В последно време малката и далечна Гватемала стана централна тема за световните медии. Първо беше връчването на Нобеловата награда за мир на мъжествената опозиционерка Ригоберта Менчу. През миналата година бившият ляв президент Алваро Колом екстрадира предшественика си Алфонсо Портильо в САЩ, където след споразумение с прокуратурата, той беше осъден на 6, вместно на 15 години затвор за подкуп, от страна на Тайван, в замяна на официалното му признание. После дойде процесът срещу бившия диктатор генерал Ефраин Риос Монт (изповядващ езотериката). Той беше осъден общо на 80 години затвор, за корупция и военни престъпления. Но поради факта, че наближава 90 години и е в тежко здравословно състояние, няма да излежи присъдата си.

Сега народното недоволство е насочено срещу президентската институция: През май т.г. вицепрезидентът Роксана Балдети подаде оставка, под натиска на обществеността, пак поради обвинения в корупция. Преди това, имунитетът и беше свален, докато представяше страната си на европейско латиноамериканския форум в Брюксел. Впоследствие беше арестувана.

Сега обект на обструкция е и самият президент - генерал Ото Перес Молина. Поредните обвинения за корупция са съпроводени с такива от времето на гражданската война. След дълга съпротива и отказ да подаде оставка, вече и той е в предварителния арест, в очакване на дълъг и сложен съдебен процес.

Моята стара приятелка - живеещата в Милано перуанка Исабел Рекабарен Малпартида, председател на Евро-Латиноамериканския Женски Форум и главен редактор на сайта www.panoramical.eu (анализиращ съвременните политически процеси в Латинска Америка) отбелязва, че „случилото се е голяма победа на изстрадалия гватемалски народ и урок за бъдещите корумпирани политици в тази страна". Аз бих добавил, че това е прелюдия към връщането на власт на гватемалската левица, свалена чрез държавен преврат срещу президента Хакобо Арбенс, преди над 60 години. По това време самият Ернесто Че Гевара се е намирал в Гватемала и е участвал в съпротивата срещу проамериканската диктатура.

Превратът от 1954г. положи началото на най-старата партизанска война в Латинска Америка. Тя беше започната от свързаната с КПСС и Коминтерна Гватемалска Партия на Труда (ГПТ).

05.01.2015г. започна поредното съдебно преследване против бившия диктатор на Гватемала Хосе Ефраин Риос Монт, по време на управлението на когото загинаха 250 000 души, а още повече изчезнаха безследно. Сред тях имаше много индианци. През 2013г. той беше осъден на 80 години затвор за престъпления, извършени на президентския пост (50 години за Геноцид против гватемалския народ и 30 години за престъпления против човечеството).

88-те години на бившия диктатор станаха причина за отмяна на присъдата от Конституционния съд. Тогава делото беше пренесено за 2015г. И двете присъди се основават на доклада „Геноцидът в Гватемала", издаден през 2013г. от Международната Федерация по Правата на Човека. В него антрополози, историци, социолози се обединиха в мнението, че расизмът в страната, в периода на управлението на генерала, прерасна в Геноцид.

Трябва да припомним, че антикомунистическата политика на Хосе Ефраин Риоса Монт му дадоха възможност да използва пълната подкрепа на президента на САЩ Роналд Рейгън. По време на визитата си в Гватемала, той заяви: „Президентът Хосе Ефраин Риос Монт е човек с голяма лична чест и много отговорен...Аз знам, че той иска да подобри качеството на живота на всички гватемалци и да укрепи социалната справедливост".

Сега дойде ред и на сегашната президентска двойка - Роксана Балдети и Ото Перес Молина са арестувани. Появиха се шансове ГПТ и бившите партизани най-накрая да вземат легално властта, по примера на събратята си в Никарагуа, Салвадор и щата Чиапас в Мексико.

При всички случаи, скоро предстоят предсрочни президентски избори. Те автоматично могат да включат Гватемала в блока АЛБА, в случай на победа на ляворадикален кандидат за президент. А това вече ще означава и подсигуряване на тила на сапатистите на команданте Маркос (Рафаел Висенте Гилен) в югоизточния мексикански щат Чиапас. В такъв случай, той може да увековечи управлението на антиглобалистите и дори да откъсне щата от Мексико.

И ще имаме налице възстановяването на държавата на древните маи, унищожена от дясната ръка на Ернан Кортес - Педро Де Алварадо и Бернал Диас Дел Кастильо - автор на „Истинската история за завоюването на Нова Испания". Двамата са сред тези конкистадори, чиито наследници са сред сегашния гватемалски бял елит - така наречените „ладинос".

Ако сегашната политическа тенденция се запази, ще им се наложи да отстъпят мястото си на наследниците на маите - живеещите в Гватемала и Чиапас индиански племена цоцили, тохолабали и целтали.

Революционният индеанизъм в Латинска Америка продължава да възкръсва и няма кой да го спре!