През месец април имах късмета да посетя на два пъти полския град Слупск, на 25 км от Балтийско море. И двата пъти влизах и излизах от различни посоки. Така опознах целия район на Слупското воеводство.

И все пак се учудих, когато моите спътници в един момент спряха колата и ми посочиха нещо неопределено в полето с думите: "Тук ще се базират американските ракети!"

Въпреки че бяха отявлени антикомунисти и не обичаха руснаците, не бяха във възторг от предстоящото разполагане на елементи от американската система за противоракетна отбрана на полска територия и най-вече - в близост до техния роден град.

Никак не им се щеше страната им да влиза в поредната конфронтация с източния съсед, която през вековете е донесла толкова нещастия и жертви на Полша.
Всъщност като тях мислят и мнозинството поляци, също както и чехите.

Така или иначе, полското ръководство успя максимално да използва усложняването на руско-американските отношения след кризата около Южна Осетия и да изтъргува максимални отстъпки от страна на САЩ във военно-техническо отношение относно разполагането на ракетите.

Конкретно, беше договорена доставката и на 96 зенитни ракети "Пейтриът" до 2012 г., които ще бъдат разположени там, където полската страна намери за необходимо.
Това вече означава неприемливи загуби за всеки агресор, който и да е той, дори само половината от тези ракети да достигнат целта!

Лех Качински и Доналд Туск не рискуват нищо в политически план. Полско-руските отношения и така са усложнени до крайност след твърдата подкрепа на Варшава за авторитарния режим в Тбилиси.

И без този договор се стигна до отлагане на официалната визита на руския външен министър Сергей Лавров в полската столица през септември. Освен това антируската нагласа винаги е била основна съставяща в полската политика и повод за национална консолидация.

Договорът изигра положителна роля и в американската вътрешна политика. За първи път от началото на кампанията Джон Маккейн и Барак Обама са твърдо на едно и също мнение по външнополитически въпрос.

Те дори се прегърнаха по време на последната си публична дискусия, като солидарно изразиха възмущението си от "постсъветския империализъм на Русия и потъпкването на държавния суверенитет на Грузия", и приветстваха подписването на полско-американския договор.

Така и двамата спечелиха симпатиите на грузинската и най-вече на многобройната полска диаспора в САЩ. Това позволява и на двамата да излязат с чест от изборната битка в края на годината, независимо от крайния резултат.

И полската, и американската страна обаче не взеха предвид евентуалната руска реакция. А и за слепия е ясно, че Москва не можеше да остави нещата просто така.

И резултатът е налице - взето е решение за въоръжаване на надводните и подводните кораби на руския Балтийски флот с ядрено оръжие!

Имайки предвид, че главната руска военноморска база в Балтийско море се намира в Калининград (бившия пруски Кьонигсберг), излиза, че цялото полско балтийско крайбрежие и изобщо цялата територия на страната попадат под непосредствена заплаха от ядрена атака в случай на военен конфликт между НАТО и Руската федерация.

От една страна, руските ракети могат да атакуват целите в Полша от самата база в Калининград, а от друга, техните носители безпрепятствено могат да доближат пристанището Устка (закъдето гражданите на Слупск в събота и неделя се качват на автобуса по бански костюми, за да не губят на плажа време за преобличане) и да атакуват американската база за ПРО.

При такива къси разстояния от мястото на изстрелване на ракетата до достигането на целта не могат да помогнат дори и ракетите "Пейтриът". Така че полските ръководители всъщност излагат страната и народа си на огромен риск от разрушителна руска атака, много по-голям от досегашния!

Всъщност това се признава и от самото руско военно и политическо ръководство. С идването на Путин на власт дипломатическият тон спрямо Полша се смени с откровено враждебен.

Дори 12 ноември - Деня на изгонването на полските завоеватели от Москва, беше превърнат в празник на руската столица (приятелите ми, които ме разходиха около Слупск, се шегуваха по този повод, че сигурно някоя полякиня е отказала на Путин или на Лужков и те изливат по този начин своята злоба и мъст).

Поляците, естествено, не закъсняха да отговорят. По времето на едноличното управление на близнаците Качински Русия беше подчертаният враг № 1 на държавата и нацията.

Именно по време на мандата на Доналд Туск обаче тя наистина се превърна в такава. Във вреда и на двата народа.

Историческото полско-руско помирение се отлага за неопределено време. От мъдростта на политиците от двете държави зависи кога ще настъпи.