Посещението на Бойко Борисов в Баку премина, както и това в Ереван, "под светлината на прожекторите". Беше демонстрирано показно приятелство между двамата национални лидери и народите на двете страни бяха подложени на пропаганден натиск относно целесъобразността на сътрудничеството в енергийната и като цяло в икономическата сфера.

Няма спор, че в Азербайджан, както и навсякъде в Ориента, умеят да посрещат гости и се стараят така да им угодят, че да ги привлекат на своя страна за всяка една своя национална кауза. Дали обаче в случая целта им е реална?

Азербайджан на практика има сериозни проблеми с всички свои съседи. Естествено, те са най-много с Армения, с която през последните 18 години действа примирие и "тихата война" продължава.

Докато Бойко Борисов се радваше на гостоприемството на Илхам Алиев, на фронтовата линия загинаха 4 арменски и 1 азербайджански военнослужещи и това не е нещо необичайно.

Имайки предвид, че на 6 май в Република Армения ще се проведат парламентарни избори, управляващата Републиканска Партия едва ли ще пропусне шанса да вдигне своя рейтинг с ответен удар по азербайджанските позиции. Още повече че арменският президент Серж Саркисян е бивш главнокомандващ на Нагорнокарабахската Арменска Армия и много добре знае как да го организира и проведе. Той може би вече е факт в момента.

Освен това, изказвания от рода на това на бившия министър-председател, сега посланик във Варшава Гасан Гасанов, че "Ереван е азербайджанска територия, подарена от нас на арменците", само допълнително наливат "масло в огъня".

Интересно, ако някой беше попитал Бойко Борисов, по време на престоя му в Баку, как би коментирал подобна нелепица, как щеше да се измъкне от положението!?

С Ислямската Република Иран предвоенното състояние отдавна е налице. Уверенията в братска дружба и сътрудничество между официалните лица не могат да затъмнят впечатленията от арестите на шпиони на едната страна на територията на другата, както и иранската реакция "като бик на червено" на азербайджанско-израелското сътрудничество.

В основата на противоречията са териториалните претенции на Баку към северните ирански територии, населени от етнически азербайджанци, както и реваншистките настроения на някои кръгове в Техеран за връщане на цялото крайбрежие на Каспийско море (принадлежало на персите до войната с Руската Империя през 1828г.).

Ако САЩ или Израел все пак осъществят атака срещу иранските ядрени обекти, ответният удар най-вероятно силно ще засегне и Азербайджан.

С Туркменистан отношенията на пръв поглед би трябвало да са братски. Върху тях обаче пада тежката сянка на съперничеството между бащите на сегашните президенти (някогашни висши съветски номенклатурчици) - Гайдар Алиев и Сапармурад Ниязов - за непосветените, той е незаконен баща на Курбанкула Бердимухамедов. Затова и синовете все нещо не могат да се разберат, и най-вече не могат да поделят богатата със залежи на нефт и газ територия на Каспийско Море. Ще видим дали и там ще има въоръжен конфликт-грандоманските проекти и на двамата се нуждаят от финансиране.

С Грузия засега проблемите са прикрити, но могат да излязат на преден план всеки момент. Азербайджанското малцинство вече компактно обитава източните грузински територии и във всеки един момент може да заяви претенциите си за автономия. Освен това, нараства много бързо и разширява своя ареал на разпространение.

Колкото и да е чудно, проблеми възникнаха дори и с Турция заради разкритите в "уикилийкс" обидни изказвания на Илхам Алиев за сегашните турски ръководители.

А с Руската Федерация те са повече от хладни, въпреки показната сърдечност на срещите между президентите. Причината е проарменската позиция, заемана от Москва от край време, и руското военно присъствие на арменска територия.

Така че въпросът е: доколко реални са перспективите пред българо-азербайджанското сътрудничество в енергийната сфера, след като територията на бъдещия български партньор е изложена на опасност от удари от страна на съседните държави? А това означава преди всичко да бъде поразена нейната енергийна инфраструктура! И кому е нужен такъв партньор, който може да ни скара с наши традиционни партньори?