Ето какво съм написал през януари 2008 г., по повод предстоящото обявяване на независимостта на Косово:
„САЩ, Русия и страните от Европейския съюз са вперили поглед към Прищина, защото евентуалното едностранно обявяване на независимост на Косово може да предизвика „ефекта на доминото" в поне още няколко конфликтни точки по земното кълбо.
На пръв поглед Русия изглежда най-категоричния и принципен противник на независимостта на Косово, но евентуалното официално и формално отделяне на населената с албанци територия от Сърбия, може да донесе на руската дипломация „железни" аргументи в подкрепа на поне три други „квазидържави", чакащи прецедент за да напомнят за съществуването си.
Независимостта на Косово без всякакво съмнение ще галванизира „спящите конфликти" в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.
Управниците на Грузия и Молдова вероятно гледат с тревога към Прищина, защото на тяхната територия има точно три самообявили се държави, посочени по-горе, които се домогват до международно признание.
Разликата между тях и Косово е само в мащаба и структурата на международната подкрепа, на която се радват.
Правителството на Хашим Тачи има в ръцете си „плана Ахтисаари", който може да бъде определен като „почти съвсем независимост", докато Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието (Трансистрия) се радват засега само на подкрепата на Русия.
Както се вижда, руската страна може да се възползува от евентуалната подкрепа на някои държави за независимостта на Косово и да поиска същият аршин да се прилага и към подкрепяните от нея, фактически независими анклави в Молдова и Грузия.
Трудно е да се очаква, че в Москва ще пропуснат подобен прецедент и ще наблюдават пасивно ставащото".
След независимостта на Косово, руснаците ни представят сметката под формата на независимост на Южна Осетия и най-вероятно на Абхазия.
Приднестровието може да почака - ако Молдова НЕ влезе в НАТО но влезе в ЕС, Москва охотно ще остави този руски анклав в рамките на Обединена Европа ...
Нещата се развиват зле - имам чувството, че Грузия преживява същото, както България по време на Междусъюзническата война.
Някой даде заповед "да се направят осетинците по-отстъпчиви" и ето ти руските войски в Южна Осетия. Не пиша "в Грузия", защото сериозно се боя, че тази територия вече не е грузинска.
Саакашвили като умен човек до последния момент се опитваше да запази Южна Осетия поне формално в рамките на Грузия.
Той даваше на осетинците автономия, може би по-широка от тази, която беше предвидена за Косово на преговорите в Рамбуйе.
Само че осетинците вече си бяха начертали плана, а руснаците чакаха на кого от грузинска страна няма да му издържат нервите.
Дочакаха комай - комай. Тепърва ще се правят "Карнегиеви анкети", ще се пишат книги и ще се снимат филми, но това няма да промени нещата. Руснаците си взеха своето чрез марионетките си.
Честно казано, абхазците и осетинците имат определени основания да са скептични по отношение на грузинците. Саакашвили е много умен държавник и сигурно и руските привърженици там не се съмняват в добронамереността му.
Но мандатът на Саакашвили не е безкраен, а след него могат да дойдат всякакви в случай, че Грузия не успее да влезе в НАТО. За ЕС по-добре да не говорим...
През годините видяхме какво ли не в Грузия - и национализмът на Гамсахурдия, и опозицията на криминалната икономика срещу него (Джаба Йоселиани), и олигархичното управление на Шеверднадзе, и "цветната революция"...
Всякакви чудеса могат да избуят в Грузия, ако няма стабилна външна опора ...
Дано тази трагедия, която тече в момента сякаш по ускорен график, плати цената и на грузинската окончателна независимост от Москва, и на влизането на Тбилиси в НАТО.
Макар че всичко може да се случи. Жалко за добрите хора, не им се размина войната. Дано поне да е ограничена по време и по територия...
Тъжно, много тъжно ...
Продължение по темата...
Наблюдавайки хода на бойните действия в Южна Осетия и размяната на въздушни удари от руска страна със залпове на реактивните установки "ГРАД" - от грузинска, не можем да не си зададем въпроса как се стигна до тук.
Нима грузинското политическо ръководство е имало някакви илюзии по отношение на руската подкрепа за Южна Осетия?
