Турският вицепремиер Бюлент Арънч официално отрече, че в турските учебници се съдържат карти, на които части от България, а също от Грузия, Армения, Кипър и Ирак били включени в границите на съвременна Турция.

И за пръв път съм склонен да повярвам на турски държавник. Турция не иска части от България, тя иска цяла България! И прави всичко, което е по силите й да реализира тази своя цел през отминалите повече от две десетилетия.

Турският външен министър проф. Ахмед Давутоглу напълно открито хвали величието на Османската империя, развива активна настъпателна политика на Балканите и вдъхновено говори за това как Турция скоро ще стане свръхсила в региона.

Когато разработваме външната си политика, каза дипломатично в интервю за БНТ 1 проф. Давутоглу, ние го правим въз основа на реалността - такава, каквато е, а не въз основа на историята. Историята е нещо, което следва да се споделя приятелски.

Но веднага побърза да поясни за недоразбралите мисълта му: „Османската империя е историческо понятие, което има своето значение както за Турската република, така и за България - всъщност за 22 държави, които възникнаха на бившите османски територии."

И, ако някой в България все пак не е успял да схване какво има предвид, професорът заяви съвсем директно: „Турците и българите усещат, че споделят обща съдба и бъдеще." Но в какво ще се изразява тази „обща съдба" Давутоглу засега мълчи.

Навярно архитектът на турската външна политика визира факта, че българският премиер Бойко Борисов щедро даде подкрепата си за членството на Турция в Европейския съюз (ЕС) още при първото си посещение в Анкара и Истанбул на 29 и 30 януари 2010 г. И вижда „общото ни бъдеще" в рамките на „обединена Европа".

Турция обаче, както неведнъж е ставало дума, не може да бъде член на Европейския съюз, поради фундаментални цивилизационни несъответствия с принципите и основите, на които е изграден този съюз. Тази държава не принадлежи на ЕС нито исторически, нито културно!

Европейският съюз е съставен от държави, чиято ценностна система е изградена на базата на християнството. Докато в Анкара управлява ислямистката партия на премиера Реджеп Таип Ердоган, човешките права са застрашени, кюрдското малцинство е потискано, а неоосманизмът е в основата на турската външна политика.

Тогава възниква резонно въпросът: „След като „европейската опция" поне засега отпада, каква друга „обща съдба и бъдеще" има предвид Давутоглу?" И не носят ли те реална опасност за самото съществуване на българската държава?

Защото елементарната равносметка на населението и икономиката на България и Турция, чийто съвместен път във времето вижда турският външен министър, показва, че страната ни на практика ще изчезне, ако бъде премахната сегашната пречка ЕС пред турското политическо, икономическо и културно нахлуване.

ЕС обаче е твърде зает със собственото си оцеляване, за да се притеснява за външната си граница с Турция. А проф. Давутоглу е непреклонен, че: „Погледнато дори единствено в географски план, Турция и България са взаимно зависими. Турция е вратата на България на изток, а България - вратата на Турция на запад."

И явно официална Анкара много държи на тази му позиция, щом днес сме свидетели на засилено навлизане на турски капитали. Последният проект за изграждане от България, Турция и Катар на скоростен път Свиленград-Шипка-Русе е поредното ярко доказателство за ескалиращата турска икономическа инвазия у нас!

Едва ли е случаен и фактът, че другият обсъждан проект е изграждането на автомагистрала покрай Черно море, която освен, че ще улесни още повече икономическото нашествие на Анкара, ще осигури и връзка между двата района - Югоизточна и Североизточна България - където живее компактно турскоезично население.

В тази връзка проф. Давутоглу заявява: „Вярваме, че България, както всички останали модерни държави, следва политика на етническа недискриминация по отношение на всички свои граждани. Турците, или по-скоро българските граждани от турски произход, са стабилен културен мост между двете общества."

Впрочем, „износът" на културно влияние от Турция към България не минава само през българските граждани от турски произход. В разширяването на позициите на турската култура у нас са впрегнати националните ни медии.

А, вън от всякакво съмнение, Анкара разчита и на силно политическо влияние у нас чрез ДПС. В продължение на 23 години усилията и ролята на Ахмед Доган и сподвижниците му за унищожаване на всичко българско остават ненадминати по резултатност!

Когато бе изречена крилатата му фраза, че пътят на България към Евросъюза минава през Босфора, тя предизвика много гняв и много насмешки. Но гледайки днес как през месец, през два българският министър-председател ходи да се кланя пред своя сюзерен турския премиер, можем да погледнем на казаното с други очи.

Най-довереният човек на Анкара в София - Сокола - въпреки някои съмнения в това - успя да наложи партията си като фактор за почти безпроблемно провеждане на турските интереси от всякакъв характер в съвременна България!

И затова няма да се учудя, ако „общата ни съдба и бъдеще" станат реалност. Още повече, имайки предвид стратегията на САЩ за субрегиона на Балканите, Черно море, Кавказ, Близкия и Средния Изток, която зачерква страната ни.

Впрочем, не само нашата, но и другите страни, части от които също са били включени във въпросната „карта" - Грузия, Армения, Кипър и Ирак. Защото на всички нас е съдено да послужим за евентуална компенсация на Турция, ако, както предвижда стратегията, се стигне до създаването на „Обединен Кюрдистан" в бъдеще!

Така че проблемът не е в картата, а в инвазията на Турция, на която нито една от петте съществуващи на апаратно дишане „държави" не може да издържи, ако Анкара реши да потърси „компенсации" при загуба на Югоизточен Анадол!

За съжаление, управляващото в София васално на Анкара правителство на ГЕРБ не може да проумее задаващите се от югоизток опасности за България. Докато това е така, ще се „лютим" на елементарни закачки и ще пропускаме главното...