Поради напрегнатата социално-икономическа ситуация в Руската Федерация рейтингите на знаковите политици в Москва падат неудържимо. Това се отнася най-вече за така наречения "петербургски клан" и конкретно за президента и министър- председателя.

Докато Владимир Путин все пак успява да се задържи на гребена на вълната, благодарение предимно на натрупаната в миналото инерция, Дмитрий Медведев има всички основания да се притеснява от рязкото падане на своята популярност. Това означава, че ако се кандидатира на президентските избори догодина, шансовете му да бъде преизбран стават все по-малки. В такъв случай "петербургският клан" може да реши да го изтегли от участие в тях и да издигне отново Владимир Путин на най-високия пост. А Медведев да се оттегли от политиката твърде млад.

Затова сегашният руски президент е решен да си повдигне рейтинга по най-лесния в неговото положение начин - като разиграе успешно външнополитическата карта. Ясно е, че това не е толкова трудно за държавния глава на страна с размерите, природните богатства, военната и икономическата мощ на Руската Федерация. Още повече, че той се е насочил към решаване на спорните казуси в тези страни, където руското и съветското влияние от близкото и по-далечното минало трудно може да бъде оспорено.

Неговото и на Путин мнение по въпроса за конфликта в Либия съвпадат, макар на думи да изтъкват различията си. А то е, че съдбата на тази страна (която до преди разпада на СССР изтъкваше социалистическата си ориентация), не може да бъде решена без участието на Москва, свързана с Триполи чрез множество търговско-икономически съглашения и инфраструктурни проекти. Да не говорим, че армията на полковника е въоръжена предимно с оръжие, произведено по съветски образец, а повечето военни съветници са от страни-съюзници на Руската Федерация (Беларус и Сърбия). Затова говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич разкритикува дейността на парижката контактна група за Либия, като изтъкна че този род органи са неефективни и въпросите трябва да се решават пряко от Съвета за Сигурност на ООН.

Истината е, че Москва е против въпросната контактна група поради това, че бе поканен с половин уста в нея. Иначе играе водеща роля поне в три други подобни образувания, опитващи се да решат проблемите с Приднестровието, Нагорни Карабах и на Корейския полуостров.

Въпреки че Руската Федерация не граничи с Приднестровието, населението там е предимно рускоезично и настоява, освен за независимост, и за присъединяване към нея. Затова, именно Москва, наред с Киев и Букурещ имат думата за разсичането на Гордиевия възел, блокирал отношенията между Кишинев и Тираспол.

Недалеч от мястото, където Александър Македонски навремето в действителност е разсякъл Гордиевия възел, може да се направи същата аналогия. Става дума за Нагорни Карабах, по проблема за който работи така наречената "Минска група", съставена от Русия, САЩ и Франция. И в нея Москва играе водещата роля, тъй като разполага с несъизмеримо по-силно от другите две държави влияние в Азербайджан и в Армения.

Достатъчно е да се спомене, че и в двете страни има военни бази, които на този етап (предвид липсата на реален противник за руската армия в регион) изпълняват мироопазваща функция и ако трябва ще изпълняват и мироналагаща, в случай че "горещите глави" в Баку и Ереван отново решат да си премерят силите - на 22 август азербайджански снайперист рани военнослужещ от Нагорнокарабахската Арменска Армия. Отговорът може да последва във всеки момент. Въпреки че тристранните срещи на Дмитрий Медведев, Илхам Алиев и Серж Саркисян се организират една след друга, последните две - в Казан и в Сочи - не дадоха никакъв резултат. Това обаче не пречи на руския президент да демонстрира загриженост за ситуацията и търсене на изход.

Подобна демонстрация на позитивна външнополитическа активност Дмитрий Медведев проявява и по отношение на противоречията между двете Кореи и ядрената програма на Севера. Имайки предвид разликата в мащабите във всяко едно отношение между Руската Федерация и КНДР и в тежестта им в световната политика, беше трудно да си представим, че един руски президент ще планира две посещения в Приморския край в разстояние само на два месеца, единствено за да се види със страдащия от маниакална фобия към самолетните пътувания Ким Чен Ир.

За непосветените се налага да изнесем доскоро секретна информация на руското външно министерство - "любимият вожд" е планирал да се срещне с Дмитрий Медведев още през месец юни и за целта последният е посетил Владивосток, използвайки за повод проверката на строителството на комплекса, предназначен за срещата на страните от Азиатско-Тихоокеанската Икономическа Общност. Тогава обаче Ким Чен Ир се изплашил от изтичането на информация в южнокорейските медии, която навела параноичния лидер на Севера на мисълта, че спецслужбите на Юга могат да организират убийството му на руска територия!?!?! Явно, че в резиденцията тайничко си гледа сериала "Ирис"!

Визитата все пак се състоя сега и май ще има положителни резултати - планира се прокарване на газопровод от Руската Федерация, през КНДР, към Южна Корея, на свързване на електроенергийните системи на трите държави, на осъществяване на железопътна връзка между тях.

Ако бъдат реализирани (в което в Москва силно се съмняват, знаейки с кого си имат работа), тези проекти ще доведат до намаляване на агресивността на Севера, до увеличаване на предвидимостта на неговата външна политика и до облекчаване на икономическата ситуация в страната. Югът също би извлякъл несъмнени ползи от тях, също както и самата Руска Федерация.

Един от резултатите от намаляването на напрежението на Корейския полуостров несъмнено би било и рязкото покачване на рейтинга на посредника - Дмитрий Медведев. Тогава се увеличават и шансовете му за оставане в Кремъл още 5 години.