Възможно ли е в Тбилиси да не са си давали сметка, че след признаването на независимостта на Косово ситуацията се е променила?
Ситуацията с връзката между независимостта на Косово и създаването на прецедент, който да активира така наречените "спящи конфликти" е била пределно ясна и на грузинското политическо ръководство, защото Грузия категорчино отказа да признае Косово.
Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия.
Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско - гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат "таен" - бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че "съюзниците - разбойници" се подготвят за война и им е нужен повод.
По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики - в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ.
Не знам каква е била логиката на грузинците, когато са решили да направят това, което един наш всекидневник доста неудачно нарича "плах опит за възстановяване на суверенитета на Грузия върху Южна Осетия". (Не виждам особена плахост в използуването на танкове и системи за залпов огън - телевизионните репортажи показват едни бойки и мотивирани грузински войници, които знаят за какво се бият).
Нямаме информация на какво ниво е взето решението за атаката на столицата на Южна Осетия. Няма и от къде да имаме такива сведения в момент, когато в Грузия има военно положение и едва ли някой ще ни осветли по въпроса.
Но напълно възможно е решението да е взето от военните на полево, тактическо ниво, като отговор на южно-осетинските провокации.
Досущ както при нас през 1913 г. - атакуваме сърбите и гърците в Македония за да "се посместят" и "да ги направим малко по-отстъпчиви".
Последиците обаче са крайно лоши. Саакашвили е насаден на пачи яйца, досущ както Царят и военните са насадили българското правителство през 1913 г.
Не може никой да не е забелязъл очевидното противоречие между направеното от Саакашвили предложение за "максимално широка автономия" на Южна Осетия и започналите едновременно с това боеве в Цхинвали.
Докато президентът на Грузия прави някакви отчаяни опити да задържи Южна Осетия поне номинално в границите на Грузия, други "по-умни" фактори се опитват да решат въпроса с военна сила.
Да решаваш някакъв въпрос с Русия по военен път е неблагодарна работа. Затова и смятам, че Саакашвили е бил поставен пред свършен факт от някакъв кръжок сред висшите грузинските военни.
Логиката им е била проста. От тяхна гледна точка, няма мирен път за връщане на Южна Осетия (както и на Абхазия) в границите на Грузия.
Самите жители на Южна Осетия не са особено ентусиазирани от идеята да живеят в грузинската държава.
"Политическият елит" в Южна Осетия (в него има от всичко - бивши и настоящи тайни служби, политически и бизнес спекуланти на високо равнище, разнообразни мрачни герои и т.н.) под никакъв предлог няма да допусне реинтеграция на Южна Осетия в Грузия.
Така наречените миротоворчески сили в Южна Осетия са в пропорция 2 към 1 - състоят се от руски, южно осетински и грузински миротворци. С "Косовския прецедент" сепаратистите могат да си спекулират "как угодно".
При такова разпределение на картите са възможни две стратегии. Едната (според мен - на Саакашвили) е да се търси начин за номинално оставане на Южна Осетия в границите на Грузия с надеждата, че настроенията в самообявилата се република ще се променят в по-далечна перспектива.
Най-солидната подпора на тази теза е фактът, че в Южна Осетия никога не е имало и намек за национално потисничество, както в Косово. Търкания между етносите - да, но издевателства от югославски тип - не.
Втората стратегия е - "блицкриг", поставяне на всички пред свършен факт и призив към международната общественост да се притече на помощ на Грузия.
Втората стратегия отговаря на мисленето на военните като цяло. Те са видели с очите си, че опитът да се приложи в Косово модификация на първата стратегия е завършил с неуспех.
И тръгват "ва банк" в момент, когато смятат, че южно осетинската страна е направила достатъчно сериозни провокации срещу Грузия.
Така наречената "втора стратегия" страда от няколко сериозни недостатъка.
Първо, тя подценява способността на руската военна машина да реагира бързо. Видя се, че тази сметка е погрешна. Руснаците пристигнаха светкавично по въздух, суша и вода.
Второ, провеждането на такава стратегия без пълна съгласуваност с политическото ръководство е повече от рисковано. Не може да отиваш на бой с руската армия и едновременно с това войниците ти постоянно да чуват по радиото призивите на Тбилиси за сключване на примирие ...
