Поредно самоомаскаряване от пл. "Народно събрание" 2

Има нещо дълбоко патологично в начина, по който действащите български депутати продават националните ни интереси.
Доказаха го и на 11 януари 2011 г., когато приеха декларация, осъждаща „насилствената асимилация на българските мюсюлмани".

Проектът бе внесен от Иван Костов и група народни представители и бе приет със 112 гласа "за", нула "против" и трима "въздържали се" - и тримата са депутати от "Коалиция за България".
Това че Иван Костов е първи сред вносителите на документа, не може да учуди никого. Точно той, в качеството си на български премиер, първи изтърча до Бурса, за да се „извини" на българските изселници там за същото това „срамно събитие".

А, както се знае, който веднъж е предал, това му става навик. И понеже при Костов предателството много отдавна върви по доста линии, то при него вече си е направо чиста „жизнена необходимост"!

Това че Сокола успя да „сплоти" под „крилата си" намиращите се в луда надпревара за „сърцето му" БСП и ГЕРБ, за пореден път пък доказва качествата му на един от най-ловките български политици. И на един от най-полезните за Анкара проводници на нейната политика, разбира се!

А това че, подкрепяйки декларацията, лидерите на ГЕРБ и БСП си правеха собствени сметки също е повече от ясно. Бойко Борисов даде поредния знак за вярност към Турция и той бе оценен веднага. От името на турската пета колона в България - ДПС -  Лютви Местан не пропусна да определи допускането за обсъждане на декларацията от страна на ГЕРБ като „оптимистичен знак".

Колкото до следващите знаци, говорителят на движението може да не се притеснява - те ще се продължават да се множат в бъдеще в геометрична прогресия. Колкото повече приближават следващите парламентарни избори, толкова повече ще са знаците!

Що се отнася до Сергей Станишев, отричането му от част от партийната история е не само вече практика, но и изпълнение на други негови „външни" ангажименти. Друг е въпросът, трябваше ли толкова безапелационно да осъжда т. нар. възродителен процес, отказвайки се от още една част от историята на собствената си партия, при това не съвсем малка.

Още повече, когато депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев посочи от парламентарната трибуна, че: „Нашата оценка за този процес - той не е просто 1984 - 1989 г., той е започнал още през 50-те и 60-те години на миналия век." Та това е почти цялото управление на БКП, през немалък период от което то се определяше и от неговия баща - Димитър Станишев.

Означава ли това, че с подкрепата си за декларацията Сергей Станишев се отказва от делото на своя баща?!... И осъзнава ли като експерт в международните отношения какво води след себе си приемането на въпросния документ?!...

Защото гласуваната на 11 януари 2011 г. декларация, осъждаща „насилствената асимилация на българските мюсюлмани", вменява на България „престъпление", което тя по никакъв начин и никога не е извършила!

Започналата през зимата на 1984-1985 г. масова смяна на имената на българските турци, бе една по същество закъсняло действие от страна на управляващата БКП, с помощта на подчинените й сили за сигурност, за спиране на един придобил видим облик сепаратистки процес започнал много по-рано - още през 50-те години.
Става дума за оформилата се подмолна тенеденция (особено след разделянето на Кипър през 1974 г.) за обособяване на тюркоезичното население с цел бъдещото му отделяне от България. Към турците гравитираха и една част от българите мюсюлмани, основно тези, които живееха в Западните Родопи и Североизточна България.

Сепаратистките настроения сред това население, плод главно на системната пантюркистка пропаганда от страна на Анкара и на работещите сред него нелегални ирединтистки протурски организации, ескалираха в началото на 80-те години. Именно това, а не „асимилационни" стремежи, наложи и реакцията на държавата.

Така че става дума за естествено противодействие на една държава срещу актове насочени против нейната цялост. И тук въобще няма никакво значение каква политическа система е съществувала в нея по това време, когато тя се е защитавала!

