Все още не са изцяло утихнали сраженията на фронтовата линия в Нагорни Крабах и двете страни продължават да дават човешки жертви. Въпреки това, сега световно известни миротворци, сред тях и носители на Нобеловата награда за мир, се събраха в Ереван за връчване на новоучредените преди 1 година (в навечерието на 100-годишнината на Геноцида) награди „Аврора” за достижения в спасяването на човешки живот и предотвратяване на хуманитарни катастрофи.

Форумът беше проведен на най-високо равнище, делегатите бяха посрещнати от президента, министър-председателя, другите министри, депутатите в Парламента. Заседанията бяха всеки ден на различни знакови места в арменската столица: в Националната Художествена Галерия, в Хранилището за древни ръкописи Матенадаран, в Института за изследване на Геноцида на хълма Цицернакаберд, в Двореца на Спорта и Културата „Карен Демирчян” пак там. Цялата арменска хуманитарна интелигенция от страната и чужбина се включи в организацията на събитието.

Финансираха го богатите арменци, живеещи в Русия, САЩ, Франция, Аржентина и дори в Сингапур: техният лидер Ваагн Варданян (с когото на закриването на форума се случихме на една маса) изяви желание да посети нашата страна и да посрещне български колеги там.

Шефът на прес-центъра на форума (и същевременно главен редактор на френско-арменското списание „Нувель дьо Армени”) Зара Назарян отдавна иска да организира престур за български журналисти по Армения и Нагорни Карабах. Обаче нелепата смърт на най-големия ентусиаст на идеята, Павел Чернев и военните действия, избухнали с нова сила на 2 април през нощта, й попречиха.

Възможно е по-скоро обратното: ръководителят на аржентинската делегация Роберто Малхасян ми сподели, че негови роднини, носещи същата фамилия, още не са получили полагащата им се от реституцията недвижима собственост у нас и ще дойдат да си потърсят правата.

А ръководителят на българската делегация (и, за съжаление, единствен неин член), депутатът-социалист и председател на парламентарната група за приятелство с Армения Атанас Зафиров призна, че е очарован от посрещането и от мащабите на честването на събитието.

Стълпотворението от нобелисти, бивши премиери и външни министри в Ереван не попречи на Баку да продължи с въоръжените провокации. Те всъщност изобщо не са прекратявани, откакто Владимир Путин привика в Кремъл двамата генерал-полковници Неджемддин Садъков и Юрий Хачатуров – началници на Генералните Щабове на двете армии и ги накара да подпишат примирие.

Всъщност, то вече беше поискано от азербайджанската страна: арменското контранастъпление заплашваше да отхвърли азербайджанските войски далече зад фронтовата линия, съществувала към 1 април. И тогава Илхам Алиев и генералите му нямаше да могат да се оправдаят пред все повече обедняващите азербайджанци за похарчените пари, официално предназначени за оръжия и бойна техника. Защото например, според турската страна, там през миналата година Азербайджан е купил оръжие за 11,8 милиона долара, докато в Баку посочват цифрата 300 милиона.

Според специалистите по кавказката и постсъветската проблематика, случилото се е откриване на „трети фронт против Русия”, след Украйна и Сирия. То е провокирано от Турция, конкретно от министъра на отбраната Закир Гасанов. Той вкара в състава на азербайджанските въоръжени сили турския спецназ и агентурата на ИДИЛ. Тя е ръководена от брата на началника охраната на президента Илхам Алиев и стимулира оцелелите в Сирия и Ирак азербайджански екстремисти да се завърнат и да воюват в Нагорни Карабах.

В тази стратегия се вписва и анти-арменският доклад на британеца Роберт Уолтър в ПАСЕ. Той компрометира продължителните усилия по укрепване и разширяване не мирния процес. А негово успешно завършване би било от полза за целия регион. И би охладило горещите глави в Баку, каквито не липсват даже и в средите на хуманитарната интелигенция. Такъв е например известният още от съветско време азербайджански певец, сега посланик в Москва, Полад Бюл Бюл Оглъ. Той постоянно заплашва от руската столица двете арменски държави с унищожение.