Ако ви се наложило да получавате лекарства по Каса тези дни, със сигурност сте чули фразата "проблемът не е при нас".
Отминалата седмица започна с лавина от сигнали на пациенти, които не успяват да си вземат напълно или частично платените от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лекарства, заради "проблеми със системата". При други се е наложи изчакване, тъй като има "забавяне" в отпускането.
Накратко, влизането в еврозоната създаде трудности. Някои от потърпевшите нададоха глас, други кротко платиха със собствени средства, за да не бавят лечението си.
Ние на проблеми със системата сме обръгнали. Ако се разровим назад във времето, ще открием достатъчно примери за това как всяка промяна, независимо от сектора, е съпроводена с трудности.
При първите сигнали за "изхвърляне от системата" аптеките се оправдаха с проблеми при НЗОК и Националната здравноинформационна система (НЗИС). От някои вериги дори обявиха, че така е било през целия декември.
От Информационно обслужване отхвърлиха тази версия, заявявайки, че не е имало проблем с изпълнението на рецептите, че ако има подобни затруднения, те ще са при всички аптеки, а не само в конкретна верига. Според тях в случая става дума за проблем с медицинския софтуер.
Подобно бе обяснението и на НЗОК, откъдето отчетоха над 80 000 изпълнени рецепти до 6 януари.
След като сигналите за проблеми с получаването на лекарствата продължиха, от Касата свикаха извънреден брифинг, на който управителят доц. Петко Стефановски обяви, че дава 48 часа срок на аптеките да изчистят проблемите със софтуера си. "Проблемите с рецептите са при под 10% от аптеките", каза той.
Стана ясно още, че IT специалисти на фонда и Информационно обслужване ще проверяват аптеките, които имат проблеми с обработването на рецептите и ще ги отстраняват на място.
Дни по-късно фармацевти обявиха, че трудностите продължават, а твърдението, че са в "под 10% от аптеките" не отговаря на истината. Докато спорът къде е проблемът тече, горкият пациент плаща от джоба си или стои без терапия с всички произтичащи от това последствия и виновни няма да има.
Защо се стигна дотук? За обновяването на медицинския софтуер в аптеките, заради влизането в еврозоната, се говори от март 2025 г. Тогава от НЗОК обявиха, че тяхната система е подготвена, тества се, и призоваха софтуерните компании да подготвят медицинския софтуер на аптеките, чиито сървъри поддържат. Вероятно част от тях са свършили необходимото, тъй като все пак бяха отчетени над 1 млн. изпълнени рецепти към 9 януари тази година. Значи все пак може.
Откъде се създава усещането за масов проблем? Две са софтуерните компании, които не са обновили медицинския софтуер на аптеките, които поддържат, обявиха от НЗОК. Две, но точно те обслужват най-големите аптечни вериги.
У нас, както знаем, аптеките са най-много на глава от населението в ЕС. Знаем и че са неравномерно разпределени - в големите градове можеш да видиш и по две аптеки на една и съща верига на улица, в отдалечените малки населени места кметове все още пътуват до големия град да купуват лекарства на жителите си.
И това продължава да е проблем, въпреки че държавата финансира откриването на аптека в такива райони. Дори все пак такава да е разкрита, тя не е част от голяма верига. За веригите това е нерентабилна дейност, макар и частично финансирана.
Така аптечният пазар у нас е разпределен между няколко големи вериги, които чрез свързани лица са и вносители и/или производители на лекарства. Това им позволява да диктуват пазара и когато техният софтуер създава проблеми, страдат почти всички пациенти, защото точно тези вериги са изпълнители на рецепти по НЗОК. Оттук и усещането за "масов проблем в системата".
Трудностите с отпускането на лекарства не са единствената "придобивка" на влизането ни в еврозоната. Растат и цените на медикаментите.
Ако попитате собствениците на аптеки, ще ви кажат че поскъпването е закономерно, а не резултат от смяната на валутата. Че така е в целия ЕС и че не трябва да бъдат набеждавани в спекула, тъй като тяхната дейност е и социална.
Вероятно можем да се съгласим със социалния елемент, ако става дума за аптеки в отдалечени райони и такива с 24/7 обслужване. Но както споменахме по-голяма част от веригите оперират в по-големи населени места и в голямата част от асортимента си са дрогерии, в които можеш да си купиш от боя за коса до перилен препарат.
Въпреки лансираната версия за едва ли не международна тенденция в поскъпването на лекарства, преди дни на среща в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) представители на две асоциации обявиха, че няма причина за по-високи цени на медикаментите. От Българската асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители обявиха, че няма предпоставки за повишаване на цените на лекарствата и такова не се очаква.
"Пазарът на лекарствени продукти е силно регулиран, ценообразуването се контролира от съответните органи и поради това не е възможно произволно увеличение на цените извън утвърдените от нормативната рамка параметри", посочиха те. От КЗК обещаха да извършат проверки, за да установят причините за този "неочакван" скок в цените на лекарствените средства.
Както става ясно в сектора текат проверки по всякакви сигнали - къде системата не функционира добре, къде цените са необосновано завишени.
Можем да предположим и какви ще са резултатите - временно затишие и после пак - както си знаем.
Независимо дали става дума за поскъпнали лекарства, или проверки на системите, всъщност тестват нас. Проблем при тях няма, проблем имаме ние.
USD
CHF
EUR
GBP
