Точно преди 12 години участвахме с кореспондентката на БНТ в Турция Нихал Йозерган в дискусия на страниците на вестник "Македония" - орган на ВМРО-БНД. Тя беше озаглавена "Турция: националисти срещу ислямисти".

Имам чувството че оттогава почти нищо не се е променило в същността на нещата. Защото въпреки успешните мандати на Партията на Справедливостта и Развитието и излизането на политическата сцена на сегашните основни фигури като Реджеп Таип Ердоган, Абдуллах Гюл и Ахмет Давутоглу, противопоставянето отново е преди всичко между националисти и ислямисти. И отново успехът е променлив.

От една страна, управляващите умерени ислямисти спечелиха безапелационно изборите, но от друга без малко не можаха да се сдобият с квалифицирано мнозинство, за да променят сами Конституцията. И това е причината националистите - както умерените кемалисти от Народно-Републиканската Партия, така и крайните националисти от Партията на Националистическото Действие, да празнуват успех, макар и относителен. Защото постигнаха изборен резултат, който им дава право на реално участие в решаването на по-нататъшната съдба на страната си.

Оттук-нататък на управляващите не им остава нищо друго освен да търсят някакъв компромис с избраните в Меджлиса националисти. Той разбира се е възможен и с формално независимите кюрдски депутати, но това ще означава рязко падане на рейтинга на Ердоган и Гюл и дори възможни размирици, провокирани от националистите. За да се презастрахова от възможни подозрения и обвинения в сговор с кюрдите, Ердоган вече сам обвини покойния си предшественик Бюлент Еджевит, че не е екзекутирал навреме лидера на Кюрдската Работническа Партия /ПКК/ Абдуллах Йоджалан и е оставил Европа да се намеси и да не позволи изпълнението на смъртната присъда.

И може би има основание, тъй като след първоначалните месеци на безпътица, вследствие изолацията и липсата на перспектива в единичната килия на остров Имралъ в Мраморно Море, Йоджалан чрез адвокатите си отново започна да дава насоки на своите последователи по какъв начин да продължат борбата за правата и свободите на кюрдското малцинство и си остана символ на войната за независимост на Кюрдистан.

Ако навремето го бяха премахнали, най-голямата неприятност, която можеше да се стовари върху главите на тогавашните турски управляващи, щеше да бъде отдалечаване за неопределено време на европейската перспектива - нещо, което наследниците им така и не можаха да избегнат и вече се ориентират към други регионални съюзи и групировки - далият преди 2 седмици интервю за нашия сайт генерал-полковник Леонид Ивашов неотдавна в друго свое изявление сподели че намира за нужно Турция да бъде поканена за наблюдател, а по късно и за член на Шанхайската Организация за Сътрудничество /ШОС/. Познавам го от десетина години и смея да твърдя, че той не е човек, който си хвърля думите на вятъра и ако го е казал, значи има някаква задкулисна информация за дипломатически совалки в тази насока.

Всъщност, външната политика на Анкара, провеждана предимно от Ахмет Давутоглу и насочена към "нулеви проблеми със съседите", засега се реализира предимно с ислямските съседи на страната. Затова не можем да се съгласим с думите на турския политически наблюдател Мустафа Аккьол, че проевропейската ориентация на Република Турция остава в сила. На този етап тя е до голяма степен изместена от азиатските и по-точно евразийските й съседи, които бързо се превърнаха в стратегически партньори, без които турската икономика не би се развивала толкова бързо и успешно. Разбира се, че става дума преди всичко за Руската Федерация, която вече е основен външнотърговски партньор, което означава, че и в политически план все още оставащите разногласия ще бъдат премахнати в най-скоро време.

Тоест, конфликтът в Нагорни Карабах, бъдещето на Крим, уравновесяването на влиянието в Гагаузката Автономия в Молдова /Гагауз Ери/ и проблемите в Западните Балкани ще намерят своите крайни решения. А руската и турската икономики ще дърпат напред.

