Ще сподели ли Кадафи съдбата на Саддам, а Либия на Ирак?

Вече от 10 години в ислямските държавите наблюдаваме един и същи сценарий с различни нюанси: в Афганистан Северният Съюз помете талибаните с помощта на американската и британската авиация. Оттогава насам САЩ и съюзниците им продължават да губят жива сила и бойна техника в размирната страна, без изгледи за стабилизация на положението, поне докато афганистанската държава остане в тези граници; в Ирак, въпреки американската подкрепа, нито шиитите, нито кюрдите имаха потенциала да превземат Багдад и трябваше да разчитат на коалиционните войски.

Сега в Либия отново изглежда достатъчна подкрепата на военно-въздушните сили на НАТО, за да могат либийските бунтовници да превземат Триполи и да свалят Муамар Кадафи. Явно, че полковникът вече няма никакви надежди за измъкване от обкръжението. Само чудо може да го спаси, след като по всичко изглежда че вече е изоставен от белоруските, сръбските и останалите наемници. В противен случай Триполи едва ли щеше да падне. Има признаци, че го предава и собственото му племе.

Все по-ясни очертания добиват различните варианти на развитие на обстановката след гибелта или залавянето на диктатора. Единият вече отпадна - възможността синът му Сейф Ал Ислям да го наследи и да постигне някакъв компромис с бунтовниците. Той излезе по телевизията с много радикално изказване часове преди да попадне в плен (ако последното наистина се е случило). Това може би е най-голямата му грешка в живота, която нищо чудно да му струва и главата - всички си спомняме края на синовете на Саддам Хюсеин - Удай и Кусай.

По-интересно е дали и Муамар Кадафи, ако бъде заловен, ще сподели съдбата на Саддам? Изражението на лицата и настроенията на бунтовниците говорят недвусмислено че ще стане точно така. Ако разбира се, не бъдат навреме озаптени от натовските съветници. А това не е 100% сигурно, защото няма данни той да знае нещо толкова важно, което може да послужи на евроатлантиците.

Вариантът за подялба на страната е много актуален и възможен. И Либия, както и Афганистан и Ирак (макар и в по-малка степен), е разделена от етно - религиозни и племенни противоречия, които я правят трудно управляема в условията на демокрация и всеобщи избори. Тоест, западният политически модел е трудно приложим в изкуствените пост-колониални държавни образувания, към които принадлежи и Либия.

Ако се реализира суданският или сомалийският вариант, възниква още един много важен въпрос - под чия власт ще останат нефтените кладенци? Защото е много вероятно една част от сегашната Либия да бъде управлявана от прозападни, либерални елементи, а друга - от симпатизанти на "Ал Кайда". И това сериозно ще влияе на цените на петрола в световен мащаб.

Засега всички експерти прогнозират с падането на Кадафи да паднат и цените. Дали това обаче няма да е само временно явление, докато ръководителите на бунтовниците не се изпокарат? Защото залогът е голям - продажбата на петролни продукти е единственият им начин да оцелеят на върха на революционната вълна и да угодят на симпатизантите си, които представляват твърде разнообразна смес в етнически и политически план.

Ако стане например както в Судан, където в ръцете на бунтовния Юг попаднаха мнозинството от петролните кладенци, потърпевшите няма да се примирят със съдбата си и гражданската война тепърва ще се разгаря. И ще започне надпревара за влияние над различните страни в конфликта.

Както и да се развият оттук-нататък събитията, може да се предположи че западните съюзници ще обират лъвския пай от печалбите от продажбата на нефт с помощта на една или няколко политически марионетки. Вероятно този път САЩ ще оставят на големите страни от ЕС да определят по-нататъшната съдба на богатата на въглеводороди пустинна земя и на нещастния народ, който я населява и който наивно се надява, че вече е взел съдбата си в свои ръце и сам ще определя бъдещето си.

Дори и "Ал Кайда" да успее да запази влиянието си над някаква част от либийската територия, те няма да обхващат големите източници на нефт. Оттам ислямистите вероятно ще бъдат изтласкани със сила, с помощта на натовската авиация и флот - французите неслучайно изпратиха самолетоносач към либийските брегове, след като беше ясно, че и без него ще се справят с полковника.

На последователите на Осама бен Ладен трудно ще им стигнат силите да се преборят с НАТО, макар че в началото сигурно ще поемат контрола над част от нефтеносните райони.

Тоест, в крайна сметка цената на петрола все пак ще отбележи тенденция към падане. Тя разбира се ще засегне интересите на Русия. Москва обаче няма никакви шансове за успешна намеса в своя полза. Още повече, след като нейните съюзници - сърбите и белорусите, не можаха да изпълнят задачата, за която бяха изпратени - да спасят режима на Муамар Кадафи.

Дали са подготвили вариант да спасят лично него скоро ще се разбере. Изглежда невъзможно.