Погледната от американска гледна точка, инициативата "Три морета" (ИТМ/Инициативата), на която тази година София е домакин, има три ключови значения, свързани с Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Първото е с прагматичен и търговски характер. Това е възможността за превръщането на държавите от ЦИЕ в пазар на американския втечнен природен газ (LNG). В този смисъл са и изгражданите терминали за LNG, вече налични в Полша, Литва и Хърватска, през които, ако бъде развита съответната газопреносна инфраструктура, може да бъде доставян американски LNG и за останалите държави от ЦИЕ.

От тази гледна точка ИТМ е американският отговор на руските енергийни проекти "Северен поток" 2 и "Турски поток". Този отговор е предназначен да осигури диверсификация на енергийните доставки на държавите от ЦИЕ, както и заплащането на транзитни такси, без да бъдат заобикаляни заинтересовани страни.

Второто значение на ИТМ за Вашингтон касае политиката за сигурност и намира своята реализация в създаването на "санитарен коридор" пред Русия. Същата идея виждаме и в първообраза на ИТМ - полският Интермариум или Междуморие (макар в последното, за разлика от Инициативата, да влиза Украйна, но не и България), която е геополитическа концепция от началото на XX-ти век на Варшава. За създаването на такъв "санитарен коридор", насочен срещу Русия, в момента има повече подкрепа във Вашингтон, отколкото в Брюксел. За такова стечение на обстоятелствата допринасят както търговските отношения между Германия и Русия (в които от интерес е не само вносът на природен газ от Москва към Берлин, но и обратното движение на машини и инструменти, ключови за руската икономика), така и дипломацията на Франция (която, по голистки маниер, има по-висок праг на толерантност, когато става дума за Москва).

Третото значение на ИТМ за американците е предоставянето на конкурентна на китайската "17 плюс 1" концепция за държавите от ЦИЕ. Тук Вашингтон отново гледа през призмата на сигурността, макар и по различен начин спрямо този, когато става дума за "санитарния коридор" спрямо Русия. Когато референция са Китай и страните от ЦИЕ, основният интерес на САЩ касае технологиите и изграждането на 5G мрежите на Стария континент.

Пред ИТМ обаче има редица проблеми, основният от които е този, че проектът е амбициозен в целите си (инфраструктурното развиване на оста север - юг), но скромен в осигуряването на финансирането си. Готовност за най-голям финансов принос към проекта досега бе обещана от предишната американска администрация, ръководена от Доналд Тръмп. Републиканецът, който иначе рядко уважаваше мултилатерални събития, посети проведеното такова на Инициативата през 2017-та година във Варшава и се ангажира с парична подкрепа на стойност 1 млрд. долара. Последното остава безкрайно малко за потребностите на ИТМ, но представлява и най-значимият принос към проекта засега. За сравнение, България също участва във фонда на Инициативата с парична вноска на стойност 20 млн. евро.

Остава открит въпросът доколко мотивирана е администрацията на Джо Байдън да подкрепя не само политически, но и финансово Инициативата. Ако Доналд Тръмп нямаше скрупули да практикува политика на "разделяй и владей" спрямо ЕС, то това не е случаят на новия американски президент. За Байдън отношенията с Париж и Берлин са важни, особено на фона на вече ускоряващата се конкуренция между САЩ и Китай в Индо-тихоокеанския регион.

Потенциален източник за финансиране на ИТМ обаче може да се окаже B3W (Build Back Better World, който представлява алтернативен на китайския "Нов път на коприната" проект, за създаването на който - с фонд от 40 трилиона долара - се разбраха лидерите на Г7). Този фонд обаче е все още в сферата на теорията.

Вторият проблем пред ИТМ е доколко тя среща подкрепа от страните членки на ЕС от Западна Европа (което е корелация спрямо мотива за внимателността, с която американците трябва да подходят към Инициативата). В тази категория държави най-важна всъщност е Германия, доколкото тя продължава да бъде най-големият търговски партньор на повечето от държавите от ЦИЕ и страната от ЕС с най-голямо политическо влияние върху тях. Все пак, ако можем да се пошегуваме, след разпадането на СССР, страните от ЦИЕ станаха за Германия това, което са тези от Северна и Западна Африка за Франция: Берлин вече имаше своя сфера на гарантирани интереси и настойчиво влияние. В тази шеговита аналогия има и ключова разлика обаче: за държавите от ЦИЕ Германия бе майка, а Франция - мащеха (може би заради по-близкия исторически опит на Берлин с въпросните държави).

А германските съображения спрямо ИТМ са в няколко направления.

Първо, Берлин си дава сметка, че ако САЩ се намесят като източник на финансиране на страните от ЦИЕ, то това ще намали значението на кохезионната политика на ЕС и като финансов, и като политически механизъм за оказване на влияние.

Второ, обособяването на клуб в клуба (ИТМ в ЕС) може, без изрично това да му е целта, да доведе до неблагоприятен за Берлин ефект: създаването на ЕС на две скорости, което по-скоро импонира на френския интерес. Ако се стигне до последното, то би дало като резултат намаляване на влиянието на Берлин върху делата на Брюксел.

Трето, моторът на ИТМ са Полша, Хърватска, Литва и Румъния (другите държави, включително България, са много по-внимателни в позиционирането си в инициативата). Макар и в различна степен всяка една от посочените страни започва да инвестира повече усилия и ресурси в развиването на двустранните си отношения с Вашингтон, отколкото с Берлин (или Брюксел).

Ако можем да обобщим страховете на Германия, то те са свързани с това, че ИТМ може да доведе до "разглобяване" на ЕС, а оттук и до редуциране на влиянието, което Германия ще има в общоевропейските дела.

Въпреки тези съображения обаче Берлин постепенно промени тактическото си отношение спрямо Инициативата, като предпочете не да бойкотира, а да участва в нея (това едва ли ще стане под формата на редови член, доколкото Полша е твърдо против). Ако реално ИТМ може да намери източник на финансиране, който да е различен от САЩ и да идва отвън, то това е точно Германия.

Именно ИТМ обаче може да спомогне, поне частично, за разрешаването на един проблем от региона. Този проблем е свързан, един път, с буксуващата политика на Източното партньорство на ЕС, поради което Русия и Турция печелят допълнително влияние в Черноморския регион (Черно море, все пак, е едно от трите морета, касаещи Инициативата, успоредно на Балтийско и Адриатическо). И, втори път, с това, че след срещата между Джо Байдън и Владимир Путин изглежда така, че Украйна по-скоро се е отдалечила от НАТО, отколкото да се е приближила.

На този фон с амбицията си за енергийна и пътна свързаност, както и за дигитализиране на икономиката, ИТМ може да попълни малко от вакуума, който ЕС и НАТО създават спрямо Украйна. Но и тук се натъкваме на следващия проблем, свързан с Инициативата. За разлика от полското Междуморие, Украйна не е част от ИТМ.

Дали това не трябва да се промени, може би е въпрос, по който си струва да помислят представителите на държавите членки на Инициативата утре в София. В противен случай може би ще разберем кои са били някои от червените линии, които руският президент е поставил пред американския си колега на срещата им в Женева.