В междунарлоден план пък такава дисхармония между военни и политическо ръководство е още по-неприемлива.
Трето, провеждането на подобна стратегия изисква предварително подготвен план за пропагандна война с противника, като в случая това са руските информационни служби, а не пресаташето на южноосетинския "президент".
Засега, Грузия не печели информационната война. Дори и да не я загуби, това не е повод за радост - на Тбилиси е необходима само победа в медиен план. Засега това не става.
Затова, когато конфликтът завърши, в Грузия дълго ще текат анкети за това, кой и как е дал сигнал за офанзивата в Южна Осетия. Затова и писах, че ще има нови "Карнегиеви анкети".
Главният проблем обаче е друг. Дали военният конфликт в който Грузия се озова ще засили или ще ерозира положението на грузинското политическо ръководство. Възможни са и двата сценария.
Изходът разбира се е функция на ставащото на бойното поле, но в не по-малка степен и на интерпретирането му в грузинското публично пространство.
Дали грузинците ще се консолидират около Саакашвили, след като се чувстват заплашени от враждебния съсед - великан или по подобие на много други исторически примери (от френско - пруската война та до Фолкландската криза), политическото ръководство ще падне жертва на недоволството от изтърпяния военен кошмар.
Саакашвили има своите шансове. Той не е император, коронясъл се след нещо средно между референдум и държавен преврат. Не е и ръководител на непопулярна военна хунта, като злополучният генерал Галтиери в Аржентина.
Поне към този миг и час, Саакашвили разполага с достатъчни политически ресурси - публично доверие и миротворческа визия, за да задържи властта в страната.
Тук трябва да бъде съсредоточена помощта на демократичните съюзници на Грузия - бързо спиране на конфликта и МНОГО голяма помощ за възстановяването на Грузия.
Истинска солидарност и истински "План Маршал" за Грузия.
Mitsubishi
на 15.02.2010 в 23:32:09 #105Сърбия = Мафия Независимост за Косово! Независимост за Войводина! Независимост за Западните покрайнини!

АйБиеМ 370/148
на 26.10.2008 в 00:45:36 #104Виж какво драги, Малко късно и съвсем случайно попаднах на това, което си се опитал да напишеш. Моето мнение по твоя проблем е следното: В Грузия руснаците забиха първия пирон върху ковчега на еднополюсния свят и американската хегемония в него. И ти, колкото и да се пънеш, няма да можеш го извадиш с логорейния си гъз, поставен по погрешка от Твореца на мястото на главата ти. Вторият пирон дрънна съвсем наскоро – световната финансова криза, предизвикана от неудържимата американска лакомия за все по-големи печалби, чука на вратата ни. Няма ли да се намери някой от твоята шайка (едно време бяхте цели пълчища от бездарно свободомислещи пазарни пропагандатори) днес да каже още нещо малоумно за саморегулацията на свободния пазар, абсолютната ненамеса на държавата и прочее неолиберална ексхумация на идеите на изкопаемото Фридрих Хайек? Някой да изпита малко срам и да се покае публично?
ТеодорДечев
на 08.09.2008 в 02:44:35 #103Уважаеми Тарико, Чудя се, не сте ли видял, че автор на статията все пак съм аз !?
tarrico
на 05.09.2008 в 15:42:47 #102г-н Дечев, наистина едвам едвам прочетох драсканиците ви по теми незасегнати в статията на автора и ако вие поне малко от малко имахте лустрото, с което се представяте , щяхте да си отворите лична страница за своите лични почитатели ( има ли такива ? ), а не да ни занимавате с ала-балистиката си под тази добра и интересна статия !
Leon
на 19.08.2008 в 01:56:31 #101Цялата статия: http://www.rense.com/general83/rob.htm Тоя линк не ми го отваря компеца...дали има връзка с това че съм в УСА в момента
Leon
на 19.08.2008 в 01:52:22 #100"Да решаваш някакъв въпрос с Русия по военен път е неблагодарна работа. " От това по-точно казано просто здраве му кажи...НЕ се сещам някой в исторически план да си е решил проблемите с Русия по военен път...Ако нещо съм пропуснал в час по история някой да ме коригира .
BearEgg!
