Заедно с цената на петрола, много бързо се срина и рейтингът на венецуелския президент Николас Мадуро. Според най-известната социолгическа агенция в Каракас - „Агаронян", в момента приемникът на Уго Чавес се радва на подкрепата на не повече от 22% от венецуелците. И тенденцията е да намалява още, въпреки масовата емиграция на неговите противници.

Сред тях е и приятелят ми Кирил Ангелов, който тези дни се преселва със семейството си в Никарагуа. На въпрос, с какво Даниел Ортега е по-добър от Николас Мадуро, той отговаря, че сандинистите крадат за себе си, но оставят и за народа, освен това там вече няма престъпност и магазините са пълни. А според неговия разказ, в Каракас вече няма нито храна, нито лекарства! Затова пък престъпността расте главоломно и вече буквално не може да се живее във Венецуела!

Не е тайна, че Николас Мадуро никога не се е готвил да заеме най-високия пост в държавата и стигна до него, до голяма степен, случайно: поради физическите си данни, първо оглавява охраната на президента, а по-късно се жени за 10 години по-възрастна дама, от най-близкото обкръжение на Уго Чавес. В последствие завоюва и благоразположението на братята Кастро. Всички тези случайности заменят липсата на образование и подготовка и, в крайна сметка, той се оказа наследник на легендарния Команданте. Не на последно място, това стана възможно и поради необходимостта другият кандидат за наследник - председателят на Парламента Диосдадо Кабельо, да мине в сянка, заради съдебно преследване срещу него в САЩ за трафик на наркотици.

Неподготвеността му да управлява страната обаче си каза думата: супер богатата на нефт Венецуела в момента не е в състояние да удовлетвори елементарните потребности на своите граждани. И президентът започна серия от международни срещи с висши представители на великите сили, в отчаяни опити да остане на върха.

За начало използва събирането на редица висши държавници от Западното Полукълбо на инаугурацията на Дилма Русеф в Бразилия, в първите дни на 2015г. Със самата нея постигнаха пълно единство на гледните точки и успяха да доизчистят някои стари проблеми, още от времето на предшествениците им Чавес и Лула. И естествено, компромисите бяха направени от венецуелска страна. Така Николас Мадуро обезпечи поне тила си.

С колумбийския президент Хуан Мануел Сантос също отдавна са намерени взаимно приемливи компромиси, най-вече по въпроса за прекратяването на венецуелската помощ за марксистката съпротива в Колумбия. С другите латиноамерикански страни също няма проблеми.

Знакова беше срещата в Бразилия между Николас Мадуро и американския вицепрезидент Джо Байдън. От венецуелска страна беше изоставена войнствената риторика и беше подчертано, че единственото нещо, което Каракас изисква от Вашингтон, е „взаимното уважение". Обаче, когато американската страна постави въпроса за освобождаването от ареста на лидера на опозицията Леополдо Лопес, Николас Мадуро веднага контрира с искане за освобождаване на политическите затворници в САЩ, начело с борците за освобождение на Пуерто Рико, излежаващи строги присъди и сравнени с Нелсън Мандела. И даде да се разбере, че държи властта и няма да позволи да му се бъркат във вътрешните работи. Но не пропусна да нарече Джо Байдън „сърдечен човек".

Най-важното нещо за укрепване на позициите му е евентуалното вдигане на цените на нефта. Само тогава може да разчита за възстановяване на икономическата мощ и политическото влияние на страната. И затова следващата серия от срещи беше с руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков (по време на междинното кацане в Москва, на път за Китай), с китайските ръководители, с латиноамериканските си колеги Рафаел Кореа (Еквадор), Гилиермо Солис (Коста Рика), проведени по време на китайско-латиноамериканската среща, по линия на Общността на латиноамериканските и карибските държави - СЕЛАК (председателствана от китайския и костариканския външни министри - Ван И, и Мануел Гонсалес Санс), и с арабските шейхове и султани от ОПЕК, в опит да ги убеди да вдигнат поне с малко, но бързо, цената на нефта.

С Китай бяха договорени съвместни проекти в енергетиката, промишлеността и социалната сфера, за около 20 милиарда долара. И въпреки това, в коментара си по венецуелската телевизия „Венесолана де Телевисион" Николас Мадуро заяви, че е „невъзможно да се определи, ще позволи ли обемът на достигнатите съглашения на Венецуела да преживее сложния етап, предизвикан от падането на цените на нефта". И в тази връзка подчерта, че е важно да се съхрани единството в редовете на ОПЕК, „необходимо за възстановяване на реда на пазара, при който цените да се върнат на нивото 90-100 $ за барел". Тук обаче едва ли е срещнал разбиране у китайските си партньори, а имайки предвид, че Китай вече е втори по обем импортьор на нефт от Венецуела (първи и досега си остават САЩ), с 640 000 барела ежедневно, проблемът се задълбочава.

Въпреки че през миналата година председателят на КНР Си Цзин Пин посети Каракас (както и други латиноамерикански столици) и заяви, че междудържавните отношения вече са на ниво „стратегическо партньорство". От началото на пребиваването на президентския пост на Уго Чавес и досега търговският обмен между тях от 1,4 достигна 19,2 милиарда долара и за тези 15 години Венецуела се превърна в четвъртия по важност търговски партньор на Китай в региона.

Диалогът между Николас Мадуро и още 32 латиноамерикански президенти ще продължи на 28-29.01.2015г. и този път домакин ще им бъде Гилиермо Солис - в костариканската столица Сан Хосе предстои третата среща на СЕЛАК. Заместник-министърът на външните работи на Коста Рика Едуардо Трехос обяви, че „на срещата се очаква присъствието на 33 държавни и правителствени глави на страните от Латинска Америка и Карибския Басейн. А също така, ще дойдат повече от 2000 членове на делегации и около 400 представители на СМИ", съобщава Пренса Латина.

Няма съмнение, че на срещата ще бъде обсъдена петилетната програма за сътрудничество между Китай и СЕЛАК до 2019г. включително, приета на форума в Пекин. Тя „обхваща въпросите на безопасността и политическия диалог, търговията, инвестициите, финансите, инфраструктурата, енергетиката, промишлеността, селското стопанство, науката и други аспекти". Естествено, че ще бъдат обсъдени и цените на нефта и сътрудничеството със страните от ОПЕК, и най-вече, Русия.

Според експертите Саудитска Арабия ще понася от ниската цена на нефта между 30-50 милиарда долара годишни загуби. И при наличието на 240 милиарда валутни резерви, може да издържи около 5 години. Венецуелските валутни резерви обаче са стопени. И ако не се вдигне цената, я чака апокалипсис.

Първи вече го усетиха най-близките съюзници на Каракас от блока АЛБА, които престанаха да получават помощи в досегашните размери. Това е и една от причините за готовността на Хавана за определени компромиси със САЩ, започвайки от възстановяването на дипломатическите отношения.

Демократите във Вашингтон засега са готови на диалог с най-сериозните си опоненти в Латинска Америка. Обаче като дойдат републиканците, той може бързо да бъде прекратен. И конфронтацията „Север-Юг" отново да овладее Западното Полукълбо.