МВР терзания

Полицаите основателно поставят въпроса за тяхното екипиране - проблем, който не бива да се бърка с проблемите около заплащането им. Очевидно не е лъжа, че голяма част от полицаите си доставят различни необходими им елементи на полицейската екипировка за своя сметка. До едно време това се търпи, след това става повод за брожение и на края - за открит протест.

Изключително смешно прозвуча съобщението на МВР от 21 декември 2008 г., че до няколко седмици полицаите ще получат своите зимни униформи. Интересно, дали на ъгъла на „6-ти септември" и „Генерал Паренсов" изобщо гледат календара ... Дали няма да стане време за летните униформи, докато се осъществи доставката на зимните.

Полицаите смятат, че по отношение на заплащането те са пренебрегнати и дискриминирани спрямо други сродни институции и ведомства - от ДАНС, та до полу-закритото ни следствие, през прокуратурата. Те смятат, че причина за това, освен всичко друго е и партийната преценка на лидерите на БСП, че полицаите ще подкрепят ГЕРБ на изборите, следователно не им се полагат 13-та заплата, Коледна добавка и прочее.

Полицаите също така смятат, че към тях има и лично отношение от страна на крайно непопулярната в техните среди народна представителка Татяна Дончева, която често се появява в постингите по форумите, като "депутатката с брадавицата".
Според тях, г-жа Дончева буквално диктува на министър Миков, какво да прави, а той едва ли не си записва указанията й на листчета и ги изпълнява.
Твърдението за свръхвлиянието на Татяна Дончева в МВР със сигурност не е вярно, но за разпространяването му се стараят и някои заинтересувани среди, за които ще стане дума по-долу.

Могат да се изброят още много проявления на напрежението, което в момента добива гласност, но това едва ли е необходимо - фактът, че в МВР има голямо недоволство е на лице. Показателно е и това, че недоволството не намалява, въпреки че относителното спокойствие около коледните празници създава подвеждащо впечатление.

През задния вход: Опити за инфилтриране в полицейските протести.
Възниква въпросът, доколко някакво външно, политическо влияние е оказано в случая.

Ако питаме министър Миков - виновни са ГЕРБ, Бойко Борисов и приятелите на Борисов и Цветанов в МВР. Тук ще се наложи да опонирам на г-н Министъра. Безспорно, Бойко Борисов и ГЕРБ не биха имали нищо против да „яхнат" полицейския протест. Те обаче не биха могли да предизвикат подобни масови акции - не само в София, но и в провинцията (Силистра, Варна, Разград, Твърдица, Котел, Нова Загора, Сливен, Габрово, Плевен ...), където хората са много по-предпазливи в подобни ситуации, ако нямаше дълъг списък обективни причини за полицейското негодувание.

Не е за подценяване и още един възможен „дразнител". В постингите във форумите, където полицаите пишат, освен всичко друго, присъства и тезата, че Михаил Миков е най-мразеният министър, ръководил до сега МВР. Интересно, дали предишният министър на вътрешните работи е бил обичан повече.
Не може да има съмнение, че привържениците на министър Румен Петков тихо злорадстват над проблемите на Миков и хвърлят час по час съчки в огъня, който гори из интернет форумите. В много случаи, такива изявления биват бламирани от останалите участници в дискусиите, но формулата за липса на всякакво доверие в министър Миков все повече си пробива път.

Идеята, че хора около бившия министър на вътрешните работи се опитват да създават настроения, които действат относително дискретно в негова полза и съвсем открито срещу неговия наследник, изобщо не бива да бъде подценявана. Във форумите има достатъчно симптоми за подобна деятелност.