на 17.08.2008 в 20:07:39 #99Г-н Дечев, Благодаря за линковете които след като напиша това ще прочета с интерес!
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 20:01:28 #98Е, тази на Гантрий поне е написана разбираемо - няма ги "хамериканците", "Путьо" и други подобни мъдрословия ...
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 18:41:28 #97До Аксел Роуз, Надявям се, няма да се разсърдите ако се съсредоточа върху текста: http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists Другото произведение - на "Каруцаря" просто само се дисквалифицира ... И не заради "конспирацията", а поради очевидни причини в изказа на Божем "вепсуващият Каруцар" ... Да бе, не бил псувал ...
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 18:23:43 #96Кихано 6, Чудя се, как стигнахте до извода, че в „блогосферата” преобладават про-американските и анти-руски блогове. Просто не сте броили достатъчно. Ако искате, да Ви пусна линкове към про-руски, че и към про-сръбски блогове. Авторите им редовно му навестяват и коментират написаното от мен – доста по-коректно и по-добронамерено от Вас, да речем, но както уточнихме вече, нямам намерение да се правя на щипана госпожица ... Аксел Роуз, Ще прочета внимателно предложеното от Вас и ще се обадя.
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 18:18:44 #95Продължение (и малко повторение) от долния постинг: Между другото, пишете: Не искам да ме разбирате погрешно, но според мен за да може човек безпристрастно да погледне на нещата такива каквито са, а не такива каквито на всички ни се иска, трябва да можем да загърбим политическите си убеждения и да се доверим на данните които имаме. Информацията е публикувана в интернет, а изводите от нея всеки от нас нека направи за себе си. В отговор мога да напиша поне две неща: Оставям Вас да прецените, доколко политическите ми убеждения се отразяват на заключенията в работите ми. Разбира се, под „работи” разбирам много по-сериозни текстове, от този, публикувани в научни списания, където нещата се рецензират и не се пуска „какво да е”. Заключения от общ характер можете да си направите от поместеното в блога ми: www.teodordetchev.blog.bg Аз лично смятам, че толкова пъти съм бил предаван от всякакви свои „политически съмишленици”, че трудно някакви партийни или идеологически „начала” могат да изкривят гледищата ми. Мога да се заблудя, мога да бъда подведен, мога да направя неверни заключения поради недостатъчна изходна информация. Всичко това е възможно. Но да си кривя душата, заради кефа на някакви партийни централи – не ме търсете тук. На всичкото отгоре, вече сигурно повече от две години съм абсолютно безпартиен. От 2003 г. насам, бях „почти безпартиен”, в смисъл, че не заемах никакви ръководни партийни постове и не бях ангажиран в никаква партийна активност. Що се отнася до „информацията в интернет”, мисля, че трябва да бъдем изключително предпазливи точно с нея. Понякога съвършенно достоверна на пръв поглед информация в интернет е абсолютно НЕвярна. Давам пример с мен самия – в сайта „ОМДА” има моя биографична справка в която се твърди, че през 1997 г. съм бил избран за депутат. Ами какво да направя, като никога в живота си не съм бил дори кандидат за депутат ? Иначе, източникът е общо взето добросъвестен и достоверен ... А какво да правим, когато източниците са недобросъвестни ...
