Председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич заяви днес след среща с ръководителя на мисията на Европейския съюз (ЕС) в Сърбия Андреас фон Бекерат, че годишният доклад на Европейската комисия (ЕК), който Бекерат ѝ представи по този повод, е изключително важен за Сърбия, съобщава "Данас".
"Можем да се съгласим или да не се съгласим с някои части от този доклад и в това няма нищо необичайно или странно, така е на практика всяка година, но без съмнение е най-важният документ за нашата европейска интеграция. Годишните доклади за напредъка на ЕК са за нас пътна карта за това какво трябва да направим по-нататък, за да ускорим европейския си път и да се доближим до пълноправно членство", каза Бърнабич.
Тя отбеляза, че този доклад е пътна карта както за изпълнителната, така и за законодателната власт на Сърбия и че съдържа негативни неща, а именно критики към определени реформи, но има и положителни части, в които се признава напредък, предимно в областта на икономиката.
Тя посочи, че за пета поредна година ЕК кани всички държави членки на ЕС да отворят Клъстер 3 по икономика и конкурентоспособност в преговорите със Сърбия.
"Темпото на реформите със сигурност е значително и временно по-бавно. Вчера президентът на Република Сърбия Александър Вучич също повтори това и призова всички компетентни органи, ресорни министерства, както и мнозинството в Народното събрание на Република Сърбия да направят всичко възможно, за да ускорят реформите по европейския ни път. Моят апел и молба е всички да го направим заедно, защото реформите по европейския път трябва да бъдат приобщаващи. Темпото на реформите зависи от всички нас, не само от правителството на Сърбия и не само от управляващото мнозинство в Народното събрание. Реформите по европейския път трябва да включват и представители на опозицията и представители на организациите на гражданското общество. И разбирам, че тези реформи са се забавили до голяма степен поради повече от огромното недоверие между трите фактора", заяви тя.
Поляризацията в сръбското общество се задълбочи на фона на масовите протести, които се провеждат в цяла Сърбия от ноември 2024 г. насам, което отразява разочарованието на гражданите, наред с другото, от корупцията и усещането за липса на отчетност и прозрачност, съчетани със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите и натиск върху гражданското общество.
Това доведе до все по-трудна среда, в която разединяващата реторика доведе до сериозно подкопаване на доверието сред заинтересованите страни, което от своя страна оказва въздействие върху процеса на присъединяване. Реформите се забавиха значително. Като се отчитат някои неотдавнашни събития, като например възобновяването на процедурата за подбор на новия Съвет на регулаторния орган за електронните медии (REM) и напредъкът в законодателния процес по Закона за единния регистър на гласоподавателите, който сега трябва да бъде завършен и приложен, както и неотдавнашното засилване на привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, което трябва да продължи, е необходимо да се направи повече.
Очаква се Сърбия да преодолее застоя в областта на съдебната система и основните права като цяло и спешно да обърне отстъплението по отношение на свободата на изразяване и подкопаването на академичната свобода. Оценката на Комисията от 2021 г., че Сърбия е изпълнила критериите за отваряне на клъстер 3 (конкурентоспособност и приобщаващ растеж), остава валидна.
USD
CHF
EUR
GBP
