президент по време на неговите задгранични визити, този път бяха впечатлени и политиците и обществеността в полската столица.

Той и неговата съпруга Светлана се представиха пред поляците като истински елитарни европейци, които могат да общуват с партньорите си навсякъде по света със съответното самочувствие, без никакви комплекси, освободени от предразсъдъците на историята. Двамата демонстрираха всичко това и по време на непредвидената разходка из старата част на Варшава, с което вероятно силно са затруднили руската и полската охрана (ако разбира се, наистина е била непредвидена).

Направи впечатление, че този път силно вярващата Светлана не се изкуши да посети православната църква, намираща се срещу ж. п. гарата "Варшава - Изток", най-вероятно с цел да не подразни полските си домакини. А трябва да се знае, че по време на авторитарния режим на Полската Обединена Работническа Партия (ПОРП) след Втората световна война тази църква е била притегателен център за православните от другите части на страната, подлагани на репресии от страна на католическото мнозинство по родните си места, или там където са били насилствено преселени.

Според председателя на Комисията по международни отношения към полския Сейм Тадеуш Ивински това посещение потвърди "узряването на единството между двете страни", преминало през толкова исторически перипетии. А неговият заместник в тази Комисия и бивш външен министър - професор, д-р Адам Даниел Ротфелд, издаде заедно с руския си колега - ректора на МГИМО професор, д-р Анатолий Торкунов, сборник, посветен на отношенията между двете страни от момента на победата на болшевиките в Русия и създаването на независимата полска държава, които почти съвпадат. Те направиха това в качеството си на съпредседатели на междуправителствената комисия за изследване на спорните исторически въпроси между двата народа, натрупали се в такова голямо количество през "черния" ХХ век.

Както отбелязаха и полските, и руските наблюдатели, повратът в отношенията между двете страни започна именно от посещението на Владимир Путин през миналата есен във Вестерплате, по повод на юбилея от героичната защита на полския гарнизон на балтийския полуостров срещу настъпващия Вермахт. Тогава поляците възприеха визитата като жест на официално признание от руската страна, че Втората световна война е започнала на 01. 09. 1939г., а не на 22. 06. 1941г. Въпреки че аз лично не съм забелязал някой някога в Русия да е бъркал Втората Световна с Великата Отечествена!

Истинското помирение обаче настъпи след трагедията в Смоленск тази пролет. Тогава руските административни, дипломатически, следствени и съдебни органи направиха всичко възможно да проведат обективно разследване на катастрофата и да бъдат съпричастни към мъката на близките на загиналите. Техните жестове бяха оценени по достойнство от полска страна.

Затова неадекватно изглеждат опитите на бившата управляваща партия във Варшава "Право и справедливост" начело с брата-близнак на загиналия президент и бивш премиер Ярослав Качински и осиротялата президентска дъщеря Марта Качинска да предизвикат в Европейския Парламент международно разследване на трагедията край Смоленск. Ярослав Качински стигна дори дотам да отрича резултатите от посещението на Медведев и да провокира свои млади привърженици към демонстрации пред руското посолство в полската столица и в други градове на страната.

Затова, както отбелязва руският политически наблюдател Фьодор Лукьянов, "Варшава тръгна към помирението, след като се освободи от политическото наследство на "Право и справедливост", а Русия - от това на Сталин". И наистина, руската Държавна Дума открито призна вината на Сталин и неговото обкръжение за престъплението в Катин и започна разсекретяване на всички документи свързани с него.

По лично разпореждане на Путин, веднага след катастрофата край Смоленск, руската държавна телевизия излъчи филма на Анджей Вайда "Катин", а самият режисьор сега бе награден от Медведев с руския орден "Дружба между народите".

Докато полската държавна телевизия тези дни излъчи интервю с бившия външен министър на "Право и справедливост" Анна Фотига. Тя разбира се, не пропусна възможността да се опита отново да разпали руско-полската вражда и възроди неуместните подозрения към Москва за катастрофата. Този път обаче не бяха толкова много тези, които й обърнаха внимание. "Право и справедливост" отива в историята!

Най-задълбоченият анализ на промените в руско полските отношения беше публикуван в сайта www.regnum.ru от неговия главен редактор Модест Колеров. Той сравнява двете исторически външнополитически доктрини на полската държава - антинемската на династията на Пястите и антируската на династията на Ягелоните. Докато първата навремето е била насочена към запазване на земите на западните славяни от немския "Дранг нах остен", втората е обосновавала завоюването на източно-славянските територии на малорусите и белорусите и сдържането на засилващата се руска държава.

Главният извод на Модест Колеров е, че полско-руското помирение е възможно и ще се развива единствено, ако във Варшава изцяло се откажат от Ягелонското наследство, което беше в основата на полската външна политика до поделбите на страната и между двете световни войни.

По този повод бившият полски президент - генерал Войчех Ярузелски, още преди четвърт век изказа съжаление, че докато навремето двамата млади революционери Александър Улянов и Бронислав Пилсудски участваха заедно в опита за убийство на руския цар, техните по-малки братя - Ленин и маршал Пилсудски, не можаха да преодолеят противоречията помежду си и воюваха един срещу друг!