Малко шум за вътреболничните инфекции

Вътреболничните инфекции (ВБИ) са мръсната тайна на лечебните заведения, около която обикновено се вдига шум след поредната пациентска история.

Историята отшумява, с нея стихва и интересът към проблема в болниците и в институциите, които са длъжни да контролират този процес. Така ще се случи и с поредната доза медийно внимание към него. Но нека още малко пошумим преди да изпратим проблема в забвение.

Какво предизвика поредната активност по темата с вътреболничните инфекции?

През юли тази година поредица от журналистически разследвания в няколко медии разказа историята на трансплантиран пациент, който умира след заразяване с бактерията Клепсиела пневмоние в Александровска болница. Въпросната бактерия се оказва неизтребима, защото няма антибиотик, който може да я унищожи, и в резултат тя унищожава пациента.

Очаквано, проверката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" не установи нарушения в болницата, наличие на подобно замърсяване не откриха и здравните инспектори на Столична РЗИ, които дни преди трансплантацията на бъбрек проверяват точно тези две отделения, в които е лежал починалият по-късно мъж.

Принудени от обществения отзвук, в здравното министерство заявиха активност - ще се променя наредбата, която определя стандартите за профилактика срещу ВБИ.

Минаха месеци, но въпросната наредба още не е публикувана за обществено обсъждане. Междувременно стартира и обучение за специалисти по здравни грижи, което образова медицинските сестри и друг медицински персонал как да се бори с антимикробната резистентност в болниците. За мащаба на антимикробната резистентност и вътреболничните инфекции у нас няма достоверни данни. Няма, защото случаите не се докладват. Всяко ръководство на лечебно заведение е наясно, че подобна информация ще отблъсне пациентите, а с пациентите и парите от клинични пътеки.

Криенето на проблема създава илюзорното впечатление, че България е сред страните, които са по-малко засегнати от ВБИ.

Според официалната статистика, ако в ЕС процентът вътреболнични инфекции е средно 8, у нас е едва 4% по споменатата по-горе причина. Така се получава и изкривената статистика за 2022-20023 г., според която за периода у нас са докладвани едва 147 случая на ВБИ от 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения.

Кой няма интерес детските лекарства да са безплатни?

Макар коефициентът на детска смъртност през последните години да е намалял, ние все още сме на последните места по този показател в Европа

И още малко официални данни - 22% от всички инфекции, свързани с медицинското обслужване в страната са възникнали преди приемането в болница, а 76% по време на престоя. Учудващо е, че няма нито една установена ВБИ в заведение за продължително лечение като хоспис например. Предвид скандалните разкрития за функционирането на тези заведения през годината, подобна статистика би предизвикала сериозни подозрения в коректността на данните.

Покрай медийния шум по темата чухме мнения на много експерти. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова призна, че ВБИ се крият, че болничната среда "далеч не е стерилна", че липсва одобрен национален план за борба с антимикробната резистентност.

Подобни са заключенията и на доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност", който констатира, че приемаме по-малко антибиотици, но резистентността към тях продължава да расте. Защото, оказва се, големият проблем не е изписването им в извънболничната помощ, а в недобре контролираната им употреба в лечебните заведения. Микробиологът казва и нещо друго - почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмоние, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.

Как се води борба с бактерия, която не може да бъде убита с антибиотик? Покрай споменатото обучение за специалисти по здравни грижи, което се провежда по програма на Европейската комисия - EU JAMRAI 2, излезе още по-интересна статистика.

Оказва се, че основната причина за разпространение на ВБИ в болниците е недостатъчно добрата хигиена на персонала и най-вече пропуските в миенето на ръцете, защото някои микроби могат да преживеят по повърхностите им до няколко часа. Не разполагаме точна статистика колко болни могат да се обслужат за 3-4 часа, но едва ли ще е грешка да кажем - десетки. Има обаче ключов индикатор за превенция на ВБИ и той е количеството използвани препарати на алкохолна основа в болниците - у нас за 1000 леглодни в болница това количество е 23 литра, в Европа - 37,4.

В интензивните отделения определени от експерт като "горещи точки" за разпространение на ВБИ у нас използваните количества препарат са 43,6 литра срещу 98,7 средно в Европа. Както става ясно, пестим от миене на ръце и ползване на дезинфектанти. В болниците.

Грижа за общинска болница или нещо друго

Отскоро в Столичния общински съвет, в който битките и скандалите са ежедневие, има нова тема за съпротивление - ПЕТ скенера в общинската Пета многопрофилна болница "Княгиня Клементина"

И това е функция от недостига на среден медицински персонал и недофинансиране или неадекватно разходване на средствата. По данни на съсловната организация една медицинска сестра у нас обслужва 25-35 пациенти, при препоръчително съотношение 1:5 - една сестра на петима болни.

Затова проблемът с миенето на ръцете не бива да ни учудва. Дори не споменаваме почистването на болничните стаи, което извън всякакви стандарти, и се осъществява от оскъден брой санитари.

При тази реалност борбата с вътреболничните инфекции изглежда обречена. Още по-обезсърчаващо е заключението, че при системни данни за ВБИ в дадена болница проблемното отделение трябва да се затвори и да се направи основен ремонт.

Е, кое лечебно заведение у нас ще обяви вътреболнична инфекция?