Поменът за почти забравената доскоро атентаторка-отмъстителка Мара Бунева успя да вбеси управляващите сърбомани в Скопие и тази година.

Това ясно пролича още при пристигането на ГКПП „Деве баир" на 13 януари на групата на ВМРО, отиваща на възпоменанието в нейна чест в македонската столица. В продължение на час и половина граничните полицаи на западната ни съседка държаха войводите в автобуса, с който пътуваха, без възможност да слизат.

Целта на това „техническо", по думите им, забавяне бе повече от ясна - да се провали участието на червено-черните на панихидата в черквата „Св. Димитър" в Скопие, която бе определена за 11 часа. И, ако може, с това да се провали и всичко, което бе подготвено за отбелязване на подвига на нашенката преди 83 години.

На 13 януари 1928 г. Мара Бунева изпълнява смъртна присъда, издадена от ВМРО срещу сърбина Велимир Прелич, който е известен сатрап и полицейски функционер, прочул се с нечовешките издевателства над македонските българи.

След стрелбата по Прелич, за да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи, Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. и обединението й с България, местните българи в Скопие издигат паметник на Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост.

След поредната окупация на тези български краища през 1944 г. паметникът е взривен от югославските власти. От 2002 г. ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар.

В течение на последните няколко години поклонението в средата на януари се превърна в една истинска демонстрация на възраждащото се българско национално самосъзнание сред сънародниците ни в днешна Република Македония.

Традицията не бе прекъсната дори и след организирания от скопските служби побой над участниците в поклонението през 2007 г. Мара Бунева и днес остава един от символите на българщината във Вардарския дял на Македония.

И макар, че македонските граничари успяха да забавят групата на ВМРО достатъчно време и този януари, граждани на Македония с българско самосъзнание почетоха паметта на Мара Бунева с панихида в столицата на републиката.

Те се включиха заедно с дошлите от България гости и в поднасяне на цветя пред паметния знак на героинята в Скопие, който всяка година бива възстановяван от признателните потомци след вандалщините на местните хулигани.

Петдесетте членове на ВМРО бяха водени от заместник-председателя на партията Ангел Джамбазки и организатора Стефан Грънчаров. Също толкова бяха и местните българи, от чието име слово произнесе Петър Колев от гр. Щип.

Изглежда обаче стотината участници във възпоменанието са били отчетени от скопските власти като някаква „архизаплаха" за сигурността им, защото лобното място на Мара Бунева бе отцепено от значителни полицейски сили.

Тази напълно излишна демонстрация на „държавна мощ" бе разчетена от участвалите във възпоменанието наши сънародници като поредна проява на груб натиск спрямо тях, заради открито заявяваното им българско самосъзнание.

Впрочем, Българският културен клуб в Скопие (БККС) много отдавна протестира срещу дискриминацията на „национална" основа, която систематично се провежда от държавната машина и администрация на Република Македония.

Този месец БКСС изпрати писмо до редица евроинституции, правозащитни организации, дипломатически мисии и медии в знак на солидарност с Миле Йованоски (член на БККС от гр. Прилеп, Македония), който е поредната жертва на груба дискриминация и заплахи заради българската си националност и гражданство.

Българският културен клуб в Скопие излезе с позиция и относно скандалното изявление на главата на т. нар. Македонска православна църква Стефан, че българката Спаска Митрова е от „отпадъците, предателите и изродите" (цитат!).

Македонският архиепископ направи това свое изказване във връзка с решението на български съд по случая „Йован Вранишковски". Преди дни Софийският апелативен съд отмени решение на Софийския окръжен съд и отказа да екстрадира Вранишковски. Бившият духовник бе задържан на 17 ноември миналата година на границата с Гърция заради издадена заповед за издирване от Интерпол.

Случайно или не, именно на граница, но този път на македоно-българската, властите в Скопие отново решиха да покажат на членовете на ВМРО, връщащи се от помена за Мара Бунева, кой командва парада отвъд Осогово и Руен.

Проявявайки едно неповторимо „въображение", македонските полицаи накараха всички да слязат от автобуса и наредени в колона - един по един - да преминат с документите си пред преливащите им от самодоволство и наглост погледи.

И всичко това бе направено без никаква явна причина - при минусови температури и гъста мъгла - отново на същия граничен пункт „Деве баир"!

Дори и организаторите на тази повторна гавра с български граждани да са разчитали на „природното покривало" над ГКПП-то да я скрие, това не бива обаче да попречи на нашето Външно министерство да реагира адекватно.

Защото всяко едно замълчаване от българска страна се тълкува от самозабравилите се любители на полицейщината в Македония като карт бланш за поредно унижение над България или над нейни (и европейски!) граждани!