Заедно с цената на петрола, много бързо се срина и рейтингът на венецуелския президент Николас Мадуро. Според най-известната социолгическа агенция в Каракас - „Агаронян", в момента приемникът на Уго Чавес се радва на подкрепата на не повече от 22% от венецуелците. И тенденцията е да намалява още, въпреки масовата емиграция на неговите противници.
Сред тях е и приятелят ми Кирил Ангелов, който тези дни се преселва със семейството си в Никарагуа. На въпрос, с какво Даниел Ортега е по-добър от Николас Мадуро, той отговаря, че сандинистите крадат за себе си, но оставят и за народа, освен това там вече няма престъпност и магазините са пълни. А според неговия разказ, в Каракас вече няма нито храна, нито лекарства! Затова пък престъпността расте главоломно и вече буквално не може да се живее във Венецуела!
Не е тайна, че Николас Мадуро никога не се е готвил да заеме най-високия пост в държавата и стигна до него, до голяма степен, случайно: поради физическите си данни, първо оглавява охраната на президента, а по-късно се жени за 10 години по-възрастна дама, от най-близкото обкръжение на Уго Чавес. В последствие завоюва и благоразположението на братята Кастро. Всички тези случайности заменят липсата на образование и подготовка и, в крайна сметка, той се оказа наследник на легендарния Команданте. Не на последно място, това стана възможно и поради необходимостта другият кандидат за наследник - председателят на Парламента Диосдадо Кабельо, да мине в сянка, заради съдебно преследване срещу него в САЩ за трафик на наркотици.
Неподготвеността му да управлява страната обаче си каза думата: супер богатата на нефт Венецуела в момента не е в състояние да удовлетвори елементарните потребности на своите граждани. И президентът започна серия от международни срещи с висши представители на великите сили, в отчаяни опити да остане на върха.
За начало използва събирането на редица висши държавници от Западното Полукълбо на инаугурацията на Дилма Русеф в Бразилия, в първите дни на 2015г. Със самата нея постигнаха пълно единство на гледните точки и успяха да доизчистят някои стари проблеми, още от времето на предшествениците им Чавес и Лула. И естествено, компромисите бяха направени от венецуелска страна. Така Николас Мадуро обезпечи поне тила си.
С колумбийския президент Хуан Мануел Сантос също отдавна са намерени взаимно приемливи компромиси, най-вече по въпроса за прекратяването на венецуелската помощ за марксистката съпротива в Колумбия. С другите латиноамерикански страни също няма проблеми.
Знакова беше срещата в Бразилия между Николас Мадуро и американския вицепрезидент Джо Байдън. От венецуелска страна беше изоставена войнствената риторика и беше подчертано, че единственото нещо, което Каракас изисква от Вашингтон, е „взаимното уважение". Обаче, когато американската страна постави въпроса за освобождаването от ареста на лидера на опозицията Леополдо Лопес, Николас Мадуро веднага контрира с искане за освобождаване на политическите затворници в САЩ, начело с борците за освобождение на Пуерто Рико, излежаващи строги присъди и сравнени с Нелсън Мандела. И даде да се разбере, че държи властта и няма да позволи да му се бъркат във вътрешните работи. Но не пропусна да нарече Джо Байдън „сърдечен човек".
Най-важното нещо за укрепване на позициите му е евентуалното вдигане на цените на нефта. Само тогава може да разчита за възстановяване на икономическата мощ и политическото влияние на страната. И затова следващата серия от срещи беше с руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков (по време на междинното кацане в Москва, на път за Китай), с китайските ръководители, с латиноамериканските си колеги Рафаел Кореа (Еквадор), Гилиермо Солис (Коста Рика), проведени по време на китайско-латиноамериканската среща, по линия на Общността на латиноамериканските и карибските държави - СЕЛАК (председателствана от китайския и костариканския външни министри - Ван И, и Мануел Гонсалес Санс), и с арабските шейхове и султани от ОПЕК, в опит да ги убеди да вдигнат поне с малко, но бързо, цената на нефта.
С Китай бяха договорени съвместни проекти в енергетиката, промишлеността и социалната сфера, за около 20 милиарда долара. И въпреки това, в коментара си по венецуелската телевизия „Венесолана де Телевисион" Николас Мадуро заяви, че е „невъзможно да се определи, ще позволи ли обемът на достигнатите съглашения на Венецуела да преживее сложния етап, предизвикан от падането на цените на нефта". И в тази връзка подчерта, че е важно да се съхрани единството в редовете на ОПЕК, „необходимо за възстановяване на реда на пазара, при който цените да се върнат на нивото 90-100 $ за барел". Тук обаче едва ли е срещнал разбиране у китайските си партньори, а имайки предвид, че Китай вече е втори по обем импортьор на нефт от Венецуела (първи и досега си остават САЩ), с 640 000 барела ежедневно, проблемът се задълбочава.
Въпреки че през миналата година председателят на КНР Си Цзин Пин посети Каракас (както и други латиноамерикански столици) и заяви, че междудържавните отношения вече са на ниво „стратегическо партньорство". От началото на пребиваването на президентския пост на Уго Чавес и досега търговският обмен между тях от 1,4 достигна 19,2 милиарда долара и за тези 15 години Венецуела се превърна в четвъртия по важност търговски партньор на Китай в региона.
