Белодробият тромбемболизъм представлява запушване на една или повече белодробни артерии от тромб. Тромбите са кръвни съсиреци, които достигат до белите дробове от дълбоките вени на краката или по-рядко, от вени в други части на тялото при състояния на дълбока венозна тромбоза. Тъй като тромбите блокират притока на кръв към белите дробове, белодробната тромбемболия често е животозастрашаващо състояние. Затова своевременното лечение чувствително намалява риска от фатален край. По темата разговаряме с кардиолог от УМБАЛ "Св. Екатерина" доктор Ана Попова.

Какво представлява белодробния тромбемболизъм и защо се счита за високорисково състояние?

Белодробният тромбемболизъм (БТЕ) е последица от дълбоката венозна тромбоза. Тези две състояния са изяви на едно и също заболяване, което е венозният тромбемболизъм. Дълбоката венозна тромбоза представлява образуване на тромби, кръвни съсиреци във венозните съдове, които когато се откъснат могат да се придвижат до белия дроб и тогава предизвикват белодробен тромбебмолизъм. БТЕ е третият по честота остър сърдечносъдов синдром след миокардният инфаркт и след инсулта. Той е животозастрашаващо състояние. Смъртността в днешни дни е около 14%. В същото време той има голям потенциал за обратно развитие при навременна реакция и терапия. Но ако остане неразпознато като състояние може да доведе до фатален край.

Кои са рисковите фактори, само дълбоката венозна тромбоза ли?

Някои от рисковите фактори могат да бъдат временни, други перманентни- такива са генетичните фактори. Най-високорискови са фрактурите на долните крайници, протезиране на тазобедрената става или коляно, голяма травма, която засяга гръбначен мозък, както и състояния, които водят до временно обездвижване. Сърдечната недостатъчност, миокардния инфаркт, онкологичните заболявания сами по себе си също са рискови състояния, които могат да доведат до белодробен тромбемболизъм.Честотата на белодробния тромбемболизъм е 8 пъти по-висок при пациенти над 80 години, тоест възрастта също е един рисков фактор. Не на последно място рисков фактор са генетичните състояния като тромбофилиите, при които има различни генетични мутации на някои от факторите на кръвосъсирването, които водят до нарушение на кръвосъсирването с последващо образуване на тромби.

БТЕ се среща по-често при възрастни хора или и младите може да засегне? Може ли да направим някакво разграничение по възраст или пол?

По принцип жените са изложени на по-висок риск по време на бременност и когато използват хормонални контрацептиви. Възрастни пациенти над 60 години са рискови, но в същото време може да засегне и млади хора , които имат генетични нарушения в случая тромбофилии.

Как се лекува ? Има ли някакво критично време за улавяне на това състояние, както при инсулта и инфаркта първите минути са жизнено важни?

Белодробният тромбемболизъм не прави изключение от тези състояния. Навременната диагноза е от голямо значение особено в случаите на остър масивен белодробен тромбемболизъм. Първи симптоми на остър белодробен тромбемболизъм са задух, особено такъв, който е предшестван от болки в долни крайници и видим оток, често по-изразен на единия от двата крайника са сигнал , че пациентът трябва да потърси спешно кардиологично звено. Потвърждаване на финалната диагноза изисква скенер , пулмоангиография като лечението е специфично според клиниката на пациента, големината на засегнатите белодробно кръвообращение като възможностите за терапия са фармакологични, интервенционални и хирургични за най-тежките случаи.

Има ли профилактика, която може да се прилага с цел избягване на това състояние?

Да. Профилактиката включва на първо място здравословен начин на живот с движение и избягване на обездвижване, отказ от тютюнопушене, регулиране на телесното тегло. Това са фактори, които могат да профилактират модифицируемите фактори, които могат да доведат до белодробен тромбемболизъм. Специфичната профилактика включва приложение на антикоагуланти-лекарства, които водят до разреждане на кръвта като това се назначава от лекар при съответните хирургични интервенции, в хода на хоспитализации или при състояния, които водят до частична или пълна имобилизация.