След 8-годишното управление на „Гражданска Платформа" и 5-годишното пребиваване на президентския пост на излъчения от нея Бронислав Коморовски, поляците отново избраха за държавен глава кандидата на партията на братята Качински „Право и Справедливост".

По всичко личи, че на парламентарните избори наесен консервативните националисти ще удържат нова победа и министър-председател, след 8-годишно прекъсване, отново ще стане Ярослав Качински.

Не е тайна, че украинската криза и изострянето на отношенията между Русия и Запада промениха електоралните нагласи в полското общество. Полша винаги е възприемала сама себе си като преден пост на Запада и ставащото в момента нямаше как да не отпуши консервативните и националистични нагласи на полското село и градските маргинали.

За отбелязване е, че Анджей Дуда изкова победата си в 7-те югоизточни воеводства, където спечели с голяма разлика. Това, че Бронислав Коморовски победи в 9-те северозападни, не му помогна да остане на поста си - там разликата в процентите беше много малка.

Логично е на териториите, близки до Германия и скандинавските страни, да преобладават проевропейските настроения, а в приграничните с Украйна и Беларус области - националистическите. Плашилото, в което полските и другите западни СМИ превърнаха Русия на Путин, нямаше как да не увеличи подкрепата за „Право и Справедливост".

Дори днес, веднага след обявяването на изборната победа на Анджей Дуда, най-тиражният полски вестник „Газета Виборча" на Адам Михник намери място на първа страница за материал, в който се твърди, че Путин е най-големият олигарх в света, разполага с 200 милиарда долара и няколко десетки коли и самолети.

На поляците, живеещи на югоизток, се внушава, че украинският конфликт може да се пренесе на полска територия и да застраши националната сигурност на страната. Не на последно мясдто роля в нагнетяването на напрежението и антируската истерия играят полските политици от украински произход, например министърът на отбраната Томаш Шемоняк.

Обаче, ако „Гражданска Платформа" смени политиката си към Москва след връщането на Крим в състава на Руската Федерация, „Право и Справедливост" от самото си създаване се определя като антируска сила.

Тя спечели симпатиите и на живеещите в приграничните с Беларус райони, поради факта, че там полското малцинство редовно е подлагано на сарказъм и понякога на репресии. Само че почти никой не си дава сметка, че след ерата на Лукашенко, в Беларус могат да се случат събития, подобни на украинските - поляците в Гродненска област и украино-езичните жители на Полесието в Брестка област не изпитват особена лоялност към Минск.

Така или иначе, Анджей Дуда победи на югоизток, не толкова заради своя евроскептицизъм, колкото заради опасенията от ставащото в източните съседи. Изигра, разбира се, голяма роля и фактът, че голяма част от полските граждани не усещат почти нищо от безспорните икономически успехи на управляващите дясно-центристи. Става дума, преди всичко, за безработните младежи, работниците, селяните и т.н. Това е логичен резултат от либералната икономическа политика.

В западните съседи на Полша вече бият тревога, заради връщането на ултранационалистите на власт. Дори се говори за „орбанизация" на страната.

За разлика от Виктор Орбан обаче, Анджей Дуда и Ярослав Качински никога няма да тръгнат на съюз с Москва, за да се противопоставят на Брюксел и Вашингтон. Напротив, дори са склонни да забравят за избитите 100 000 поляци от украинските националисти през 1943г. във Волин и да ги направят съюзници срещу Русия.