Последните тревожни новини от Сирия този път идват от втория по големина град Халеб, известен още и като Алепо. Там сутринта, пред руското консулство, са прогърмели два мощни взрива, убили поне 25 и ранили много повече сирийски военни и цивилни граждани.

Броят на жертвите се увеличава, защото веднага след взривовете в района на консулството са започнали ожесточени престрелки. Сред руснаците жертви няма. Няма засега и поискали убежище в консулството местни хора.

Тези атентати могат да се определят като актове на отмъщение от страна на сирийската опозиция и на тези външни сили, които стоят зад нея, срещу Руската Федерация. Такова беше и превземането на руското посолство в Триполи от сирийски опозиционери, които подмениха руското знаме със сирийското, преди полицията да ги отблъсне. До този момент акциите на отмъщение изглеждат по-скоро като предупредителни, но във всеки момент могат да засегнат празнуващите в момента руски дипломати (10 февруари е празникът на руската дипломация).

Причините не са малко - освен последователната дипломатическа подкрепа, съсредоточаването край сирийските брегове на руско авианосно съединение, оръжейните доставки, блокирането на анти-сирийските резолюции на Съвета за Сигурност на ООН, руската визита на високо равнище в Дамаск изигра многостранна роля.

Трябва да се подчертае, че Путин е взел най-правилното решение – да изпрати при Башар Асад тези двама свои сътрудници, чиито произход е от два коренни за сирийската територия народа (външният министър Сергей Лавров е наполовина арменец, а шефът на разузнаването Михаил Фрадков – наполовина евреин). По тази причина, именно те са в състояние най-дълбоко да вникнат в социално-психологическата ситуация в Сирия.

Външният министър Лавров огласи инициатива за преговори в Москва, които да доведат до възстановяването на гражданския мир. А шефът на руското разузнаване Михаил Фрадков помогна на сирийските служби за сигурност да заловят 49 турски разузнавачи на цялата територия на страната.
Без тях бойният потенциал на сирийските въстаници рязко ще спадне.
А Турция ще ограничи своето вмешателство в сирийските вътрешни работи – ръководството на турското разузнаване е уличено в нерегламентирани контакти с ПКК и може да сподели съдбата на турския генералитет, тоест едновременно да търкат наровете в някой анадолски зандан.

Случилото се отслабва до крайност турските позиции в региона и поставя под съмнение реалността и актуалността на амбициите на страната за регионално лидерство. Затова и подкрепата за сирийската опозиция няма как да бъде ефективна отсега нататък, без да предизвика нови усложнения на Анкара с могъщите покровители на Дамаск – Москва и Техеран. Особено имайки предвид многократно озвучените ирански заплахи срещу всеки, дръзнал да посегне върху сирийската териториална цялост и властта на династията Асад.

В случая не е толкова важно, дали съпругата му, децата му и жените и децата на неговите най-близки съратници са напуснали страната и къде са заминали. По-важното е, че той е окуражен да продължи да удържа юздите на управлението в ръцете си, с цената на всичко, дори на много пролята кръв.

Показателно е, че под ударите на опозицията вече попада и вторият по големина град Халеб-Алепо. Досега там не се случваше почти нищо, за разлика от столицата Дамаск и бунтовните Хомс, Хама и Дараа. Причината е, че местното население се състои основно от християни – арменци, асирийци и араби, които нямат никакви причини за недоволство от режима на Асад.

Става ясно, че и там, както и навсякъде в страната, действат опитни диверсанти, чиято задача е провокация на размирици и създаване на обстановка на несигурност, за която да бъдат обвинени управляващите. Този път обаче май “червената линия” беше премината и контрамерките на правителството ще станат още по-сериозни.
С руска и иранска помощ Асад навярно ще оцелее и този път.