Руският реванш за Косово

Ето какво съм написал през януари 2008 г., по повод предстоящото обявяване на независимостта на Косово:

„САЩ, Русия и страните от Европейския съюз са вперили поглед към Прищина, защото евентуалното едностранно обявяване на независимост на Косово може да предизвика „ефекта на доминото" в поне още няколко конфликтни точки по земното кълбо.
На пръв поглед Русия изглежда най-категоричния и принципен противник на независимостта на Косово, но евентуалното официално и формално отделяне на населената с албанци територия от Сърбия, може да донесе на руската дипломация „железни" аргументи в подкрепа на поне три други „квазидържави", чакащи прецедент за да напомнят за съществуването си.
Независимостта на Косово без всякакво съмнение ще галванизира „спящите конфликти" в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.
Управниците на Грузия и Молдова вероятно гледат с тревога към Прищина, защото на тяхната територия има точно три самообявили се държави, посочени по-горе, които се домогват до международно признание.
Разликата между тях и Косово е само в мащаба и структурата на международната подкрепа, на която се радват.
Правителството на Хашим Тачи има в ръцете си „плана Ахтисаари", който може да бъде определен като „почти съвсем независимост", докато Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието (Трансистрия) се радват засега само на подкрепата на Русия.
Както се вижда, руската страна може да се възползува от евентуалната подкрепа на някои държави за независимостта на Косово и да поиска същият аршин да се прилага и към подкрепяните от нея, фактически независими анклави в Молдова и Грузия.
Трудно е да се очаква, че в Москва ще пропуснат подобен прецедент и ще наблюдават пасивно ставащото".

След независимостта на Косово, руснаците ни представят сметката под формата на независимост на Южна Осетия и най-вероятно на Абхазия.

Приднестровието може да почака - ако Молдова НЕ влезе в НАТО но влезе в ЕС, Москва охотно ще остави този руски анклав в рамките на Обединена Европа ...

Нещата се развиват зле - имам чувството, че Грузия преживява същото, както България по време на Междусъюзническата война.

Някой даде заповед "да се направят осетинците по-отстъпчиви" и ето ти руските войски в Южна Осетия. Не пиша "в Грузия", защото сериозно се боя, че тази територия вече не е грузинска.

Саакашвили като умен човек до последния момент се опитваше да запази Южна Осетия поне формално в рамките на Грузия.

Той даваше на осетинците автономия, може би по-широка от тази, която беше предвидена за Косово на преговорите в Рамбуйе.

Само че осетинците вече си бяха начертали плана, а руснаците чакаха на кого от грузинска страна няма да му издържат нервите.

Дочакаха комай - комай. Тепърва ще се правят "Карнегиеви анкети", ще се пишат книги и ще се снимат филми, но това няма да промени нещата. Руснаците си взеха своето чрез марионетките си.

Честно казано, абхазците и осетинците имат определени основания да са скептични по отношение на грузинците. Саакашвили е много умен държавник и сигурно и руските привърженици там не се съмняват в добронамереността му.

Но мандатът на Саакашвили не е безкраен, а след него могат да дойдат всякакви в случай, че Грузия не успее да влезе в НАТО. За ЕС по-добре да не говорим...

През годините видяхме какво ли не в Грузия - и национализмът на Гамсахурдия, и опозицията на криминалната икономика срещу него (Джаба Йоселиани), и олигархичното управление на Шеверднадзе, и "цветната революция"...
Всякакви чудеса могат да избуят в Грузия, ако няма стабилна външна опора ...

Дано тази трагедия, която тече в момента сякаш по ускорен график, плати цената и на грузинската окончателна независимост от Москва, и на влизането на Тбилиси в НАТО.

Макар че всичко може да се случи. Жалко за добрите хора, не им се размина войната. Дано поне да е ограничена по време и по територия...
Тъжно, много тъжно ...

Продължение по темата...

Наблюдавайки хода на бойните действия в Южна Осетия и размяната на въздушни удари от руска страна със залпове на реактивните установки "ГРАД" - от грузинска, не можем да не си зададем въпроса как се стигна до тук.

Нима грузинското политическо ръководство е имало някакви илюзии по отношение на руската подкрепа за Южна Осетия?

Възможно ли е в Тбилиси да не са си давали сметка, че след признаването на независимостта на Косово ситуацията се е променила?

Ситуацията с връзката между независимостта на Косово и създаването на прецедент, който да активира така наречените "спящи конфликти" е била пределно ясна и на грузинското политическо ръководство, защото Грузия категорчино отказа да  признае Косово.

Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия.

Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско - гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат "таен" - бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че "съюзниците - разбойници" се подготвят за война и им е нужен повод.

По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики - в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ.

Не знам каква е била логиката на грузинците, когато са решили да направят това, което един наш всекидневник доста неудачно нарича "плах опит за възстановяване на суверенитета на Грузия върху Южна Осетия". (Не виждам особена плахост в използуването на танкове и системи за залпов огън - телевизионните репортажи показват едни бойки и мотивирани грузински войници, които знаят за какво се бият).

