САЩ изгубиха задния си двор

От една страна, венецуелският президент Уго Чавес спечели референдума, който му дава право да се кандидатира за президент за трети мандат. От друга страна, боливийският му колега Ево Моралес направи историческо посещение в Москва.

Така двете най-богати на природни ресурси южноамерикански държави се откъснаха от външнополитическата орбита на Вашингтон най-малко за десетилетие напред - поне докато ги управляват сегашните президенти, а на власт в Москва продължават да бъдат Путин и Медведев.

Това не е първи опит на Уго Чавес да се сдобие с неограничени пълномощия на едноличен ръководител на страната. На предишния референдум не му достигна около един процент за победата и затова се наложи да го повтаря.

През това време обаче той предприе много сериозни стъпки в икономическата и социалната сфера, като намали безработицата до под 10% от възрастното население и съкрати наполовина броя на бедните граждани, които до идването му на власт бяха мнозинство сред жителите на тази благословена от Бога страна.

Построи огромен брой жилища, които раздаде на бездомните и ги осигури с най-необходимите хранителни продукти на много ниски цени. С помощта на високо квалифицирани кубински лекари издигна на качествено ново ниво здлавеопазването на широките народни маси.

Обезпечи на венецуелците възможност за материален и духовен просперитет, издигайки националното им съзнание до невиждани досега висоти. Накара ги да се чувстват горди, че са се родили във Венецуела и са нейни граждани.

Всичко това се отнася и за голяма част от тези венецуелци, които по различни причини гласуваха против на референдума.

Защото само един ден преди него Председателят на подкрепящото президента Боливарианско студентско движение Емилио Негрин обяви, че неговите членове ще гласуват „против", тъй като смятат че предлаганите конституционни промени са в разрез с демокрацията.

Към тях се присъединиха и венецуелските троцкисти, които смятат, че Уго Чавес и неговите съмишленици забавят изкуствено революционния процес.

И въпреки това, той спечели с над 54% от гласовете! Това може да означава единствено, че боливарианската идеология разширява своята сфера на влияние, както сред венецуелските граждани, така и сред тези на останалите латиноамерикански страни.

Не може да ни убегне от вниманието и фактът, че този път венецуелската опозиция не получи субсидии от Вашингтон, поради икономическата криза.

Тук се налага за пореден път да опонирам на моята уважаема рецензентка - професор, доктор на политическите науки Марина Лвовна Чумакова, която приравнява разпространението на боливарианизма из Латинска Америка към това на комунистическата идеология през ХХ век.

За разлика от централизираните коминтерновски структури навремето, ляворадикалните режими в региона се опират на националните традиции и местната специфика.

И ако общото между тях е противопоставянето на САЩ, причината трябва да се търси най-вече в пренебрежението на официален Вашингтон към неговия „заден двор", както доскоро бяха наричани страните на юг от река Рио Гранде Дел Норте (Рио Браво), разделяща САЩ от Мексико.

То се изразяваше най-вече в експлоатация на техните природни богатства и човешки ресурси. Иначе, и боливарианистите във Венецуела, и кастристите в Куба, и сандинистите в Никарагуа имат съвсем различни платформи, изработени независимо една от друга.

Появяването на всяка една от тях е отдалечено с десетилетия от останалите. Североамериканският диктат обаче ги сближава на основата на национализма и левичарството.

Така например, боливийският президент Ево Моралес предприе нестандартна в исторически план външнополитическа стъпка. Имайки предвид, че в неговата страна традиционно силни са троцкистките политически и синдикални организации, а просъветската комунистическа партия никога не е имала някакво сериозно влияние върху вътрешнополитическия живот, местната левица винаги е била извън обсега на „ръката на Москва".

Затова посещението му в руската столица е без прецедент в двустранните отношения. Каквито и договори да бъдат подписани, те ще ги активизират до непознато досега ниво.

Тук трябва да отбележим, че външнотърговският обмен между двете страни засега е само 5,5 милиона долара, докато само руското оръжие, закупено от Венецуела е на стойност 4 милиарда долара.

И сега Уго Чавес очаква автомати „Калашников", подводници, зенитно-ракетни комплекси, многоцелеви изтребители и вертолети от Руската федерация.

За отбелязване е, че вертолети се кани да закупува и Ево Моралес. Имайки предвид, че в Южна Америка с тях преследват наркотрафкантите, може да се очаква въвеждането на истински ред и законност на цялата територия в двете най-богати на ресурси страни от региона.

А в тези два случая, това означава бърз икономически просперитет, при съхраняване на националната независимост.

Има една тенденция, обикновено подценявана от анализаторите в последно време. Това е стремежът на латиноамериканските ляворадикални режими да развиват пълноценни политически и икономически отношения със страните от ЕС, в това число и с нашата страна.

Посолствата на Куба и Венецуела в София отдавна търсят контакти с ключови политици и едри бизнесмени, които да съживят търговията и културния обмен.

Според бившия заместник-министър на отбраната Стоян Шатов - Председател на Управителния съвет на българо - венецуелската и на Контролния съвет на българо - кубинската асоциации за приятелство, „потенциалът за сътрудничество между нашите отдалечени географски, но близки по дух държави е огромен и е крайно време да бъде реализиран".

Той смята, че „влизането на Република България в ЕС не може и не бива да означава пренебрегване на отношенията с останалия свят". Трябва да се съгласим с него.