Очакваното се случи - американският държавен секретар Джон Кери върна визитата на кубинския външен министър Бруно Родригес и посети Хавана. Денят беше избран символично - 13 август. На тази дата всички леви революционери по света празнуват рождения ден на Фидел Кастро. Този път той посрещна 89-та си годишнина в компанията на съратниците си по АЛБА Николас Мадуро и Ево Моралес. Така в Хавана се събраха част от най-силните в политически план мъже от Западното Полукълбо, които управляват и оказват влияние върху стотици милиони американци (в широк смисъл, не само северни) и са в състояние, при желание да укрепят световния мир, или да доведат света до прага на войната.

Това най-добре разбират тримата американски морски пехотинци, свалили навремето американския флаг от посолството на САЩ в Хавана и сега участвали в церемонията по вдигането му. Навремето скъсването на отношенията между Хавана и Вашингтон изправи света пред ядрена катастрофа. Въпросът е дали сега възстановяването им ще има последствия за намаляване на конфронтацията между великите сили от последните години?

Всъщност, именно Хавана има редкия шанс да се превърне в място за преговори и посредничество за подобряване на отношенията между Вашингтон и Брюксел, от една страна, и Москва и Пекин от друга. При положение обаче, че възстановяването на отношенията със САЩ не накърни по никакъв начин близките връзки на Куба с Русия и Китай. Последното изглежда невъзможно да се случи в близкото бъдеще. Затова не мога да разбера родните, руските и световните „приятели на Куба", които проявяват както искрена, така и лицемерна загриженост за съдбата на социализма на Острова на Свободата. Повечето навярно не са наясно, че например страните от АЛБА твърдо подкрепят това възстановяване, защото самите те поддържат дипломатически отношения със САЩ, макар че от време на време гонят американски дипломати.

Освен това, няма нищо страшно Джон Кери да установи близки лични връзки с Бруно Родригес, след като отдавна има такива, например със Сергей Лавров, или с покойния Евгений Примаков.

Тези връзки изиграха не последна роля например за продължаването на руско-американското сътрудничество в сферата на овладяването на космическото пространство. Последният договор в това направление беше подписан тези дни и не му попречиха нито възстановяването на Крим в състава на Русия, нито войната в Донбас, нито санкциите и контрасанкциите. И в това сътрудничество би могла да се включи и станцията в Лурдес, която толкова години плашеше янките с неизбежния ответен удар, в случай на ядрена война. Нейното функциониране ще бъде гаранция за руското присъствие в Куба и възможност за изравняване на кубинския бюджет.

Ако имаше някаква реална заплаха във визитата на Джон Кери именно на 13 август, Фидел и Раул просто щяха да я преместят и отменят. Тя обаче се състоя, без по никакъв начин да застраши позициите на управляващите в Хавана. Що се отнася до това, дали САЩ няма да работят в посока на промяната на кубинския модел, самият Фидел публично призна, че той не работи и в Куба.

Затова искам да успокоя искрените приятели на Куба и мои съмишленици: революцията продължава! А на меркантилно загрижените за съдбата на Острова на Свободата бих казал да си потърсят други теми, с които „да плашат гаргите", вместо „да търсят под вола теле"!