Нямаме информация на какво ниво е взето решението за атаката на столицата на Южна Осетия. Няма и от къде да имаме такива сведения в момент, когато в Грузия има военно положение и едва ли някой ще ни осветли по въпроса.

Но напълно възможно е решението да е взето от военните на полево, тактическо ниво, като отговор на южно-осетинските провокации.

Досущ както при нас през 1913 г. - атакуваме сърбите и гърците в Македония за да "се посместят" и "да ги направим малко по-отстъпчиви".

Последиците обаче са крайно лоши. Саакашвили е насаден на пачи яйца, досущ както Царят и военните са насадили българското правителство през 1913 г.

Не може никой да не е забелязъл очевидното противоречие между направеното от Саакашвили предложение за "максимално широка автономия" на Южна Осетия и започналите едновременно с това боеве в Цхинвали.

Докато президентът на Грузия прави някакви отчаяни опити да задържи Южна Осетия поне номинално в границите на Грузия, други "по-умни" фактори се опитват да решат въпроса с военна сила.

Да решаваш някакъв въпрос с Русия по военен път е неблагодарна работа. Затова и смятам, че Саакашвили е бил поставен пред свършен факт от някакъв кръжок сред висшите грузинските военни.

Логиката им е била проста. От тяхна гледна точка, няма мирен път за връщане на Южна Осетия (както и на Абхазия) в границите на Грузия.

Самите жители на Южна Осетия не са особено ентусиазирани от идеята да живеят в грузинската държава.

"Политическият елит" в Южна Осетия (в него има от всичко - бивши и настоящи тайни служби, политически и бизнес спекуланти на високо равнище, разнообразни мрачни герои и т.н.) под никакъв предлог няма да допусне реинтеграция на Южна Осетия в Грузия.

Така наречените миротоворчески сили в Южна Осетия са в пропорция 2 към 1 - състоят се от руски, южно осетински и грузински миротворци. С "Косовския прецедент" сепаратистите могат да си спекулират "как угодно".

При такова разпределение на картите са възможни две стратегии. Едната (според мен - на Саакашвили) е да се търси начин за номинално оставане на Южна Осетия в границите на Грузия с надеждата, че настроенията в самообявилата се република ще се променят в по-далечна перспектива.

Най-солидната подпора на тази теза е фактът, че в Южна Осетия никога не е имало и намек за национално потисничество, както в Косово. Търкания между етносите - да, но издевателства от югославски тип - не.

Втората стратегия е - "блицкриг", поставяне на всички пред свършен факт и призив към международната общественост да се притече на помощ на Грузия.

Втората стратегия отговаря на мисленето на военните като цяло. Те са видели с очите си, че опитът да се приложи в Косово модификация на първата стратегия е завършил с неуспех.
И тръгват "ва банк" в момент, когато смятат, че южно осетинската страна е направила достатъчно сериозни провокации срещу Грузия.

Така наречената "втора стратегия" страда от няколко сериозни недостатъка.

Първо, тя подценява способността на руската военна машина да реагира бързо. Видя се, че тази сметка е погрешна. Руснаците пристигнаха светкавично по въздух, суша и вода.

Второ, провеждането на такава стратегия без пълна съгласуваност с политическото ръководство е повече от рисковано. Не може да отиваш на бой с руската армия и едновременно с това войниците ти постоянно да чуват по радиото призивите на Тбилиси за сключване на примирие ...

В междунарлоден план пък такава дисхармония между военни и политическо ръководство е още по-неприемлива.

Трето, провеждането на подобна стратегия изисква предварително подготвен план за пропагандна война с противника, като в случая това са руските информационни служби, а не пресаташето на южноосетинския "президент".

Засега, Грузия не печели информационната война. Дори и да не я загуби, това не е повод за радост - на Тбилиси е необходима само победа в медиен план. Засега това не става.

Затова, когато конфликтът завърши, в Грузия дълго ще текат анкети за това, кой и как е дал сигнал за офанзивата в Южна Осетия. Затова и писах, че ще има нови "Карнегиеви анкети".

Главният проблем обаче е друг. Дали военният конфликт в който Грузия се озова ще засили или ще ерозира положението на грузинското политическо ръководство. Възможни са и двата сценария.

Изходът разбира се е функция на ставащото на бойното поле, но в не по-малка степен и на интерпретирането му в грузинското публично пространство.

Дали грузинците ще се консолидират около Саакашвили, след като се чувстват заплашени от враждебния съсед - великан или по подобие на много други исторически примери (от френско - пруската война та до Фолкландската криза), политическото ръководство ще падне жертва на недоволството от изтърпяния военен кошмар.

Саакашвили има своите шансове. Той не е император, коронясъл се след нещо средно между референдум и държавен преврат. Не е и ръководител на непопулярна военна хунта, като злополучният генерал Галтиери в Аржентина.

Поне към този миг и час, Саакашвили разполага с достатъчни политически ресурси - публично доверие и миротворческа визия, за да задържи властта в страната.

Тук трябва да бъде съсредоточена помощта на демократичните съюзници на Грузия - бързо спиране на конфликта и МНОГО голяма помощ за възстановяването на Грузия.

Истинска солидарност и истински "План Маршал" за Грузия.