Всъщност, двете държави все повече започват да си приличат по ясно демонстрираната конфесионална принадлежност на техните лидери и семействата им. И Светлана Медведева, и Людмила Путина също както съпругите на Ердоган и Гюл се покриват с шал, по време на постоянните православни церемонии, в които участват. И "Единна Русия", и Партията на Справедливостта и Развитието наблягат на религиозното възпитание на младежта и го свързват с традициите в областта на морала и начина на живот и най-вече с миналото величие на двете империи. И Москва, и Анкара се опитват да запазят или възстановят влиянието си в бившите подопечни територии. И ревниво гледат към геополитическите си съперници в съответните региони, разбира се и един към друг. И в двата народа имперските инстинкти се събуждат и се проявяват.

От всички турски анализатори, чиито изказвания и анализи успях да проследя, най-адекватен беше известният истанбулски журналист, родом от оспорваната със Сирия провинция Искендерун /Хатай/ и както се твърди от арабски произход, Митхат Берекет. Той почти единствен наблегна на главната причина, поради която политиката на Партията на Справедливостта и Развитието се приема добре и на Изток, и на Запад, и в Европа, и в Азия - акцентирането върху проблемите на икономиката. Според него, всички останали партии говорят предимно за демокрация, човешки права, път към Европа, свобода на словото и печата - неща малко или много звучащи абстрактно за неграмотните, отрудени селяни от безводните степи на Анадола, нямащи ясна представа за света извън тяхното и съседните села.

Именно с реалния икономически прогрес, усетен в по-голямата част от турските семейства, управляващите продължават да печелят популярност и нямаше да бъде чудно ако наистина бяха спечелили квалифицирано мнозинство. Тогава Ердоган щеше да се устреми към президентския пост, а на Гюл щеше сигурно да предложи премиерския. И Република Турция щеше да заприлича на някои арабски държави, където господства умереният ислям, но това не пречи на техните международни контакти с останалата част от света.

Можем да разберем патоса на Алекс Алексиев от Центъра за либерални стратегии и някои негови колеги, които напоследък дадоха пресконференции, където обясниха колко страшно ще стане в Турция, ако Партията на Справедливостта и Развитието отново спечели изборите. Ще стане най-вече следното - Анкара ще продължи да се дистанцира от Вашингтон и ще води все по-самостоятелна политика, реализирайки своята доктрина за превръщането си в регионална сила.

На "големия бял баща" от Капитолия обаче никак не му се иска да продължат да се появяват регионални полюси на силата, които се държат напълно независимо от него. И естествено ревнува и нарежда на своето лоби от платени политолози и анализатори от целия свят да говорят срещу Ердоган и Гюл.

Между другото, никой до момента не казва какви щяха да са опасностите за България, ако нещата се бяха обърнали и превес в югоизточната ни съседка бяха взели националистите. Ще илюстрирам с един неотдавнашен пример: през месец февруари т. г. получих покана за конференция в турския черноморски град Орду, където ми беше предложено да изнеса доклад за гагаузите, живеещи по българското Черноморие и най-вече за адмиралския род от село Кичево край Златни Пясъци. Заех се сериозно с това изследване и даже посетих един от най-видните представители на рода, за да събера информация.

Когато обаче влязох в сайта на конференцията, за да разбера пред кого ще чета доклада и с кого ще го обсъждам, видях красноречивото лого "Бозкурт" - сивите вълци! Оказва се, че именно те се интересуват от настоящето и бъдещето на гагаузите, живеещи в България, Молдова, Украйна и т. н. и хвърлят огромни средства за пропаганда и агитация, за да ги привлекат на своя страна! А политически изразител на идеите на "Бозкурт" е именно Партията на Националистическото Действие на бившия вицепремиер - краен националист Девлет Бахчели. Тя можеше да постигне и доста по-голямо парламентарно представителство, ако не бяха секс-скандалите в нейните редове през последните месеци.

Тоест, именно сегашната турска радикална опозиция е насочила „пипалата си" към част от българския супер-етнос - гагаузите! И дава мило и драго за пропаганда сред тях и около тях, с цел да ги турцизира изцяло! Въпросът е: кои са по опасни за България - националистите или ислямистите в Турция!?