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 18:16:50 #94Мартин написа: „Г-н Дечев смея да твърдя, че ние младите не сме обременени от политическите травми нанесени Ви в миналото. Съветвам Ви, г-н Дечев, да се интересувате за събитията отнасящи се до 9/11, защото мнието Ви, че това е просто една конспиративна теория (злонамерена при това) е просто смешно на фона на всички тези специалисти които изказват противоположната теза.” Драги Мартине, Както вече сте разбрал, аз съм се интересувал от въпроса „9/11” и дори съм публикувал мнението си в съответните научни издания. Искрено се радвам за всички, на които не са нанесени „политически травми”, като нашите. Общо взето, това дава надежда за някакъв „интегритет” на българското общество в по-далечно бъдеще. Но не бъдете сигурен, че и сегашното време не нанася политически, психологически и други травми. Случва се за съжаление ... Дано, все пак на Вашето поколение се случва по-рядко. Що се отнася до втората чакт на абзаца, бих написал две неща. Първо, хора като Тиери Мейсон и Майкъл Мур са специалисти само в една област – теорията на пропагандата. Забелязъл сте, че за разлика от повечето участници във форума, избягвам личните квалификации, но при случайна среща с тези двама господа, не бих подал ръса на никой от тях. За сравнение – не ми е никакъв проблем да стисна ръката на SS-20, той просто не ме харесва човекът и толкова. Докато тези двамата господа са откровени комерсиални експолататори на абсурдни твърдения, съврзани с едно огромно нещастие. Майкъл Мур няма да коментирам, може би защото отвращението ми от него е по-малко, отколкото от Тиери Мейсон. За втория си заслужава да се кажат две – три думи. Тиери Мейсон е говорител на френски среди, които смятат, че постигането на величието на Франция минава през пълното отричане на всичко американско. Някой ден можем да доживеем да прочетем от автори като Мейсон, че и десант в Нормандия не е имало. При това с изобилна аргументация. Докато на Балканите, нашите нации си имат своите комплекси на обитатели на „малки държави” (макар че по европейските стандарти, България е по-скоро средна по големина ), то хората на които е говорител Мейсон, са обладани от комплексите на една колониална империя която се бори да не залезе напълно. Ако британците се опитват да консолидират своята „Общност на нациите” повече на политическа и на икономическа основа, то французите много преди Хънтингтън да напише „Сблъсъка на цивилизациите”, се опитват да продават на геополитическия пазар нещо, което може би можем да наречем „културно – езиков империализъм”. Така наречената „Франкофония” не е нищо повече от опит за поддържане на политическо влияние преди всичко със средствата на културата и на разпространението на френския език. Тук подчертавам, че НЕ намирам нищо лошо в този подход. Всяка империя търси инструментите, с които да циментира влиянието си там, където смята за важно. Някои хора, изпускат факта, че Франция продължава де факто да е империя с много сериозни регионални и глобални интереси. Проблемът на французите, (особено на „ширакистите”, при които отдадеността на франкофонията, граничеше с „обсесия”) е, че англо-саксонското влияние в глобализирания свят влиза в конфликт с „културно - езиковите” инструменти на франкофонията. Различните политически течения във Франция гледат по различен начин на това противоречие, но съществува лоби, което смята, че всичко английско, респективно – американско е най-меко казано вредно за френската кауза. По същия начин, по който след Втората световна война, във Франция са създадени различни нелегални мрежи срещу френско – германското сближаване (конспирации от типа на прословутия „Огнен кръст”), така в днешно време различни кръгове сред политическия елит, интелектуалците и разбира се – тайните служби се консолидират, за да се борят срещу „англо-саксонското нашествие”. Франция поддържа собствени ядрени сили и което е по-важно – собствена глобална система за прихващане на електромагнитни сигнали, така нареченият „Френски ешелон”. От части, това е отражение на вътрешния натиск, който оказват тези френски елити, които държат Франция да не е просто Велика сила, а глобална империя, противопоставяща се на „културно неприемливите” американци. Автори като Мейсон са говорители точно на тези среди. Те съчетават полезното с приятното – имената им се прочуват, получават се хубави хонорари от продажбата на „прозренията им”, укрепват личните им връзки с разни фактори от разни служби, които биха могли да са им от полза някой ден. На участниците във форума на всеки пет минути им се привиждат американски шпиони, но чудно защо не забелязват как здраво работят французите. Едно време СССР експлоатираше