На 4 февруари 2009 г. в Москва почти по едно и също време се оказаха президентът на Република България Георги Първанов и Председателят на Държавния съвет и на Министерския съвет и министър на отбраната на Република Куба Раул Кастро.

Подобно събитие не се беше случвало от годините преди промените, когато на конгресите на КПСС, или на значими международни форуми - като срещите на високо равнище на Варшавския договор и СИВ, се събираха всички ръководители на "братските" партии.

Най-вероятно Путин и Медведев не случайно са планирали посещенията на двамата лидери на някога изцяло подопечните на СССР държави точно на тези дати.

Сигналът, отправен към света е повече от ясен - никой не може да измести Руската федерация от нейните зони на влияние и ръководителите на някогашните "сателити" ще продължават да се надпреварват да идват да "бият чело" (както се изразява моят приятел Тодор Кондаков - главен редактор на списание "Геополитика") в Кремъл - без значение дали ще искат безплатно оръжия и възстановяване на военните бази (както е случаят с Раул Кастро), или обезпечаване на неперкъснатите доставки на газ (както е случаят с Георги Първанов).

А Путин и Медведев ще проявяват великодушие и ще раздават "царска милост", въпреки че са не по-малко заинтересовани да въоръжават кубинската армия и да снабдяват с газ нашата страна и целия ЕС.

Самият Фидел Кастро намекна в един от ежедневните си коментари в органа на Кубинската комунистическа партия - вестник "Гранма", след визитата на Дмитрий Медведев в Хавана, че "ние никога няма да пренебрегнем нашата бойна готовност, изправени пред заплахата от страна на потенциалния агресор и нито една страна не би могла да ни разбере по-добре от Русия, която постоянно е заплашена от същия противник".

Тоест, легендарният "команданте" дава да се разбере, че е наясно с желанието на Кремъл да възстанови радиолокационната станция в Лурдес и военно-морската база в Матансас, както и да превъоръжи кубинската армия с най-съвременното руско оръжие.

Така московските лидери ще са по-спокойни, че САЩ ще трябва да ангажират допълнителни военно-въздушни и военно-морски сили в Карибския басейн и ще имат все по-малка възможност за присъствие в традиционните руски сфери на влияние - например в Кавказ и Средна Азия.

Обезкръвената в Ирак и Афганистан американска армия (и в двете страни жертвите от многонационалните сили са многократно повече от обявените), носеща върху себе си и последствията от икономическата криза, ще трябва все повече да се съсредоточи върху защитата на националната сигурност, пренебрегвайки глобалната.

В случая руските интереси съвпадат напълно с кубинските, имайки предвид че от 1.І.1959г. досега именно противопоставянето на "чичо Сам" осигурява независимостта и икономическото оцеляване на Острова на свободата, подкрепата на глобалните противници на Вашингтон.

Не е случайно, че Фидел Кастро обявава, че срещата му с руския президент е "чест за него" и определя изказванията му като "ясни, точни и кратки". Почти същото каза и брат му Раул по време на пресконференцията и в официалните си изявления в Москва.

Всъщност, никой не разбра какво правеше младшият кубински лидер в Руската федерация цяла седмица и къде точно е пребивавал.

След първите два дни програмата на визитата му остана забулена в тайна и медиите отразиха единствено срещата му с новия руски патриарх Кирил в московския храм "Христос Спасител".

Предполага се, че е посетил военния завод в подмосковния град Электросталь, където се произвеждат компонентите за радиостанцията в Лурдес (явно че инженерите и работниците в този завод напоследък наистина имат много работа и са добре платени, съдейки по това какви пари харчат, когато идват да почиват през септември месец по варненското крайбрежие до Международния дом на журналистите).

Вероятно са го завели и в базата на руския северен флот във Видяево, откъдето част от подводниците предстои да се прехвърлят в Матансас.

Визитата на българския президент Георги Първанов определено се очертава като по-малко приятна и изпълнена с повече противоречия.

Той е в незавидната позиция на посредник между Европейския съюз и Руската федерация (от която България засега само страда, особено през тази зима) и е призван да намери начин да обезпечи сигурни доставки на газ за в бъдеще, подкрепени от банкови гаранции.

Неговата твърда позиция в защита на българските национални интереси трябва да бъде отстоявана както в Брюксел, така и в Москва.

Очевидно, единственият изход е диверсифициране на енергийните източници, включително и повторното пускане в експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", както и реализация на подписаните споразумения с Владимир Путин преди една година (когато още беше президент).

Не можем да не се съгласим с нашия президент, "че колкото повече тръби минават през Република България, толкова по-сигурно е, че няма да се стигне до повторение на ситуацията от началото на януари т. г."

Няма кой да ни каже дали се е видял в Москва с Раул Кастро, но е сигурно че съвпадението на двете посещения е знаково.

Някогашните най-верни съюзници на Кремъл нямат друг избор, освен да не се отклоняват много далече от руската орбита, въпреки многовекторната си външна политика - с ЕС, или Китай и Латинска Америка.

В противен случай ще стоят на студено и ще гладуват.