Срещата в Хавана между Папа Франциск и Патриарх Кирил даде началото на много сериозни геополитически промени в световен мащаб. Взаимното обръщение «братко» и проявената солидарност с християните от Близкия изток и Северна Африка официализира съюза на цивилизования свят срещу ислямската диващина и дава кредит на доверие както на руските Въздушно-космически сили, така и на НАТО за продължаване на операциите в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан и т. н., до пълната победа над ИДИЛ, «Ал Кайда» и други подобни на тях.

Търсенето на общи позиции по украинската криза доведе до признаване, от страна на Папата, на върховенството на Патриарха над местните православни. Тоест, Украинската православна църква, отделила се от Московския патриархат, вече няма да се ползва с подкрепата на Ватикана и много бързо ще се маргинализира. Патриархът, от своя страна, няма да се меси в работата на двете гръко-католически църкви – украинската и русинската. Обаче, Папата ще трябва да престане да толерира първата, за сметка на втората. Освен, ако не иска да отблъсне последната окончателно.

Помирението между висшите християнски авторитети ще успокои полските и литовските свещеници на ръководни постове и ключовите политици от управляващата във Варшава «Право и справедливост» в техния антируски и антиправославен фанатизъм. Особено на фона на много дискретните опити на полското външно министерство за възобновяване на диалога с Москва. Тук трябва да се отдаде дължимото на министъра на външните работи Витолд Ващиковски, бивш посланик в Иран. По време на мандата си в Ислямската Република Иран (нямаща нищо общо с фанатизма на терористите-ислямисти, срещу които се обявиха Папата и Патриархът), е развил до крайност най-нужните за един дипломат качества: дискретност, двуличие, търпение. За двуличието: той сам изпрати заместника си да преговаря със Сергей Лавров за подобряването на двустранните отношения, а после официално обяви пред СМИ, че инициативата е на Москва. 

Много важна е срещата в Хавана и височайшите визити, в Мексико на Папата, и в Бразилия и Парагвай на Патриарха, за цяла Латинска Америка. Посещението на Папата в мексикански затвор, където излежават присъдите си нарко-трафиканти и подопечните им килъри е призвано поне малко да възстанови тотално погазените християнски морални норми в изстрадалата страна, превърнала се в бойно поле между различните нарко-банди, в мнозинството си съставени от бивши полицаи («Лос Сетас»). Ефектът би трябвало да се разпространи и върху «централно-американския триъгълник на смъртта»: Салвадор, Хондурас, и Гватемала, където отдавна вече човешкият живот не струва и куршума, използван срещу него. Така е и в Колумбия и Венецуела.

Подобно е положението и в бразилските мегаполиси Рио Де Жанейро и Сао Паоло. Там едва ли ще има такъв ефект визитата на Патриарха – заселилата се точно преди 95 години голяма, сама по себе си, белогвардейска общност, все пак е незабележима сред 220 000 000 жители на Бразилия.

В Парагвай обаче, патриархът ще издигне на още по-високо ниво и така завидния социален статус на потомците на белогвардейците, които, начело с генерал Беляев, печелят войната с Боливия. И със сигурност, ще помогне за развитието на търговско-икономическите връзки между Москва и Асунсион. Президентът Орасио Картес, въпреки че е последователен противник на съюзния на Русия блок АЛБА, както и на предшественика си – левичаря Фернандо Луго (получил прозвището «баща на нацията», заради многото си извънбрачни деца), в името на собствената си и на страната си изгода, помага на Владимир Путин да изхрани руското население в тежък момент.

На пръв поглед, изглежда странен фактът, че патриархът пропуска Аржентина по пътя си. Това е страната в Латинска Америка с най-много потомци на имигранти от Руската Империя и СССР. Причините са две: роденият в Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио със сигурност има всички пълномощия да обсъди с Владимир Гундяев всички въпроси на двустранните отношения: потомците на руски граждани – сегашни аржентинци, всъщност са предимно от украински и еврейски произход. Един равин от тях – Серхио Бергман дори влезе в новото правителство на Маурисио Макри. Самият новоизбран президент е резервиран към Владимир Путин и Русия като цяло. Навярно затова правилно е преценено, че сега не е най-подходящия момент за визитата.

Разбира се, че най-голяма полза от срещата извлякоха братята Кастро! Така Раул си гарантира безпроблемното предаване на властта след 2 години, за което е споделил неотдавна с бившия си уругвайски колега и съратник по борба – президента до миналата година и бившия лидер на Движението за Национално Освобождение «Тупамарос» Хосе Мухика. Никак не е случаен фактът, че и Папата и Патриархът нарекоха Куба «надеждата на Новия свят!» Това означава, че дори Тед Круз, или Марко Рубио да се доберат до Белия Дом през ноември, ще им бъде много трудно да вземат реванш от семейство Кастро за миналото. И да върнат в Хавана на власт компрадорската буржоазия, която, както казахме миналия път, «си седи на куфарите» във Флорида и чака мъст.

Една от най-значителните в световен мащаб християнски църкви: Арменската Апостолическа Църква видимо демонстрира пренебрежение към събитието. Причините са две: дистанцията от католическо-православния конфликт, по традиция съблюдавана от арменските католикоси: неуместното и неудачно изказване на Патриарх Кирил, че в Османската Империя християнските народи са съжителствали с мюсюлманските, без да бъдат унищожавани. На фона на присъствието на Владимир Путин на хълма Цицернакаберд в Ереван на 100-годишнината от Геноцида над Арменците в Османската Империя, това изказване беше възприето като крачка назад. Патриархът силно разклати доверието в себе си и в Руската Православна Църква сред арменците, гърците, асирийците. И разбира се, сред българите. Сега си възстановява авторитета в световен мащаб.

Още не е определен дневният ред на следващата среща. Тази обаче, вече стана историческа!