Срещата между Владимир Путин и Виктор Орбан в Будапеща неочаквано донесе много добра новина за България: „Южен Поток" все пак ще има! Макар че няма да се казва така, а ще се води отклонение от „Турски Поток" към България. За нас това няма никакво значение. Важното е че ще се използва същата инфраструктура, същите кадри ще изпълняват проекта и същите тръби на склад във варненското и бургаското пристанища ще се използват за строителството.

Наистина, Путин постави една малка уловка - ако ЕС помогне. Тъй като в случая ЕС няма какво толкова да помага, важното е само да не пречи. От българска страна се иска да бъдат озаптени тези министри (като Николай Ненчев и Даниел Митов) и парламентаристи (като Радан Кънев и Методи Андреев), които „плашат гаргите с руската мечка" и да създадат благоприятни условия за разбирателство между София и Москва.

От руска страна се иска да поставят на място бившия председател на комисията по национална сигурност на Държавната Дума Генадий Гудков и сина му Дмитрий, за да може бизнес-партньорът им Валери Симеонов и НФСБ като цяло също да подкрепят проекта.

Налице е обаче един тревожен факт: сериозните аналитични руски СМИ в анализите си за посещението на Путин в Унгария солидарно пропускат точно тези негови думи. И дори все още продължават да пускат подигравателни коментари от некомпетентни автори (или озлобени по някаква причина на България и българите) по адрес на Бойко Борисов и правителството, по повод на провала на проекта „Южен Поток". Също така солидарно вината се хвърля основно върху сегашните управляващи, като се забравя, че проектът беше спрян от Пламен Орешарски, преди това бавен от Сергей Станишев, а за капак пък Кристиан Вигенин дойде в Киев да подкрепи Майдана.

Главният редактор на един от най-сериозните руски аналитични портали - РЕГНУМ, Модест Колеров, дори сподели с мене, че ние българите не разбираме хумора на Путин и че ЕС не може да му помогне да отмени собствената си забрана на проекта. Ако това наистина е проява на чувство за хумор от страна на руския президент, то може да му коства загуба на позиции дори сред най-запалените русофилски партии в българския Парламент и вън от него. И дори АБВ и ВМРО, като част от управляващата коалиция, повече не биха могли да се обявяват за развитие на руско - българските отношения, против санкициите и въвличането на България във войната в Украйна. А БСП и „Атака" повече никой няма да ги слуша и по тази тема ще изчезнат от сцената.

Не вярвам всички тези перспективи да не се осъзнават от аналитичния център на висшето руско ръководство. И Путин в никакъв случай не може да си позволи да се шегува с такива сериозни неща. Затова истината е, че той е оценил по достойнство старанията на Бойко Борисов, Георги Първанов, Красимир Каракачанов и другите властващи български политици, които искат да се реализира проекта и българо-руските отношения да влязат в нормалното си русло. И може да се каже, че се смили над стария си познат Бойко и приятеля си Гоце и реши да върне „Южен Поток".

Иначе посещението на Владимир Путин в Унгария, срещите му с министър-председателя Виктор Орбан, президента Янош Адер и представителите на унгарската общественост мина триумфално. Фактът, че то се случи точно 70 години след завземането на Будапеща от Съветската Армия и „марша на честта", проведен от немските и унгарските защитници на Будайската крепост по посока на фронтовата линия (причинил най-много жертви и на двете страни), означава историческо помирение между руснаци и унгарци, след „Пролетта на Народите" през 1848г., Първата и Втората световни войни и Унгарската Революция през 1956г.

То беше демонстрирано с полагането на венци пред паметниците в съветското военно гробище в унгарската столицв, грижливо поддържано от местните власти. Изобщо унгарците впечатляват с толерантността си към светините на другите народи. Бях приятно изненадан, когато установих, че българското военно гробище в Харкан е много по-добре поддържано от българските военни гробища в България. И тъй като до там няма много удобен транспорт от автогарата, местният полицейски патрул си остави работата, закара ме дотам, изчака ме дълго да го разгледам и ме върна на същата автогара!

А не че нямаше работа - унгарските цигани създават на полицията не по-малко проблеми от българските. Освен това, унгарците много се грижат и за храмовете на малцинствата. Например в курортното градче Хайдусобосло, доста далече от украинската граница, намерих русинската църква в отлично състояние, въпреки че русините, живеещи в областта Хайду са малко.

Една от причините е навярно смесеният произход на унгарците и налаганата им в момента смяна на цивилизационната идентичност. След като събратът на Сергей Станишев - Ференц Дюрчани, беше довел икономиката на страната до пълна катастрофа, новият стар премиер Виктор Орбан трябваше спешно да намери много пари, за да предотврати банкрута по гръцки образец. И ги намери! Турция и Азербайджан му дадоха безвъзмездно 3 милиарда евро да закърпи положението.

Само че, както казваше покойната баронеса Маргарет Татчър, „в политиката безплатен обяд няма". И Виктор Орбан се принуди да пусне на свобода излежаващия доживотна присъда азербайджански убиец Рамил Сафаров и да поръча на подопечните си историци и етнолози да сменят теорията за угро-финския произход на унгарците, с тази за общността им с тюркските народи. Разбира се, тази теория е верна толкова, колкото и твърденията, че ние българите сме основатели на индийската, китайската, ацтекската и инкската цивилизации. Но, и в Унгария, и в България хуманитаристите са много гладни и жадни и пишат, каквото им наредят.

Виктор Орбан потвърди пред Владимир Путин постепенната си еволюция по посока на евразизма и разбира се прие предложението за руска помощ в довършването на строителството на АЕЦ „Пакш" и привилегированите газови доставки. Получи и изгоден договор за плащане. Както се изрази Путин, „няма проблеми". Защото за Русия наистина не е проблем да помогне на малка Унгария. В замяна обаче получава ценен съюзник в сърцето на Европа и в тила на бандеровците.