Независимо дали в САЩ, НАТО и ЕС си го признават, истината е, че първопричината за реалното откъсване на Абхазия и Южна Осетия от Грузия и неговата вчерашна легитимация от страна на руския президент Дмитрий Медведев е силовото налагане на решението на Косовския проблем през 1999 г.

Тогава под предлог да спасят косовските албанци от геноцид натовските армии съсипаха инфраструктурата на Сърбия и избиха стотици нейни мирни жители.

Бившият руски министър-председател Евгений Примаков обърна към Москва самолета си, с който летеше към Вашингтон за официална визита.

От Кремъл веднага прозвучаха клетви по адрес на САЩ и опасения за връщане към времената на Студената война.

Но така или иначе Милошевич капитулира (странно защо, след като беше устоял на бомбардировките, а неговият генерал Небойша Павкович имаше пълната готовност да отрази сухопътната офанзива на НАТО) и Косово беше очистено от сръбските държавни структури, а с малки изключения - и от сръбското население.

Въпреки руската съпротива последва и официалното му признаване от страна на западните държави. Въпреки охлаждането на отношенията връщането към периода на Студената война не се случи.

Сега сме свидетели на аналогично развитие на събитията. Под предлог да спаси населението на Южна Осетия от геноцид руската армия съсипа инфраструктурата на Грузия и изби стотици (а може би и хиляди) военни и цивилни грузинци.

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер отмени отдавна планираното си посещение в Москва. От Вашингтон и Брюксел чухме аналогични клетви по адрес на Кремъл и заплахи за нова Студена война.

От Кремъл им показаха "кукиш" и очистиха Южна Осетия от грузинско население (грузински държавни структури там отдавна няма).

Игнорирайки предупрежденията от страна на САЩ, НАТО и ЕС, вчера Москва официално призна Сухуми и Цхинвали. Въпреки заплахите от страна на Джордж Буш, Джон Маккейн и Барак Обама Студена война пак няма да има.

Най-много Черноморският флот на Руската федерация и натовските кораби, упътили се за учението в Констанца, да го разиграят в обстановка, максимално близка до бойната.

И едните, и другите се нуждаят от подобно премерване на силите. Това е необходимо за развитието и поддържането на бойната готовност на всяка армия и флот.

Ако съюзниците останат в Черно море, руснаците ще заемат отново военноморската си база "Матансас" в Куба.
И ще си разиграват учения с американския флот в Гуантанамо, отново в условия, максимално близки до бойните. По-точно ще се дебнат. И с това всичко ще свърши.

Както навремето Кремъл не беше готов да отвори световна война заради Милошевич, така и Вашингтон няма да го направи сега заради Саакашвили.

Иначе кандидат-президентът Джон Маккейн може да си твърди колкото си иска, че "всички сме грузинци", и да праща благоверната в Тбилиси, в търсене на евтина популярност.

Обаче ако влезе в Белия дом, ще му се наложи рязко да смени тона. Рано или късно ще трябва да цитира Роналд Рейгън, който беше нарекъл израелския министър-председател Менахем Бегин "опасен луд" - след бомбардировката на ядрения реактор в Ирак.

Това определение напълно подхожда за Михаил Саакашвили. Потвърдиха го дори и световноизвестни психиатри, изследвайки безумното изражение на лицето му.
Затова е сигурно, че дрънкането на оръжие ще приключи към края на годината - след президентските избори в САЩ.

Така или иначе кутията на Пандора вече е отворена. Никак не е случайно, че молдовският президент Владимир Воронин срочно поиска среща с адаша си Владимир Путин.

В Сочи Кишинев е демонстрирал готовност за максимални отстъпки по отношение на Приднестровието, само и само да се избегне силовият вариант на разрешаването на конфликта (и с тайната надежда, че приднестровският президент Игор Смирнов най-после ще му позволи да посети родното си село и да види майка си).

Тук трябва да се има предвид, че Молдова все пак граничи с НАТО и се радва на всестранната подкрепа на братска Румъния. Но все пак разумът у бившия генерал от МВР, седнал в президентското кресло в Кишинев, надделя.

Нещо, което не се забелязва нито у Саакашвили, нито у потомствения азербайджански деспот Илхам Алиев.

Последният продължава да заплашва арменците с реокупация на Нагорни Карабах. С помощта на потока от петро долари той наистина снабди своята армия с най-модерно въоръжение.

И въпреки това, когато в началото на март т.г. се опита да използва хаоса и безредиците в Ереван за атака срещу позициите на противника, получи "юмрук в зъбите".

От своя страна нагорно-карабахският президент Бако Саакян не пропусна да постави пред световната общественост въпроса за международното признаване на републиката, която така или иначе има по-качествени и по-добре изградени държавни структури от Абхазия и Южна Осетия.

Имах възможност преди почти година да обиколя целия Нагорни Карабах и навсякъде видях ред, чистота и дисциплина, работещи, сити и прилично облечени хора.

В тази връзка не мога да не отбележа едно изключително неприятно за нашата страна изказване на абхазкия президент Сергей Багапш.

Вчера той нарече България и съседните Румъния и Турция "най-големи доставчици на оръжие за престъпния режим в Тбилиси".

Естествено, едва ли би си позволил такива обвинения без санкцията на Путин и Медведев. Това означава, че ако не бъден прекратен експортът за Грузия на това, което е останало в складовете ни от времето на Варшавския договор, рискуваме сериозно да си развалим отношенията с Москва.

България в никакъв случай не може да си позволи да влезе в компанията на Полша, Украйна и балтийските държави, които оформят европейското антируско лоби.

Полският президент Лех Качински успешно играе ролята си на негов предводител, знаейки, че това ще му донесе дивиденти в страна като неговата.

Всъщност той е подготвен от малък да играе различни роли - близнаците още от деца са любимци на полската публика заради участието си във фантастичен филм.

Ако обаче българските ръководители си позволят подобно нещо, бързо ще свършат като Иван Костов и Петър Стоянов. Затова да внимават!