Сигналът за подобна кампания дава не кой да е, а бившият главен секретар на МВР - Валентин Петров, който в безпрецедентно интервю пред вестник „24 часа" изригва поток от обвинения и оскърбления към новия министър на вътрешните работи. В синтетичен вид, тези обвинения звучат така:

- „Някой друг ръководи министерството, стоейки в сянка".
- "Той се ръководеше от листчета, които разнасяше в джобовете си и вадеше при обсъжданията. Очевидно те бяха написани от други хора".
- "Миков няма визия за по-нататъшното развитие на МВР".
- „МВР се ръководи от една депутатка, която прави оперативки и заслушвания на служители от специалните служби по действащи оперативни разработки". Това се било случвало в присъствието на министъра, казва още Валентин Петров.
- Заради промените, извършени от министър Миков, били унищожени службата за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и Националната служба "Полиция".
- Според Валентин Петров и преди служителите не са имали "кой знае какви заплати, но имаха много по-голяма сигурност и не на последно място самочувствие. Към днешна дата на полицаите им се казвало, че "незаменими хора няма", "на когото не му харесва, да си отива" и "не заслужавате повече пари".
- В крайна сметка, според бившия главен секретар на МВР, Михаил Миков бил „най-мразеният от служителите си министър", а одобрението за МВР било „на дъното".

От прегледа на полицейската активност по форумите се вижда, че има определена категория „форумци", които усърдно „копват и пействат" резюметата на интервюто на бившия главен секретар на МВР, влагайки съвсем малък или дори никакъв личен принос в обогатяването на текста. (Всъщност, те биха „копвали и пействали" и цялото интервю, но достъпът до сайта на вестник „24 часа" е платен и те се задоволяват с резюметата в други сайтове).

Една от ключовите реплики в интервюто на г-н Валентин Петров е „загрижеността му" за състоянието на човешките ресурси в МВР. Той „вещае":
"При такива промени настъпва кадрови хаос и напрежение в състава. Въпреки приемането на новия закон и правилника за приложението му, не е преназначен 99% от състава на МВР на новите длъжности. Това създава чувство на несигурност, а да не говорим за перспективи и израстване в кариерата. Смея да твърдя, че професионалното ръководство няма участие в изготвянето на проекта".

С подобни изявления по принцип не се констатира, а се провокира напрежение. Ясно се виждат както ключовото внушение - „кадрови хаос", „напрежение", „несигурност", така и гузното измиване на ръцете - „професионалното ръководство няма участие в изготвянето на проекта".

Изобщо не изпитвам никаква особена симпатия към последните политически ръководства на МВР, но липсата на етика и подстрекателството са си налице. Професионалното ръководство на МВР е както винаги цялото в бяло, но за сметка на това се надига вълна на несигурност във ведомството. Получава се отровен коктейл - нещо като „галактическия гаргаробластер" от „Наръчника на галактическия стопаджия".

Възниква естественият въпрос:

Когато в нашата държава полицаите се чувстват несигурни, как ли да се почувстват останалите граждани на Републиката!?
Докато редовите полицаи са загрижени за това как ще си вършат работата, други смятат, че полицейските протести им дават възможност за персонален реванш. Хора с мисленето на г-н Валентин Петров охотно биха превърнали действащите в момента полицейски форуми в букет от „Опасни новини". Пречат им само предвидливостта и вниманието на повечето форумни модератори, които очевидно не са от тяхната група.

Полицейските протести са изключително удобни за доскорошните „миропомазани" в МВР, които имат възможността да лансират реваншистки тези от рода на: „това е най-мразения министър". Иначе казано - щом Михаил Миков е най-мразения министър, значи предишният е бил със сигурност по-малко мразен, пък ако даде Господ, може да се подхвърли идеята, че е бил дори обичан от служителите в МВР. А защо не и че е бил (много) по-добър ръководител на МВР.

За същите „миропомазани" е удобно да се инфилтрират сред протестиращите от принципни позиции. При евентуалното им отстраняване, понижение или просто неглижиране, те могат веднага да се препоръчат за мъченици при евентуална министерска смяна догодина.

Форумна еволюция: От „странджанските блогъри" до „форумните полицаи".
Ситуацията с дебатите между самите полицаи, също е показателна. След спирането на вътрешноведомствения полицейски форум, дебатите незабавно се разпространиха из най-различни форуми в Интернет - от http://www.police.ba4ka.com/ , та до съвсем цивилния до сега форум „Де зората" ( http://www.de-zorata.de/forum/ ).

Ясно се вижда, че има група много дейни и интелигентни полицаи - модератори и регистрирани потребители, които разпространяват дебатите в относително голям брой форуми, за да не бъде възможно да се наруши комуникацията между протестиращите.
Дори и някой от многобройните форуми, където се коментира полицейската тематика да бъде спрян, веднага има възможности комуникацията между протестиращите да бъде прехвърлена на друго място.

