Анкара стана Мека за премиера Бойко Борисов. Мине се, не мине месец и той търчи при „неговия приятел" и сюзерен турският премиер Реджеп Ердоган, за да доказва верноподаническите си чувства.

Цялото това поведение на Борисов се превръща във васалски синдром. Това се доказа по безспорен начин и по време на съвместното заседание на българското и турското правителство, състояло се на 20 март в турската столица. Като се почне от унизителния поздрав на премиера към почетната рота „Мархабъ, аскер!" и се стигне до твърдението му, че Турция има един много силен лидер.

Но въпреки дълбоките теманета, които с повод и без повод Борисов правеше пред домакина си, той така и не успя да осребри своето „верноподаничество". Независимо че по време на съвместното заседание на българското и турското правителство, което се проведе в Анкара бяха подписани над 10 двустранни споразумения, меморандуми и договори между България и Турция.

Анкара на драго сърце подписваше всякакви „спогодби" стига те с нищо да не я задължават в последствие като страна. Турция обаче не подписа нито един документ, обвързващ я с конкретен ангажимент.

Всичко това превърна визитата на половината българско правителство в Турция в още по-голям провал от преживения вече в Катар!

Най-големият неуспех, който Бойко Борисов и министрите му претърпяха в турската столица, безспорно бе неподписването на споразумение, което да обвърже с конкретни изпълнители и крайни срокове изграждането на интерконекторната връзка между газопреносните системи на България и Турция.

В последната минута бе подписана само декларация. Тя обаче с нищо не помага за решаването на проблема с диверсификацията на снабдяването ни със синьо гориво. А точно неизградените колектори с южната ни съседка бяха един от мотивите на премиера да смени министър Трайчо Трайков.

Сега обаче провалът е лично на премиера Борисов, както и на номинираният от него за приемник на Трайков Делян Добрев, който също бе в Анкара. Двамата така и не успяха да достигнат до конкретно споразумение.

Разбира се, това не попречи на Борисов в типично негов стил да заяви след съвместното заседание, че: "Ще изградим интерконекторната връзка за диверсификация с Турция." И още: "Това става с личния ангажимент на премиера на Турция, за което му благодаря. Това е говорено от години, сега става възможно, благодарение на политическата воля на премиера на Турция."

Само дето Реджеп Ердоган изведнъж получи частична амнезия за всички постигнати договорки по газовия проект. Загубата му на „памет" изглеждаше скандална по време на съвместната пресконференция с Бойко Борисов, но за наблюдателите на връзките ни с Анкара тя е напълно обяснима.

Турция никога не би приела реализацията на проект, който решава единствено проблем на София, без бъдещата връзка да й носи някаква финансова полза. И тук не минават никакви уверения в „приятелство"!

От турска страна поставят условие да купуваме от нея природен газ, а ние искаме само да транзитира синьото гориво от други страни, каквато е Азербайджан. Затова за 80-километровата тръба между двете държави се говори вече шест години. Въпросът се поставя при всяка среща на високо равнище, но „съгласието" приключва със слагането на подпис под пожелателни бумаги.

На съвместното заседание никакво развитие не получи и друг един въпрос - този за обезщетението на потомците на тракийските бежанци. Въпреки че по него има много нова информация, с която българската дипломация, при желание, би могла да засили тезите си пред турската страна.

Почти 70% от наследниците на бежанците, които са потърсили документи за своите прадеди в Държавна агенция „Архиви", са успели да ги открият, а това са доста солидни аргументи при преговори!

Едно от обясненията за непоставянето на искането за обезщетение на наследниците на бежанците е, че то се свързва с претенцията да плащаме пенсии на турските изселници, нямащи пълен трудов стаж в България.

Впрочем, безпомощността, която България демонстрира по този въпрос, е породена от нерешаването на друг един много по-голям въпрос и той е неправомерното запазване на българското гражданство на изселили се в Турция лица. Беззъбата ни позиция именно по него е истинският проблем!

В отбранителна позиция сме поставени и по един друг изключително важен за Турция проблем, който турският министър-председател постави ребром и на съвместното заседание. Става дума за наводненията, които Марица, Арда и Тунджа предизвикват при пълноводие в Одринска Тракия.

Нещо повече, съседите ни плашат със съд заради наводненията! Както предупреждава издаваният в Кърджали вестник „Нов живот", турски граждани могат да поискат обезщетение от България заради придошлите води. Според изданието шефът на Червения полумесец в Одрин Метин Кърай е заявил пред турски журналисти, че това е възможно да се случи.

„Източникът на наводненията е България. Турция прави всичко възможно, за да се избегне водния ад, но виждаме, че съседите не правят даже една десета от това, което правим ние. Предложихме им да изградим нов язовир, който до голяма степен ще предотврати наводненията, но не показаха заинтересованост", твърди Метин Кърай.

Според него, ако проблемът не бъде разрешен от българската страна, Одринско ще се наводнява всяка година. „Щом България не се интересува от разрешаването на проблема, турските граждани, които са потърпевши, могат да се обърнат към съда и да поискат обезщетение", коментира председателят на Червения полумесец в Одрин.

Този откровен шантаж спрямо нашата страна, за който не може да съществува никакво съмнение, че е инспириран от официалните власти в Анкара има една цел - да направи българската страна „по-сговорчива" при поставяне на проблема.

Според Борисов той може да се реши със строеж на още язовири по границата. Но това означава да се потопят стотици декари плодородна българска земя в Тракия.

И докато България ще инкасира само негативи, то Турция ще спечели позитивите! А те ще са освен спиране на наводненията и производство на евтино електричество, което ще задоволява нарастващите нужди на промишлеността й.

Всъщност, едва ли е нужно да се изброи целия списък от провали, които Бойко Борисов и компания претърпяха по време на така шумно рекламираната им екскурзия в Анкара. По-важното е, че безплодните им напъни за сетен път доказаха, че с васално поведение проблеми не се решават. Само с „Мархабъ, аскер!" не става!