Аналогичен пример на това, което започваше в България, е ставащото и днес в Турция с кампанията на кюрдите (близо 20 млн. от населението) с военни и политически средства да се откъснат от турската държава. Анкара предприема всякакви мерки, в т.ч. и военни, за неутрализиране на техните усилия, но това не означава, че тя не е в напълно законното си право всячески да защитава териториалния си интегритет.
Според документа обаче прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване (?!), извършено от тоталитарния режим.
Че признаването именно на това е основната цел на декларацията, става ясно и от думите не на кого да е, а на самият Костов, който заяви, че: „...трябва да наречем с истинската международна дефиниция това, което е направено - това е опит, донякъде половинчато неуспешен, за етническо пречистване".

Така с декларацията си от 11 януари българското Народно събрание еднозначно нареди социалистическа България до нацистка Германия! В това число и с гласовете на депутатите от Българската социалистическа партия (?!).

Защото именно Германия е една от малкото държави в света, която е признала, че е извършила геноцид (на бълг.- етническо прочистване) над цял един народ - евреите, а с декларацията си това свърши и... българският парламент. С което висшият орган на държавата ни, за сетен път, показа, че служи не на националните, а на чужди интереси. При това, трябва да му го признаем, се справя повече от отлично!

За съжаление, тази декларация ще остане и като едно безумно „самопризнание", което още дълго ще мърси международния образ на страната ни. Защото на нея в бъдеще тя ще стои пред очите и на приятели, и на не съвсем такива и последствията от нея ще останат да тежат над страната ни в течение на години, а и на цели десетилетия...

Но какво да се учудваме? След разрешението турски бойни самолети да навлизат във въздушното ни пространство, съвсем естествено дойде и тази напълно „достойна" за явно превърналите се в „нови еничари" родни избраници декларация.

В цялата тази нечистоплътна история, онова, което поне за мен остава загадка, е защо от „Атака" не реагираха като алтернатива на самоубийствения документ с по-адекватно контрапредложение. И вместо декларацията за геноцида над арменците през 1915-1922 г. не внесоха за разглеждане в пленарна зала отново декларацията за изтреблението на тракийските българи, която също бе веднъж отхвърлена.

Предимствата на втората са неизмеримо по-големи пред първата. Ако се бяха върнали към проекта на декларация за тракийските бежанци през 1913 г. депутатите на Волен биха имали несъизмеримо по-голям „арсенал" от аргументи срещу противниците си, отколкото с изваждането на декларацията за арменския геноцид.

За разлика от „етническото прочистване" на българските турци през 1984-1989 г., това на нашите сънародници в Южна Тракия преди век е реалност и не е нужно да се измислят „факти", за да бъде то исторически доказано.

Нещо повече, много по-лесно на „Атака" щеше да й бъде да опровергава лъжи от рода на тази на Кърджалиев като: „Стига се до нещо невиждано в европейската, а може би и световната история - депортиране на над 360 хил. души от България."

Защото почти такъв е броят на насилствено изселените преди столетие българи само от Одринска Тракия. Да не говорим, че другото му твърдение, че „физически са унищожени 617 човека" е пълна, безпардонна лъжа, докато числото на избитите българи - мъже, жени, деца и старци е неизмеримо по-голямо - няколкохиляди!

Тук можеше да се включи и въпросът, че Турция - в т.ч. днешна - още не е поела морална отговорност за българското етническо прочистване. И че приетата декларация удря много силно преговорните позиции на страната ни по обвързаните обезщетения на потомците на тракийските бежанци и на българските изселници в Турция. Но това явно изглежда у нас никого не го интересува особено. А защо ли и трябва?    

Депутатите от „Атака" изпуснаха не само своя златен шанс да дадат истинско „сражение" на самозабравилите им се колеги, но и да измият поне малко петното на срама лепнато на челото на България. Но всичко това, както е известно, в крайна сметка, опира до лична кадърност. Ако я нямаш, няма откъде да си я и купиш...

Взривоопасната смес между продажници и некадърници в парламента обаче може да доведе до неподозирани следващи безумия от страна на новите еничари. Утре те спокойно могат да решат, че е дошло време да се наведат още по-ниско пред Турция и току-виж взели че приели декларация, с която се „извиняват" за това, че през 1876 г. батачани са изклали башибозуците на Ахмед Ага Барутанлията.

Някой изобщо да се съмнява?!...