Съвременните управници ще трябва да свикват с този маниер на обществено мобилизиране он-лайн. Ако направим сравнение с най-нашумелите случаи от „новите медии" (форуми и блогове), занимавали обществото в последно време, можем да заключим, че „полицейските форумци" нямат нищо общо с манталитета на създателите на „Опасните новини" и имат много общо с добре познатите ни „Странджански блогъри".

Вече е налице и формулировка на основните искания на „форумните полицаи", които е напълно възможно да бъдат възприети изцяло от „пушещите" и от „пиещите вода" в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици". Цитирани дословно, исканията са както следва:

• 1. Нов, истински, синдикат, с който да са запознати всички служители в МВР.
• 2. Подобряване условията на труд в структурните звена на МВР. Лимит на служебни автомобили, служебни компютри, нормални кабинети и обзавеждане. Техническа обезпеченост на специализираните и Областни дирекции на МВР.
• 3. Ново, качествено, удобно, практично и навреме раздадено униформено облекло.
• 4. Законови текстове в защита на служителите на МВР при изпълнение на служебните им задължения (неприкосновенност на служителя, реални правомощия на служителите при употреба на специални средства и физическа сила, преференции и пенсии за семействата на загинали при изпълнение на служебният си дълг служители и др.).
• 5. Адекватна заплата.
• 6. Всички служители с над 25 г. стаж да бъдат освободени. Подобаващо.
• 7. Заплащане на извънредният труд ежемесечно в точно съответствие с положените часове. На официални празници и почивни дни нормално заплащане , както е по кодекса.
• 8. Безкомпромисна борба с корупцията, както в МВР така и в Съдебната система. (уволнение, незабавно на тези които петнят името и идеалите ни).
• 9. Адекватно награждаване на служителите отличили се в службата си и гласност в медиите (чрез пресцентъра на МВР) за всички успешни мероприятия и професионални намеси на служителите довели до разкриване на престъпления с висока обществена опасност (след изтичане на необходимостта на спазване на следствена тайна).
• 10. Приемане на ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА НА ПОЛИЦАЯ и в БЪЛГАРИЯ

И така - напрежението е налице, позициите на конфронтиращите се страни са ясни. В подобни ситуации, алтернативите са:

- намиране на компромисно решение, поне за част от проблемите, чрез преговори между работодателя (в случая - ръководството на МВР) и легитимни представители на служителите;

- прерастване на протеста в неподчинение с трудно предвидими последствия.

Очевидно, в интерес и на ръководството на МНР, и на протестиращите служители е вторият сценарий да не се осъществява. Да се съсредоточим върху първата алтернатива.

Ясно е кой е легитимният работодател. Не е съвсем ясно обаче, кои са легитимните представители на служителите. Теоретично - това е полицейският синдикат с лидер г-н Емил Рашев. На практика обаче, между съществуващият синдикат и протестиращите има твърде голяма дистанция, да не кажа, че зее пропаст.

Теоретичната основа на реалността: Националният полицейски синдикат и „Железният закон на олигархията".
Несменяемият лидер на полицейския синдикат е изпаднал в ситуация, която вероятно ще включа в следващите си изложения пред студентите - първокурсници, изучаващи социология и в частност - „Железният закон на олигархията" на Роберт Михелс.

„Железният закон на олигархията" на Михелс е формулиран в началото на ХХ век, точно въз основа на наблюденията му върху масовите организации - политически партии и синдикати.

Роберт Михелс показва, че колкото и демократично да е устройството на масовите организации, винаги се създава една несменяема върхушка, която ги ръководи. Сама по себе си, тази върхушка представлява „информираното малцинство" в масовата организация - нейната несменяемост се дължи на асиметрията в информираността на редовите членове и на ръководителите на масовите организации. Тази несменяема върхушка, Роберт Михелс нарича „олигархия".

Разбира се, трябва да се направи много ясно разграничение между олигархията, управляваща масовите организации и олигархията, за която сме свикнали да четем от вестниците.
„Михелсовите олигарси" не трябва да бъдат натоварвани с отрицателния заряд, който винаги по презумпция насочваме към „олигарсите от вестниците". За първите дори не е задължително да са богати - те просто се окопават в ръководството на масовите организации, където биват постоянно преизбирани по напълно коректен от процедурна гледна точка начин. Тези хора могат с пълно основание да се ползуват с обществено одобрение и с уважението на членовете на организацията си. Олигархичната тенденция в управлението на  масовите организации има напълно обективен характер, подробно описан и анализиран от Михелс.