Диалогът между Николас Мадуро и още 32 латиноамерикански президенти ще продължи на 28-29.01.2015г. и този път домакин ще им бъде Гилиермо Солис - в костариканската столица Сан Хосе предстои третата среща на СЕЛАК. Заместник-министърът на външните работи на Коста Рика Едуардо Трехос обяви, че „на срещата се очаква присъствието на 33 държавни и правителствени глави на страните от Латинска Америка и Карибския Басейн. А също така, ще дойдат повече от 2000 членове на делегации и около 400 представители на СМИ", съобщава Пренса Латина.
Няма съмнение, че на срещата ще бъде обсъдена петилетната програма за сътрудничество между Китай и СЕЛАК до 2019г. включително, приета на форума в Пекин. Тя „обхваща въпросите на безопасността и политическия диалог, търговията, инвестициите, финансите, инфраструктурата, енергетиката, промишлеността, селското стопанство, науката и други аспекти". Естествено, че ще бъдат обсъдени и цените на нефта и сътрудничеството със страните от ОПЕК, и най-вече, Русия.
Според експертите Саудитска Арабия ще понася от ниската цена на нефта между 30-50 милиарда долара годишни загуби. И при наличието на 240 милиарда валутни резерви, може да издържи около 5 години. Венецуелските валутни резерви обаче са стопени. И ако не се вдигне цената, я чака апокалипсис.
Първи вече го усетиха най-близките съюзници на Каракас от блока АЛБА, които престанаха да получават помощи в досегашните размери. Това е и една от причините за готовността на Хавана за определени компромиси със САЩ, започвайки от възстановяването на дипломатическите отношения.
Демократите във Вашингтон засега са готови на диалог с най-сериозните си опоненти в Латинска Америка. Обаче като дойдат републиканците, той може бързо да бъде прекратен. И конфронтацията „Север-Юг" отново да овладее Западното Полукълбо.
сеирджия
на 12.01.2015 в 06:21:55 #6Цените на нефта доразклатиха президентството на Мадуро ------------------------------ Егати, егати, как се клати... Още ме е яд, че Уго Чавес не доживя по-развития етап на венецуелския цоциялизам... Имъкна се геройски по терлици баш-бабаита... Вместо да се наслаждава на народната благодарност... Както сега го прави, и както тепрва има да го прави, да яде десерта, неговият приемник... По стара болшевишка традиция всички грехове ще се припишат на няколко човека (Мадуро и най-близките от обкръжението му), само и само да не пострада реномето на дебилната идеология, дето учи, че - вземайки парите на богатите, забогатяваш... (нищо, че ВСИЧКИ световни примери доказват точно обратното)... Инак как може да се обясни соцалистическия парадокс "Вода гази, жаден ходи", или във венецуелския случай - "Нефт гази, гладен ходи!"...???... Та тази оправдателна за цоциялизама чалга, гледаме, започва да ни я тананика и Гогата Коларов - Ма то тъй станало, щото Мадуро бил слабо образован, попднал случайно на тоя пост, ала-бала, всичко е заради него... Не и заради доктрината, на която е само верен последовател... Абе, аланкоолу, като е недостатъчно образован, около него няма ли експерти-специалисти, икономисти, политици и пр., та да дръпнат страната напред!? Той и Рейгън беше актьор, ама, ... я с какво го помнят хората!... А тия около Мадуро, колкото и да са компетентни, ако дърпат назад, чайкай ти напредък!... Марксизма-а-а-а-а-а ! Марксизма им е дерта на венецуелците !!! Марксизма-Ленинизма умря в Европа по времето на Тачър, Кол и Горбачов... В Латинска Америка остана само някакво негово недоносче, водено от Мадуро и братя Кастро... Да живей Марксизма-Мадуро-Кастризма !!! Ура, другари !!! .
Силен Българин
на 11.01.2015 в 18:23:06 #5"Според експертите Саудитска Арабия ще понася от ниската цена на нефта между 30-50 милиарда долара годишни загуби. И при наличието на 240 милиарда валутни резерви, може да издържи около 5 години." Това не е вярно. Валутните резерви на Саудитска Арабия са 740 милиарда долара. Коларов пак да сметне колко време С. А. може да издържи при тази цена на петрола. Ако желае, може да сметне и колко време ще издържи при цена 20 долара за барел. Може да направи и сметка колко време още Мадуро и Хуйло Путин ще се гърчат. Желая успех на Коларов в сметките!
Серго Посеркин
на 11.01.2015 в 18:07:23 #4Другарки и другари, др. Коларов наверно е в голема опасность. Наверно гадовете са му зели самоличноста и пишат ерунда от негово имя. Може и да го измучват и малтретират. Требуем да се преустанови издирването на др. Сертов и да се обнаружи настоящия др. Коларов, а гадовете които списват от неговото имя да се ликвидират.
Отрядник
на 11.01.2015 в 17:25:39 #3Там бензина е 1 цент (останалото за сметка на държавата)...Най-евтиния бензин в света!
Cayo Lara
на 11.01.2015 в 17:24:52 #2Клатете "президентството" на Мъдуро янки с меките си, тлъсти задници.
VAT 69
на 11.01.2015 в 17:13:59 #1Е, крайно време е венецуелците да започнат да гребат с пълни шепи от благата на социализЪма. Кой каквото си направи сам и господ не може да му направи.