благородните идеи на Движението за мир и на антиядрените движения, като умело инвестираше в тях и ги насочваше да протестират срещу натрупването на ядрения арсенал на Запада. Днес, французите изключително елегантно използуват по подобен начин различните анти-глобалистки течения, движения и световни мрежи. Така да се каже – като не може френският език да бъде езикът на глобализацията, ще го направят език на АНТИ- и на АЛТЕР-глобализма. (Между другото, по някаква ирония на съдбата, руският език е в по-голяма степен „език на глобализацията” от френския. Английският и руският са официалните езици на Световната банка ...). С избирането на Саркози, френската активност в тази област леко отслабна, но има всички основания да смятаме, че това е временно явление. Между другото, пишете: Не искам да ме разбирате погрешно, но според мен за да може човек безпристрастно да погледне на нещата такива каквито са, а не такива каквито на всички ни се иска, трябва да можем да загърбим политическите си убеждения и да се доверим на данните които имаме. Информацията е публикувана в интернет, а изводите от нея всеки от нас нека направи за себе си. В отговор мога да напиша поне две неща: Оставям Вас да прецените, доколко политическите ми убеждения се отразяват на заключенията в работите ми. Разбира се, под „работи” разбирам много по-сериозни
ТеодорДечев
на 17.08.2008 в 18:15:38 #93Доколкото разбирам, вече сме в режим на свободна дискусия. Добре че, администраторите не са ни подканили любезно да се преместим в „чат - рума”, че не долюбвам това място. По въпроса за „Близнаците” и атаката срещу тях, теория си имам и аз. Можете спокойно да я класифицирате и нея като конспиративна – като се казва, който няма грях, той първи да хвърли камък. Ето необходимия линк: http://oshte.info/004/000105/07/1207/06.htm Статията е отпечатана в списание „Геополитика”: Дечев, Т., Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът, Сп. “Геополитика”, брой 4, 2005, стр. 167 – 181. Налага се да поясня, че някои от най-важните за нашата дискусия твърдения, трябва да бъдаг прочетени в бележките под черта – в интеренте версията на статията, те са на края, ако не греша. Извинявам се за неудобството ... От неособено внимателното си проучаване, съм установил, че има поне една българска статия в подкрепа на теорията ми, която е публикувана в списание „Икономика”: Петров, Ал., Постмодерното финансиране на тероризма, информационната ера и терористичният франчайзинг, С., Сп. „Икономика”, бр. 2, 2007 г., година LXI, стр. 68 – 72. Аз си позволих да я кача в частния дискусионен форум „Де зората”, където може да бъде прочетена тутакси: http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,87.msg3690.html#msg3690 За да се четат двата текста спокойно и леко, трябва да се обърне внимание на дефиницията за „ДЕЗорганизация”, присъстваща под една или друга форма и на двете места. Познаването на книгата на Скот Лаш „Критика на информацията” е ограмно предимство ...
Kihano6
на 17.08.2008 в 10:08:17 #92Г-н Дечев, не бих казал, че имам излишно време, но това което се върши от САЩ и Запада в международната политика е недопустимо. Като обикновен гражданин моите възможности засега се изчерпват с противостоянето на тоталната пропаганда на САЩ и запада за която истината не значи нищо. Информацията на която съм се базирал за изложението си относно конфликта в Грузия е изцяло от този сайт. Пускате търсене с "Осетия" и четете кавото излиза. Телевизия почти не гледам, но ползувам много други общодостъпни източници измежду които почти липсват руски. И все пак аз съм обикновен форумец към които изискванията са далеч по-минимални отколкото на "колумнист". Поне аз така си представям нещата. Що се отнася до линка към блогера Гантрий - нали уж бяхте против конспиративните теории? Още нещо за блогърите. Попадам вече на 4ти или 5ти блог на български с антируска насоченост ( Вашия колега Юлиан Попов също има такъв.) а не съм срещал проруски такъв. Това е статистически малковероятно, дори ако допуснем, че русофилите са 2 пъти по-малко от русофобите в България. Освен това не мога да разбера откъде блогерите намират време да списват тия блогове. Аз също бих подхванал блог, но трябва все пак и да работя. Освен това накои блогове вадят "информации" които не са по силите на такъв като мен. Всички тия неща ме карат да изпитвам известно съмнение относно "спонтанността" на тия блогове. Като се имат в предвид опитите на американската пропаганда за тотален медиен контрол, то вероятността да са решили да, че свободомислието в интернет им идва много и са измислили системата на блоговете. Засега това е поредната "конспиративна" теория, но ако ми остане време ще си дам труда да я проверя.