„Олигарсите от вестниците" са хора, които публиката искрено недолюбва, поради неясния произход на богатството им, поради арогантността им и много често - поради парвенющината им. С една дума, трябва да можем да правим много сериозна разлика между д-р Константин Тренчев и д-р Желязко Христов от една страна и Валентин Златев, Христо Ковачки и Васил Божков - от друга.

Анализирайки валидността на Закона на Михелс, българският политолог Димитър Димитров показва, че членовете на масовите организации нямат нищо против да бъдат управлявани по олигархичен начин, защото ползите от дейността на тези организации се разпределят между членовете им въз основа на формалната принадлежност към тях.

Синдикалния член се ползува от договореното в колективният трудов договор без значение дали е активист или просто си плаща членския внос. Няма значение дали е ходил да маха с лилаво байраче пред Министерството на икономиката или е гледал протестния митинг по вечерните новини...

Единственото условие за търпимост към „Михелсовата олигархия" е олигархията да си гледа работата, образно казано. Всеки, който наблюдава ръководителите на българските синдикати на национално ниво (според Закона на Михелс те би трябвало да формират „синдикалната олигархия") - д-р Константин Тренчев, д-р Желязко Христов, Димитър Манолов, Пламен Димитров и прочее, знае че те съвсем не бездействат, а полагат огромни лични усилия за да дадат нагледни доказателства на членовете на организациите си, че „олигархията си гледа работата".

Тук е и капанът, в който е попаднал г-н Емил Рашев. От една страна, следвайки Закона на Михелс, той не мърда от върха на Националния полицейски синдикат, опирайки се на огромната асиметрия в информираността между него и близкото му обкръжение и редовите членове.

Проблемът е там, че той не е изпълнил изискването да убеди членовете на синдиката, че „олигархията си гледа работата". Напротив - и членовете на синдиката, и несиндикализираните полицаи са изключително резервирани към деятелността му. От своя страна, той си позволява да демонстрира враждебност към протестите на полицаите, които по принцип би трябвало да оглави ...

От друга страна, точно бурното развитие на новите медии - форуми и блогове, „дръпва черджето" на лидера на Националния полицейски синдикат. Само преди десет години, той би могъл да овладее възникналата ситуация. Сега, проблемът пред него е огромен, защото във виртуалното пространство се е формирала мощна опозиция, която разпространява пълната информация за възникващите протести, за поставените макар и неофициално искания, както и за настроенията в различните подразделения на МВР в страната.

На пирамидата на Националния полицейски синдикат, начело на който е г-н Рашев, се противопоставя неформална мрежа, която няма нищо против да се формализира, но не и да бъде оглавена от старото ръководство.

„Синдикалният олигарх" Рашев няма възможността да се възползува от преимуществото си да бъде на върха на информационната пирамида - срещу него стои добре организирана информационна мрежа, която лансира напълно адекватни и умерени искания.

Тук сме свидетели на класически пример, когато възникналата остра криза в някаква организация може да доведе и до постигане на ново качество. Ако „форумните полицаи" останат в рамките на досегашните си искания, които могат да бъдат определени като синдикални, социални и напълно легитимни, те биха могли да направят първия пробив на мрежова синдикална организация он-лайн на сцената на социалния диалог в България.

Хипотеза: Възможна ли е мисията на мрежовия полицейски синдикат?
Както виждаме, в настоящата ситуация имаме само формално законен представител на служителите - това е ръководството на Националния полицейски синдикат. Ръководството му обаче няма морален кредит пред полицаите и не може да ги оглави във възникналата кризисна ситуация.

Тук, ръководството на МВР би трябвало да си хвърля шапката, защото на първо място сред исканията на протестиращите, разпространявани във форумите стои искането за създаване на истински синдикат. Само по себе си, това не би могло да бъде искане към политическия кабинет на министъра - свободата на сдружаването е конституционно закрепена.
Подтекстът на искането е ясен - ако се създаде нов синдикат, той да не бъде разглеждан като враг, а като възможен партньор от политическия кабинет на министър Миков.

