„Добре че има Гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят". Това пише в профила на министъра на външните работи Николай Младенов в социалната мрежа Фейсбук.

Първото, което си помислих, след като прочетох написаното бе, че някой хакер си е направил шега с министъра. Не можех да си представя, че Младенов може да си позволи подобен език по отношение на държавния глава, който и да е той.

Тъй като обаче „първият ни дипломат" не отрече авторството на това „откровение", видяло бял свят и в Туитър, явно е, че нещата са много зле. Защото за пръв път виждам министър на външните работи да се изказва и работи против президента на България, който за разлика от него е избран пряко от народа! И независимо, че по всичко изглежда министър Николай Младенов иска да е оригинален и си мисли, че може да пише всичко на личната си страница.

Да, той може да прави това, но само след като освободи поста си. Засега той все още е министър в правителството на България и всяка негова необмислена постъпка удря по името на държавата. Тъй като, освен всичко друго, той е и лицето на българската дипломация пред света!!!

А що за дипломация имаме, след като самият министър няма качества за дипломат, такт и добро възпитание, а употребява официално, меко казано, уличен жаргон - и то по адрес на държавния глава, това вече е съвсем друг въпрос.

Разбира се, различията си с президента, Младенов можеше да уточни и по друг, дискретен начин, а не чрез публично оплюване! За 21 години истинските политици в България поне се научиха да говорят и да изглеждат като такива!

Има си начини да покажеш позиция. Има време да изразиш възгледите си. Има място за политически спорове. Просто не е нормално институциите в една „европейска" държава, за каквато претендираме, да си комуникират в социалните мрежи! Пък и кой печели? Президентът - оплют, министър Младенов е на ниво клюкарка!

Впрочем, следва да отбележа, че постингът на Младенов излезна само часове, след като президентът Първанов призова Брюксел да ускори приемането на Западните Балкани в ЕС и на визита у нас дойде неговият колега от Босна и Херцеговина.

Не е известно дали президентският призив е повлиял по някакъв начин на „реакцията" на Младенов, но именно с евроинтеграцията на Западните Балкани е свързан един от най-големите му провали като външен министър.

Доскоро архитектът на родната външна политика бе дълбоко убеден, че е изнамерил най-сетне формулата на „баланса" на интересите в западния дял на полуострова. И тя е - успехът на един не означава загуба за другия.

За да докаже, че тази формула е наистина приложима и за да разпространи вестта за новата, активна българска политика на полуострова той проведе в началото на май миналата година блиц балканска обиколка.

Първата страна от Западните Балкани, която министър Николай Младенов посети на 5 и 6 май 2010 г. бе съседна Македония. Министър Младенов дари македонските управляващи с „подкрепата" ни за членството им в ЕС и НАТО. Те пък взеха, че му се отблагодариха така, както само те си знаят и могат - повече от щедро. Още повече, че той им даде и една друга чудесна „причина" да направят това.

Както съобщи македонският в. „Вечер", българският външен министър е посрещнал 38-я си рожден ден в Скопие. По този повод македонският му колега Антонио Милошоски е организирал тържество в ресторант „Пелистер" в македонската столица. Според изданието била подготвена торта, както и „изненада".

„Успехите" на Младенов край Вардар обаче приключиха само с тежкото главоболие от почерпката. Че формулата успехът на един не означава загуба за другия е неприложима за днешните реалности в Западните Балкани стана ясно и от визитата му на 7 и 8 май в съседна Сърбия. Както се и очакваше, големият препъни камък за добрите намерения на външния ни министър се оказа казусът „Косово".

Крахът на напъните на министър Младенов да стане „помирителят" на Западните Балкани пролича и по време на втората част на западнобалканската му обиколка, която започна на 10 май в Подгорица. И в Черна гора, както и в Косово, където воаяжът му продължи, а също в Босна и Херцеговина и в Албания, които бяха следващите му спирки, илюзиите, че България може да бъде фактор на Балакните се рушаха една след друга.

Крайният резултат от няколкодневното блиц турне на Николай Младенов бе, че като външен министър той претърпя пълно балканско фиаско.

Е, как при такъв непоносим провал да не вгорчиш усещането за „балкански успех" на президента Първанов с някой друг постинг? Невъзможно, нали.