lVlart!n
на 17.08.2008 в 02:39:02 #91BearEgg
Г-н Дечев смея да твърдя, че ние младите не сме обременени от политическите травми нанесени Ви в миналото. Съветвам Ви,г-н Дечев, дасоинтересувате за събитията отнасящи се до 9/11, защото мнието Ви, че това е просто една конспиративна теория (злонамерена при това) е просто смешно на фона на всички тези специалисти които изказват противоположната теза. Не можете да отхвърлите с такова пренебрежение една теза, която е частично доказана чрез анализ на видеоматериали и показания на очевидци. Дори и истината да е друга,доказателствата са в полза на конспиративната теория,както Вие я наричате. Не искам да ме разбирате погрешно, но според мен за да може човек безпристрастно да погледне на нещата такива каквито са, а не такива каквито на всички ни се иска, трябва да можем да загърбим политическите си убеждения и да се доверим на данните които имаме. Информацията е публикувана в интернет, а изводите от нея всеки от нас нека направи за себе си.
ТеодорДечев
на 16.08.2008 в 22:58:25 #90Кехано 6, Вие видимо ивате повече време за да гледате различни телевизионни емисии. Тук Ви отстъпвам, както и в писмовната производителност напоследък. Затова ще ес огранича да насоча публиката към един постинг на стария и печен блогър Гантрий, който също има коментар по отношение на емисиите на Фокс нюз. Ето впрочем въпросният линк: http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=223416 Коментарите по написаното можете да адресирате и към блогъра Гантрий лично
Kihano6
на 16.08.2008 в 11:20:09 #89Е, какво става, май има смешно развитие на събитията. Манипулаторите от Fox News се издъниха http://news.ibox.bg/news/id_1418430090. Изглежда са повярвали на собствената си пропаганда и не са проверили предварително какво смятат да кажат двете бежанки от Грузия. Във Fox ще има уволнени. Неконтролирана истина не може да се промъква в новините. Въпреки антируската политика на Чехия, Вацлав Клаус изказа мнението което и аз съм написал по-долу - че конфликта в Грузия е следствие от признаване на независимостта на Косово http://news.ibox.bg/news/id_772422614. Общо взето известно нещо, което западната и особено американската проправителствена пропаганда се опитва да изтрие и да хвърли вината върху Русия. Вече споменах за изказването на Кондиционера Райс. Днес се изявява Буш http://news.ibox.bg/news/id_1388778934. Нищо ново, едни и същи агресивни методики спрямо Русия, спрямо Ирак, спрямо Иран, спрямо целия свят. Истината няма значение! Важното е да създадем враг! Важното е тоя на когото готвим война да изглежда лош (иначе ние излизаме лоши, нали така?), а у дома да има страх! САЩ и запада никога не са спирали Студената война! даже опитват да я затоплят. Както виждам, когато фактите говорят и г-н Дечев мълчи. Е, в моя анализ на фактите от конфликта в Грузия има един малък пропуск! Очевидно г-н Дечев не познава фактите, щото иначе веднага щеше да ме засече. Е, сам ще се разкритикувам. В представянето на фактите наред с маловажните декларации "ЕС подкрепя Грузия", "САЩ подкрепя Грузия" съм пропуснал и нещо съществено. А имено, опита на Руската Дума да "изтъргува" признаването на Южна Осетия и Абхазия срещу отказ на Грузия от встъпване в НАТО. Това хвърля известна сянка върху етичните принципи на които се базира Руската политика. Такова предложение всъщност, би устроило Грузия, тъй като се постига териториалната й цялост. Зад Грузия обаче стои САЩ, за които Грузия е необходим военен плацдарм в агресията срещу Русия. Както и да е, тая забежка на Руската дума е леко прегрешение в сравнение с аморалната политика на САЩ (и Запада/Нато), която традиционно е свързана с военни агресии и груба намеса във вътрешните работи на много страни в света, масово манипулиране на общественото мнение в световен мащаб и исторически инжинерство, като част от това манипулиране. Тази поправка от моя страна обаче ни най малко не променя тезите които съм изказал в предишния си пост. А именно: Войната в Грузия е натрапена на Русия от САЩ и запада, чрез признаването на независимостта на Косово и чрез американската марионетка - Саакашвили. Конфликта в Грузия е част от агресивното настъпление на САЩ и НАТО срещу Русия! Методите са: Обграждане на Русия с членки на НАТО в които могат сигурно да бъдат разположени преди всичко американски войски и военни съоръжения. Манипулиране на граничещите с Русия страни които нямат афинитет към нато, чрез "цветни революции" след които марионетните на САЩ (и запада) правителства настояват за влизане в НАТО обикновено без съгласието на народа. Разполагане на ПРО в Чехия и Полша. Тази политика на САЩ и Запада е изключително опасна и нейното задълбочаване може да има фатален край за цялото човечество! САЩ развиват неофашиски синдроми и нездрави апетити за тотално световно господство!