Ръководството на МВР би трябвало да проумее, че досегашната му късогледа политика по отношение на тристранното сътрудничество и социалния диалог има пряко отношение към възникналото напрежение.

От една страна, ръководствата на МВР имат собствен принос към дезавуирането на ръководството на Националния полицейски синдикат пред полицейските служители.

От друга страна, лишени от основното синдикално оръжие - правото на стачка или още по-точно от възможността за заплаха със стачка, синдикализираните полицаи не могат да не изискват определена степен на добронамереност от страна на социалния си партньор - ръководството на МВР.

Министърът би трябвало да покаже просветено отношение към проблемите на социалния диалог, тъй като той е алтернативата на дивата конфронтация. Превръщайки Националния полицейски синдикат в „подробност от пейзажа", политическият кабинет на министерството ще трябва вече да се срещне с новообразуван синдикат, създаден от несравнимо по-мотивирани, координирани и организирани хора.

Създаването на нов полицейски синдикат не би трябвало да срещне организационни трудности - иска се много повече кураж да „пушиш" и да „пиеш вода" пред МВР, отколкото да се явиш на учредително събрание на закрито, където да упражниш свое основно конституционно право.

Потенциалните организатори на учредяването на новия синдикат биха срещнали много повече трудности с убеждаването на протестиращите полицаи, че си струва да започнат отначало профсъюзното си строителство. Тук разбира се, те ще се възползуват най-вече от неформалния актив, навиращ се постоянно он-лайн в Интернет.

Новият синдикат може да очаква конфронтация от две посоки. Един път - от лидерите на досегашния синдикат, които ще се чувствуват буквално ограбени и опозорени. Втори път - от политическия кабинет на министъра на вътрешните работи.

И двата сблъсъка са съвсем естествени и предвидими. Що се отнася до стария синдикат, след определен период от време той ще трябва да приеме новата формация и дори да влезе в единодействие с нея. Пиеската със старите и новите синдикати вече е играна многократно в цяла Централна и Източна Европа и резултатът винаги е бил един и същ - след конфронтацията и периода на надиграване, оцелелите в играта синдикални формации стигат до съгласуване на позициите и сътрудничество.

Може да е „сътрудничество с отвращение", но в крайна сметка се стига до координирани действия. Ако новият синдикат укрепне, рано или късно, това което е останало от стария Национален полицейски синдикат ще потърси помирение и координация с „новите". Просто новият синдикат трябва да мине през процеса на доказване.

Разбира се, старите синдикални играчи също имат свои процедурни и други оръжия, с които биха могли да вгорчат живота на новообразувания синдикат. Тук от основно значение е бързината, с която новият полицейски синдикат ще успее да се интегрира в рамките на национално представителните профсъюзни конфедерации, за да може да оперира свободно на секторно ниво.

Възможното противопоставяне между ръководството на министерството и новия синдикат, би било до голяма степен поемане на риск от страна на кабинета на министър Миков. Проявяването на агресия по отношение на новото синдикално образувание, би могло наистина да политизира конфликта по най-неизгодния за политическото ръководство на МВР начин.

Предприемането на репресии по отношение на новите синдикални активисти би било не само непопулярно и неморално, но и незаконно. На всичкото отгоре, отпадането на „синдикалната опция" за установяване на някакъв диалог ръководство - служители в МВР, би тласнало надеждите на полицаите в една единствена посока - да чакат смяната на правителството, за да дойде ГЕРБ да реши проблемите им. Ако това е по силите на партията на Бойко Борисов ...

Подобно поведение в навечерието на избори, би навеждало публиката единствено на мисли за „суисидни тенденции" в политическото ръководство на МВР. При подобен развой на събитията, би трябвало министър-председателят и партиен лидер на БСП да се намеси и да сложи ред в собствените си редици.

Такива крайности обаче са малко вероятни. Така че, много вероятно е в близко време да станем свидетели на сбъдването на по-оптимистичния сценарий - нов синдикат в МВР с он-лайн базиране на актива, който доста ще поизпоти политическото ръководство на министерството.

* Изразените мнения са изцяло лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и Нов български университет, където преподава.