Посещението на руския президент Владимир Путин в Япония се превърна в централна тема на международните отношения през изминалата седмица. Помирението между Москва и Токио радикално променя геополитическия баланс в Азиатско-Тихоокеанската Зона и в света като цяло. Неслучайно японският министър-председател Шиндзо Абе се опита максимално да предразположи госта към отстъпки и сговорчивост: родната на домакина курортна зона Нагата с минералните горещи извори е най-подходящото място за неформални срещи.

Путин разбира се отрече да се е възползвал от горещите извори. Призна си обаче за сакето, дори го препоръча за консумация. Разбира се, не забрави да напомни за спазване на мярката. Изобщо, руският президент, в типичния за него стил, произнесе няколко бисера на остроумието, които ще се помнят дълго. Например за сериозното му куче, което заслужава уважение. Така разведри тягостната атмосфера, след отказа да приеме от японците още един четирикрак подарък: първият беше в знак на благодарност след руската помощ в ликвидирането на последиците от катастрофалното земетресение и последвалото цунами във Фукушима. Така реализира старата антиутопия от нашумелия през 70-те години на ХХ век филм «Потъването на Япония» - там по време на катастрофалното земетресение руснаците забравиха старата вражда и помогнаха.

Най-големият бисер, който чухме от Путин обаче, беше следният: «Да престанем да играем пинг-понг с Курилите!» Тези думи бяха отговор на неспирните японски претенции към 4-те северни от Хокайдо острова: Итуруп, Кунашир, Шикотан, Хабомаи (последното всъщност е наименование на група острови). През последните месеци и особено седмици японските политици и журналисти се самонавиваха и манипулираха и общественото мнение с лъжливото внушение, че руският президент е готов на териториален компромис за островите за сметка на икономическата помощ, която Токио е готов да предостави на Москва. Преди всичко, става дума за крупни инвестиции на Курилските острови: не само на южните, но и на Сахалин и т.н.

Путин каза кратко и ясно: «Ние нямаме териториален проблем с Япония. Японците са тези, които смятат, че имат териториален проблем с нас.» Всъщност, това е повторение на думите, казани навремето от дългогодишния съветски министър на външните работи Андрей Громико.

Разбира се, от страна на Кремъл излязоха предложения на самите граници на възможния компромис: съвместна икономическа дейност на островите; безвизово влизане за бившите им жители и за потомците им, желаещи да посетят гробовете им; между-културно сътрудничество.

Обаче имаше една «червена линия», която нямаше как да бъде премината: бъдещето на тези острови, ако допуснем хипотетично, че бъдат върнати на Япония. В Токио потвърдиха, че там биха могли да бъдат разположени военни бази на САЩ и така сами закриха разговора. Шиндзо Абе и подопечните му са достатъчно умни хора, за да са наясно, че по този начин не оставят на Путин никакво пространство за маневра. Колкото и да е всевластен в Русия, той е наясно, че не може да си позволи нищо подобно, ако ще японските инвестиции да достигнат и трилиони!

Това беше нагледна демонстрация на продължаващата зависимост на Япония от САЩ. И от руската страна прозвуча ясният намек, че мирният договор е възможен само с независимо японско правителство, което само ще взема решенията в сферата на външната политика.

Така че японският министър-председател едва ли е изненадан от отрицателната реакция на излъганата японска общественост: според социологическите данни едва 36% от японците одобряват разговорите между двамата световни лидери, 56% не ги одобряват. Точно толкова е сега и рейтингът на правителството на Шиндзо Абе - преди срещата беше над 60%.

Въпреки че японските посрещачи издигнаха лозунга: «Помним Северните територии», като цяло посрещането беше много радушно. Местният елит е наясно, че помирението с Русия няма алтернатива. В САЩ на власт идва Доналд Тръмп, който в най-добрия случай ще накара съюзниците да плащат скъпо за американския «ядрен чадър», ако изобщо не го свие съвсем.

Японо-китайските противоречия нарастват. Китайците не са забравили за клането в Нанкин и изобщо за десетките милиони избити китайци в навечерието на Втората световна война. И ако Токио се изправи сам срещу все по-консолидирания тандем Москва-Пекин, вече няма да има никакви шансове: сегашната Япония е далече от онази през първата половина на ХХ век.

С цел да предразположи госта към всестранно сътрудничество домкинът го заведе в най-прочутата зала, в която тренират елитните японски джудисти. От тази школа е излязъл и трикратният олимпийски шампион Ясухиро Ямашита. Той самият влезе в ролята на домакин, когато Владимир Путин, Шиндзо Абе, неговият предшественик и членовете на делегациите посетиха тренировка в залата. Японският премиер дори си призна, че е искал да потренира пред очите на руския президент и едвам се е сдържал да не излезе на татамито. Руският президент отново демонстрира остроумие - каза, че го е удържал за ръката от тренировката.

След като в Япония срещата се приема за дипломатическо поражение, логично е в Русия да се смята за победа. Руснаците обаче проявяват много повече познание на тактиката на джудото, отколкото неговите създатели - японците. Те напомнят, че в случая победени няма. Така е, защото от Сахалин през Курилите към големия японски остров Хокайдо ще тръгнат тръби, които ще екпортират руски нефт и газ. И дори железопътна линия! И що се отнася до Хокайдо, струва си да напомним, че през лятото на 1945 г. императорът Хирохито е бил готов да го предаде на Сталин без бой, в замяна на неутралитет във войната със САЩ. Тогава Квантунската армия, разположена в Манджурия и наброяваща повече от милион мъже под оръжие, щеше да бъде прехвърлена на Японските острови и да отблъсква армията на САЩ. Имайки предвид, че американците тогава не са разполагали с повече от двете атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, войната щеше да продължи още дълги години с неприемливи загуби за САЩ. А там общественото мнение нямаше да преглътне повече жертви и можеше да се стигне до по-приемлив мир за императора. И Япония можеше да остане милитаризирана държава.

Така че, след като японците са били готови да преглътнат навремето загубата на Хокайдо, крайно време е да преглътнат загубата на Курилите. Иначе няма да спечелят нищо друго.