BearEgg!
на 16.08.2008 в 00:29:10 #88Да господин Дечев, приписах ви дума която аз лично се надявах да не сте употребили, но ще си призная писах долното при умора и лек мързел да прочета всички комнетари назад. Малко смешно се получи при положение че по-рано същият ден, имах подобен мини спор в една от темите в която бях цитирал някой, след което бях обвинен за употребата на термина. Извинения за което! Сега що се отнася до сериозната част. Предполагам че под "френски драскачи" визирате Тиери Мейсон и неговите книги по темата. Дали точно радикалната левица е най-големият критик и скептик на подобни твърдения и автори, да Ви призная не претендирам че знам, най-малкото защото избягвам като цяло да се интересувам от мнението на хора от крайният политически спектър. Особено пък левият такъв и особено този в САЩ. Винаги съм предпочитал да търся мнението на именно набедените, а в случаят с 11 Септември, един от обичайните заподозрени за подобни сценарии се оказват еврейските think tank-ове и висши служители от силовите служби и армията на страната. Защото когато именно хора от тези среди започнат да изказват съмнения в официалната версия, тогава нещата придобиват сериозност и будят безпокойство. Твърде често съм имал спорове и съм бил обвиняван като сляп подръжник на "печалбари" от рода на Майкъл Мур, който иначе има не малко точни попадения. Никога обаче не съм получавал отговор когато става дума за хората които реално формират скептицизма у мен. Хора като бившият главнокомандващ силите на НАТО генерал Уесли Кларк, и десетките да не кажа стотици висши военни. Когато именно такива хора започнат да изказват сериозни съмнения и дори да посочват слаби дори звучащи като невъзможни твърдения на президентската администрация, в частта на чисто военните аспекти на ударите, когато стотици учени и архитекти с доказан и защитен през годините професионализъм, изразят несъгласие с обясненията за колапса на сградите, когато ветерани в американската политика, при това консервативни републиканци като Пат Бюканън - републиканска икона, Пол К. Робъртс - основна фигура в кабинета на президент Роналд Рейгън и много много други, и за финал всичкото това подкрепено с твърденията на именно хората били на място в деня на атентатите, обикновени полицаи и огнеборци, тогава хора като Мур или Мейсон са нищо повече от добри разказвачи, но най-малко източник на целият този скептицизъм възприеман от все повече хора. И срещу всичките тези твърдения на професионалисти "тежка категория" , някак си единият "гол" призив на президента Буш логично ми звучи като нищо повече от отчаян опит просто да не се говори по темата без обаче да се дава реален довод защо! Понеже обаче все пак коментираме под тема различна от 9/11, ще спра до тук. За финал само ще се върна на самата реч на Дж.У.Буш. Едни подобни думи, само месец след самите атентати, когато дори "конспиративните теории" не се бяха завъртяли по света, звучи не на място, да не кажа съмнително. Let us never tolerate outrageous conspiracy theories concerning the attacks of September the 11th; malicious lies that attempt to shift the blame away from the terrorists, themselves, away from the guilty. http://www.whitehouse.gov/news/releases/2001/11/20011110-3.html http://www.youtube.com/watch?v=6K5M0xtxQVQ Благодаря Ви за отделеното време! Със Здраве!
ТеодорДечев
на 15.08.2008 в 21:49:52 #87Ес Ес - 20, Не мислите ли, че вече започнахте сериозно да си противоречите. Вие пишете: Не мога да повярвам,че това жалко и видно страхливо президентче ще се реши да нападне Русия!Защото Русия отдавна е предупредила Грузия ,че ще действа по-този начин! Е, хубаво - къде е логиката ?
Милен
на 15.08.2008 в 20:40:49 #86Подпиши Декларация за Грузия! "Империята на злото трябва да бъде спряна" http://www.bgpetition.com/Deklaraciya_za_Gruziya/index.html