През тази седмица новоизбраният президент на САЩ направи два безпрецедентни жеста за помирение с отдавнашни врагове на Вашингтон.

Най-напред отправи поздравления към новоизбрания президент на Ел Салвадор - Маурисио Фунес, подкрепен от Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти" (ФНОФМ). След това изпрати послание към иранския народ и неговите ръководители, в което предложи загърбване на конфронтацията и стопляне на отношенията.

Опитът му да установи добри отношения с бившите салвадорски партизани, добрали се до властта след демократични избори, беше подпомогнат от самия Маурисио Фунес, заявил веднага след изборната си победа, че няма да настъпи охлаждане на отношенията със САЩ, където на практика живеят 1/3 от салвадорските граждани.

Той специално подчерта, че почти съвпадналите по време смени на президентите в двете държави ще положат ново начало в двустранните отношения, които досега се определяха от общите интереси на салвадорската олигархия и вашингтонските претенденти за световно господство.

Никак не е случайно, че бившите управляващи в Сан Салвадор от дясно-консервативната партия АРЕНА (водила обаче в последните години неолиберална икономическа политика), подкрепяни от покровителите си от Вашингтон, твърдяха, че "именно Ел Салвадор ще бъде бастионът на свободния свят в Централна Америка" и че страната ще продължи да изпълнява функцията на "китайска стена, възпираща разпространението на комунизма в Западното полукълбо".

Както вече знаем, те сбъркаха. В Сан Салвадор дойдоха на власт бивши партизански командири, възглавявали някога просъветски, троцкистки, маоистки и геваристки паравоенни формации.

Те обаче направиха изключително силен стратегически ход, като издигнаха за кандидат-президент независимия журналист Маурисио Фунес, който никога не е участвал в партизанската война (въпреки че в нея загина брат му), нито е бил някога нелегален. Неговите възгледи са лявоцентристки.

Така успяха да си осигурят подкрепата дори на ръководството на Социалистическия Интернационал. Генералният секретар - чилиецът Луис Аяла, пристигна в Сан Салвадор да наблюдава изборите. След победата на кандидата на ФНОФМ лично му поднесе поздравленията си и му направи редица комплименти.

Той определи Маурисио Фунес като истински социалдемократ, който е в състояние да сложи край един път завинаги на вътрешната конфронтация в салвадорското общество.

Неговите оценки за чистота и прозрачност на отминалите избори легитимират новия президент на Ел Салвадор пред световната общност. (Не за първи път Луис Аяла отдава предпочитанията си на бивши комунистически формации, успешно извървяли пътя до социалдемокрацията).
Така постъпи и със сандинистите, а и с нашата БСП.

Тази подкрепа, както и комплиментите, отправени от самия Фунес към Барак Обама, не оставиха друг избор на последния, освен да поздрави новия салвадорски президент и да положи ново начало в отношенията между двете страни.

Така най-вероятно ще успее да удържи Ел Салвадор в лявоцентристкия латиноамерикански блок (възглавяван от бразилския президент Луиш Инасиу Да Силва - Лула) и няма да позволи на вицепрезидента Салвадор Санчес Серен, чиито бойци през месец ноември 1989г. държаха като заложници 12 "зелени барети" от САЩ, да тласне страната в обятията на Раул Кастро, Уго Чавес, Ево Моралес, Рафаел Кореа и Даниел Ортега.

Последният и досега съхранява бойната дружба със Салвадор Санчес Серен, когото през ноември 1989г. без малко не издигна до върховен лидер на страната.

По време на най-тежките боеве между бойците от ФНОФМ и салвадорската армия, решаващо се оказа превъзходството в авиацията на правителствените сили.

То обаче можеше да бъде бързо загубено, ако пратката със зенитни ракети, изпратена от сандинистите на фарабундистите не беше унищожена в сваления от салвадорската противовъздушна отбрана никарагуански самолет.

Така идването на власт на ФНОФМ се отложи с повече от 19 години. За разлика от тогава обаче (когато СССР беше пред разпадане), сега именно САЩ са тези, които са по-слаби от преди и губят световното господство.

Затова нямат друг избор, освен да се разберат с бившия си "заден двор" - Латинска Америка!   

Другият жест, който Обама беше принуден да направи през тази седмица, беше обръщението, с което призова Техеран към нормални междудържавни отношения и към връщането на Иран в общността на страните, които чрез диалог решават световните проблеми.

Тук трябва да отбележим, че тази страна реално никога не е излизала от тази общност. Фактът, че в един момент е спрял диалогът със САЩ, не означава че е бил прекратен и с останалите велики сили.

Точно обратното - с Русия и Китай той е интензивен и са налице всички перспективи да прогресира, паралелно с разширяването на икономическото сътрудничество.

Санкциите от страна на САЩ до голяма степен консолидираха иранското общество - нещо за което досегашните американски ръководители оставаха слепи.

Във Вашингтон обаче настъпи дългоочакваната промяна. И съответното осъзнаване на новата, отслабнала роля на най-силната държава в света в международните отношения.

И логично бяха предприети стъпки към  помирение с традиционните врагове. Новият американски президент нямаше как да не отчете отслабналото влияние на САЩ в района на Средния Изток и, едновременно с това, постоянно нарастващата регионална геополитическа роля на Иран, опираща се преди всичко на неговата икономическа мощ.

Освен това, над двестахилядната ирано-американска общност, въпреки че не е сред най-влиятелните, все пак оказва някакво влияние върху външната политика на Вашингтон.

Още по-силно е влиянието на армено-американската общност - силно заинтересована от подобряване на американо-иранските отношения и от благословията на Вашингтон за развитието на всестранното сътрудничество между Ереван и Техеран. Последното е без алтернатива за обкръжената от врагове Република Армения.

И с Грузия, и с Азербайджан, и с Турция, подобряването но отношенията винаги може да се окаже временно. Затова същите американски арменци, които лобират за признаването на Геноцида над тяхната общност в Османската империя през 1915г., сега се застъпват пред управляващите в САЩ демократи за подобряване на отношенията с Иран.

Алтернативата е Техеран да остане в коалицията на антиамериканските регионални сили, които укрепват своето сътрудничество в стратегически план. И са готови във всеки един момент да опонират на САЩ по проблемите на Средния Изток.

Затова Обама взе правилното решение да протегне ръка към аятоласите и да постави началото на диалога между двете страни. Иначе Вашингтон просто рискува да излезе от играта.

При последната ми среща с колежката от CNN Ширийн Хънтър (родeна в иранския град Тебриз) стигнахме до общото мнение, че разбирателството между Иран и САЩ няма алтернатива.

Двете страни носят отговорност за мира и разбирателството в Средния Изток и се налага да координират своите мирни инициативи. Иначе регионът може да пламне отново! И да запали целия свят!