Кюрдският въпрос звучи особено актуално в съседните на Турция страни, тъй като практически навсякъде в тях живеят многочислени кюрдски малцинства, или политемигранти. И ако в тази страна започне гражданска, или религиозно-етническа война между турците и кюрдите, никой не може да остане незасегнат. Последствията ще се носят от всички: потоците от бежанци, прекъсването на комуникациите, закриването на курортите и фалитите на туристическите фирми едва ли ще оставят някого равнодушен. Затова, нарушението на примирието между турската държава и ПКК вече е регионален проблем.

Както и арменците, и кюрдите са подлагани на Геноцид. Има опасност той да се повтори. За това тези дни напомни екс-министърът на отбраната на Република Армения Вахаршак Арутюнян. Самият Абдуллах Йоджалан еволюира от привърженик на турския държавен национализъм, през кюрдския етнически, към марксизма, възприемайки го, преди всичко, като ръководна теория за освобождение на кюрдския народ от робството на съседните държави. Тоест, неговите националистически убеждения никъде не са изчезнали. А просветеният национализъм предполага съюзи с всички, които могат да помогнат в реализацията на националната идея.

По време на първата ни среща с кюрдските студенти през есента на 1984г. ми показаха карта на етническите кюрдски територии, които се очаква рано или късно да се обединят в бъдещ Кюрдистан. И с гордост обявиха, че под тях лежат примерно 8% от световните запаси на нефт и примерно още толкова газ. Те тогава още нищо не разбираха от геополитика и геостратегия и не им беше ясно, че тези запаси всъщност са тяхното проклятие.

Сега, навярно, също не разбират, че във Вашингтон и Брюксел на никого не му минава през главата да обедини всички кюрдски земи в една силна, независима държава, че и с такова количество „черно злато" в недрата й. На „Чичо Сам" му е много по-изгодно да си има работа с отслабените Турция, Иран, Ирак, Сирия, които да бъдат в състояние на перманентен религиозно-етнически конфликт. Там централната власт ще бъде слаба и в дълбока зависимост от САЩ и ЕС. Именно кюрдската съпротива може да лиши тези страни от евразийска перспектива.

Навремето кюрдските лидери Масуд Барзани и Джелал Талабани изиграха далеч не последна роля в падането на Саддам Хюсеин. Сега Масуд Барзани на думи се старае да прогони ПКК от Иракски Кюрдистан. И в Ирак получихме първо „Ал Кайда", после Ислямска държава. И на кюрдското население никак не му е по-леко. ПКК и другите кюрдски революционни леви последователно работиха против режима на династията Асад в Сирия и се стигна до Геноцида, който проведоха ислямистите в Камъшли и други кюрдски градове на сирийска територия. В последните години се активизираха и в Ислямската Република Иран.

Между другото, се оказа, че именно Техеран провежда най-успешната политика на сдържане на революционните нагласи у кюрдите. Това се отнася както за шахския режим, така и за ислямските революционери. Иранската провинция, населена с кюрди, така се и казва - Кюрдистан. Това название носи и една от главните пътни артерии на Техеран. Персите и кюрдите са близки роднини. Главното различие е между персийския шиизъм и кюрдския сунизъм. Обаче, имайки предвид, че в Иран се отнасят толерантно даже към християните и юдеите, може да не се съмняваме, че никой не пречи кюрдите свободно да изповядват своя вариант на исляма.

Факт е, че Ислямската Република Иран остава стабилна и прогресираща даже по времето на санкциите. Това е така, не на последно място защото кюрдският фактор не разрушава държавата. И затова, сега размразяването на отношенията със Запада върви паралелно със задълбочаването на евразийската интеграция. И ако може да се говори за проблем, създаден от кюрдите - става дума за кюрдската династия Алиеви, която отдавна управлява Република Азербайджан и създава проблеми в две ирански провинции: Източен и Западен Азербайджан.

Ако ПКК продължи партизанската война в Турция, вече с подкрепата на САЩ и ЕС, животът там, разбира се, пак ще се превърне в ад. Обаче в обозримото бъдеще няма да доведе до разпадането й. То няма да се случи и в резултат на признаването на Геноцида над Арменците в Османската Империя в разни големи и малки страни. Възможни са единствено материални и финансови компенсации, но не и териториални - арменците от Русия, САЩ, Франция, Аржентина и т.н. няма да се върнат да живеят в Анадола!

Няма съмнения, че на Запада му е нужна слаба и послушна Турция, която ще се нуждае от все повече покупки на оръжия и бойна техника, за да се справи с кюрдските партизани. А не силен, независим, богат Кюрдистан, който практически веднага ще стане регионална сила. И главното е, че върховните лидери на ПКК осъзнават тази реалност. От тяхна страна не веднъж са звучали заявления, че не се стремят към създаване на собствена държава, а към обезпечаване на кюрдите свободен живот на собствената им земя. И границите между близко- и средно-източните държави, където те живеят, да са само формални и да не пречат на общуването между съотечествениците

Действията на ръководството на Иракски Кюрдистан обаче постоянно опровергават заявленията на ръководството на ПКК. За отбелязване са 2 главни факта: Ербил вече отдавна не отчислява на Багдад печалбата от експорта на нефт и газ; редът на територията на Иракски Кюрдистан и защитата от фанатичните джихадисти от Ислямска държава се осъществяват изключително от кюрдската „пешмерга". А нейната военна подготовка и въоръжение са на много високо равнище. И заедно с турската армия, могат да превърнат региона в огромно пожарище. Особено на фона на неотдавнашните репресии сред турския генералитет, които военните аналитици сравняват с репресиите в РККА през втората половина 30-те години на ХХ-век.

Остава да се надяваме на разума и чувството за реалност на новите турски висши офицери. Именно от тях зависи съхранението на мира в този ключов за световната стабилност и равновесие на силите регион.

Покойният руски тюрколог Виталий Иванович Шеремет виждаше образуването на кюрдската държава към средата на новия век, когато продължаващият демографски взрив сред кюрдското население ще доведе до съотношение между кюрдите и турците в Турция до 2:1. Тогава, прогнозираше той, ще бъде създадена кюрдска държава, със столица Анкара. Според него по това време турският Истанбул и европейската част на страната ще се отделят и ще влязат в ЕС.