Терористичните актове в Бомбай (Мумбай) са логично продължение на противопоставянето между Делхи и ислямските фундаменталисти.

То започна още след ІІ световна война, когато от някогашната Британска Индия се отцепи Пакистан, разделен на Западен и Източен (впоследствие източната част се отдели от западната след индо-пакистанска война и се превърна в независимата държава Бангладеш).

Оттогава досега кървавото противопоставяне на практика не е спирало. Мени се само неговият интензитет.

В двата индийски мюсюлмански щата Джамму и Кашмир, за които претендира Пакистан, сблъсъците между терористите и органите за сигурност са ежедневие.

За западните оръжейни концерни е изгодно да провокират индо-пакистанския конфликт.
И двете страни са в състояние да купуват големи количества, макар и остаряло оръжие.

Разгарянето на въоръженото противопоставяне е задача, поверена на "Ал Кайда" и оцелелите талибани, успели да се прехвърлят в Пакистан.

Те горят от желание да продължат да се бият за "правата вяра". Трябва да се има предвид, че ислямските фундаменталисти ненавиждат хиндуистите и будистите не по-малко, отколкото християните и евреите.
Така че не е трудно да бъдат подтикнати да провокират индийската армия, която, както знаем, също не си поплюва.

Ако все пак талибаните се окажат недостатъчни, има и резервен вариант - сикхите. По-голямата част от сикхските емигранти са съсредоточени именно в Пакистан.

Тяхната войнствена религия (чийто символ е "кирпан" - къс извит меч) ги призовава да отмъстят на индийската армия за поражението в битката за "Златния храм" в Амритсар - религиозното светилище на сикхите.

Преди години те бяха принудени да се изтеглят оттам след ожесточени сражения. Командващият операцията - началникът на полицията в региона Жулиу Рибейру (представител на португалоезичното малцинство в Индия) впоследствие беше назначен за посланик в Румъния, за да бъде възможно по-далече от дългите ръце на своите сикхски врагове.

Те обаче го намериха и там и го убиха. Със сигурност с това убийство желанието им за мъст не е свършило.

Този път се прояви едно от подразделенията на "Ал Кайда" в Пакистан - "Лашкар Ет Тайба". Първият терористичен акт, извършен от тази организация беше в средата на декември 2001 г. и отне живота на 13 души, включително и петимата терористи.

Тогава беше нападнат индийският парламент. За този атентат Индия обвини пакистанското разузнаване. От Исламабад беше поискано с ултиматум екстрадиране на останалите членове на сектата в Делхи.

Тогавашният индийски премиер Атал Бихари Ваджпайе заяви по този повод, че "Индия вече е стигнала предела на търпението си".

Говорителят на пакистанското правителство по това време Рашид Куреши отговори, че "Пакистан е готов да отвърне на удара, ако Индия нанесе такъв".

Войнствени заявления и от двете страни се чуват и сега. Нищо чудно терористичните актове да доведат до пълномащабна война между двете държави.

С помощта на "Лашкар Ет Тайба" САЩ отново ще си пласират остарялото въоръжение и ще спечелят милиарди. Така ще намалят последствията от световната икономическа криза.

Няма да останат назад и бившите съветски републики, производители на оръжие. Там отдавна съществува "разделение на труда": Русия въоръжава Индия, а Украйна - Пакистан.

Тоест, бившите съветски военни заводи ще имат достатъчно поръчки. А това означава високо жизнено равнище за работещите в тях и техните семейства.

Именно това е начинът за излизане от рецесията - сериозен военен конфликт и ангажиране на световната общност в него.

Изпробван е многократно в миналото от лидерите на великите сили. Най-вероятно и сега ще станем свидетели на пълномащабен индо-пакистански сблъсък, който ще доведе до многобройни жертви от двете страни и до баснословни печалби за производителите на оръжие.